„Спомени за войната“ – ВОЕННИ ДЕЛНИЦИ – Новела II

Автор: НИКОЛАЙ НИКОЛАЕВИЧ НИКУЛИН

Превод от руски: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

СПОМЕНИ ЗА ВОЙНАТА

Предишните части: ПРЕДИСЛОВИЕ, НАЧАЛОТО (1, 2), ПОГОСТЕ (1, 2), 311 СТРЕЛКОВА ДИВИЗИЯ, ВОЕННИ ДЕЛНИЦИ (1)

ВОЕННИ ДЕЛНИЦИ

Новела II

Най-значителният епизод от живота на сержант Кукушкин

Посред август 1943 година седяхме в една землянка край гара Апраскин пост. Бях мерач на 45-милиметрово оръдие тип "сбогом, Родино" (45-милиметровото противотанково оръдие се изнася на най-предни позиции и ако не удари връхлитащия танк с първия снаряд, време за втори изстрел няма, оттам и израза - бел. прев.), но след като изгубих всичките си другари и две оръдия, едно след друго, се излежавах контузен в землянката при войници от моя полк... Току-що след мощна артилерийска подготовка остатъците от пехотата, а също така готвачи, санитари, склададжии и тям подобни тилови негодници тръгнаха в безуспешна атака и останаха в неутралната зона.

Настъпи, ако мога да се изразя така, затишие. И започна непоносим артилерийски обстрел на нашите позиции. Земята трепереше. През гредите на тавана върху нас се сипеше пясък. Особено противни бяха две немски мортири с калибър 210 милиметра. Най-напред се чуваше далечен изстрел, след това една минута снарядът набираше височина с див вой и падаше върху нас. Куфар с маса повече от сто килограма! Прави най-дълбоките и най-широките дупки! Цяла къща ще влезе вътре! Земята от взрива се тресе силно. И така час след час. Вслушваме се в съдбата си: кога най-сетне ще улучи и нас?

Лютият страх беше омръзнал на всички и, за да се разсеем, решихме да разказваме по ред някакви истории, за предпочитане посветени на най-значителни епизоди от живота на разказвача. Първи взе думата сержант Халудров, храбър якут, шест пъти раняван и току-що награден за това с орден. Той разказваше да скитанията си в тила на немците, точно тук, край село Гайтолово, когато загиваше 2-ра ударна армия през август-септември 1942 година. Страшни разкази! Аз си спомних ужасната немска атака край Погосте. Дойде ред и на сержант Кукушкин, мрачен, едър мъж на тридесет години.

Той разкопча мълчаливо клина си, извади огромната си мъжка част, и попита: "Видяхте ли?" Последва пауза. След това някой отбеляза, че не в тази компания трябва да демонстрира своите достойнства... "Ама не, гледайте, гледайте!" - настояваше Кукушкин. И ние видяхме бял белег, пресичащ мъжкото великолепие на храбрия сержант. Без да бърза, Кукушкин закопча клина си и ни разказа следното.

"През зимата на 1942 година бях ранен в ръката и ключицата при атака по посока на Синявино. Краката ми бяха цели и тръгнах на собствен ход към медсанбата (медсанбат - медицинско-санитарен батальон - бел. прев.). Като се измъкнах от обстрела, почти стигнах до палатките с червен кръст, но спрях по нужда. И тогава се оказа, че най-важното място в тялото на мъжа ми е разцепено на две части от осколка на мина! Кръв засега нямаше - очевидно се беше получила някаква спазма. Но само като си помислих за това, започна обилно - цяла струя - кръвотечение. Като стиснах раната в юмрук, успях да дотичам до санитарната част, където веднага, много навреме, се озовах на операционната маса. "Умряла работа - каза хирургът, - ще трябва да го ампутираме!" "В никакъв случай! Ще умра, но с него!... Поисках да ме оперират без наркоза. (Ще ме приспят и ще ми го клъцнат!) Болеше така, че зелени кръгове ми се въртяха пред очите! След това ме закараха със самолет в тилова болница, в Ярославл, и през цялото пътуване една млада сестричка стискаше с ръка още ненапълно зашитата рана.

В Ярославл една опитна лекарка хирург, възрастна дама, полковник от медицинската служба, ми направи още една операция - и успешно. След това последва лечение, усилено хранене - трябваше да си възстановя загубата на кръв. Накрая всичко зарасна. Веднъж лекарката ме извика при себе си и каза: "Сержанте, вие сте здрав и можете да си отидете в своята част. Но вашият случай е рядък и с научна цел искаме да направим един опит. Давам ви една седмица отпуск, двойна дажба. Опитайте се да се запознаете в града с някоя жена и да се проверите" "Слушам!" - отвърнах аз.

Същата вечер по време на танци си хванах една прилична дебеланка и работата тръгна. Да живее червената артилерия! След една седмица се срещнах с лекарката. "Знаете ли, аз съм много плах човек - за запознаване се запознах, но се стеснявам... Не може ли още една седмичка отпуск?"... "Отлично, ще ти дадем". Но минаха само пет дена и дебеланката се сби с рижата, която от ревност заплаши да заколи или да залее с киселина своята съперница. Стана скандал и славата за моите похождения стигна до лекарката. След една седмица бях на Волховския фронт..."

А само след два дена сержант Кукушкин беше разкъсан на парчета, когато се натъкнахме на противотанкова мина. Кое е истина, а кое измислица в разказа на Кукушкин, не се наемам да съдя, но белега видях със собствените си очи.