„Спомени за войната“ – ВОЕННИ ДЕЛНИЦИ – Новела IV

Автор: НИКОЛАЙ НИКОЛАЕВИЧ НИКУЛИН

Превод от руски: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

СПОМЕНИ ЗА ВОЙНАТА

Предишните части: ПРЕДИСЛОВИЕ, НАЧАЛОТО (1, 2), ПОГОСТЕ (1, 2), 311 СТРЕЛКОВА ДИВИЗИЯ, ВОЕННИ ДЕЛНИЦИ (1, 2, 3)

ВОЕННИ ДЕЛНИЦИ

Новела IV

Крахът на военната ми кариера

Започнах войната като редник, след това получих триъгълник в петлицата, после три нашивки на пагоните и дори, по-късно, една широка. Пред мене се откриваха блестящи перспективи! Така можех да стигна до маршал. Но в живота ни всичко се решава от слепия случай. Особено във военния живот и на мене не ми беше съдено да стана маршал.

Веднъж в един мразовит ден на 1943 година нашият полковник ме извика и ми каза: "Ще има предислокация на войските. Трябва да се преместим четиридесет километра по на юг. Там ще има много войска, да се копае землянка в замръзналата земя, сам знаеш, е мъчителна работа. Затова вземи двама войници, продукти за една седмица и отивайте да заемете навреме някоя хубава землянка за щаба. Ако не дойдем след една седмица, връщайте се назад". Мястото на новото ни разположение ми беше показано на картата.

Изпълних точно заповедта. Сред множеството празни убежища и укрития избрах една отлична, суха зечлянка, укрепена с няколко реда греди. Поставихме в нея печка и зачакахме. Седмицата наближаваше своя край. Надойдоха много войски и землянките станаха златни. Опитваха се да ни изкарат с груба сила и сладки уговорки, заплашваха ни и ни изпращаха офицери с различни звания. Но ние отбранявахме твърдо своите позиции. Накрая един интендант, замръзващ под една елха, ни предложи за землянката две парчета пушен салам, литър водка и самун хляб. Съблазнително! Но дългът е над всичко и заповедта трябва да бъде изпълнена. Ние не се подадохме на изкушението. Все пак казах на интенданта: "Днес става една седмица и ако утре нашите не дойдат, землянката е ваша". Нашите не дойдоха и на следващия ден вечерта седяхме до един огън, пиехме водка и замезвахме със салам, готвейки се да си ходим обратно.

И изведнъж, вече в здрача, по пътя се показа лек автомобил с полковника и офицерите от нашия щаб.

- Къде е землянката?!!

- ...

- КаквоооООО! Пияни?!! Вашта мама!!! Не сте изпълнили заповедта!!!

Иди доказвай, че не си камила.

Полковникът беше бесен. Трябваше да мръзне през нощта в палатка. А на другия ден ми беше издадена заповед: "За неизпълнение на заповед да се разжалва в редник и да се изпрати на предната линия". Последното всъщност беше излишно, защото през цялото време се намирах на предната линия. Но с това моята военна кариера свърши. Наистина, когато на полковника му мина, той ми присвои отново званието сержант, но не беше вече същото. Много пъти, месеци след това, при среща, полковникът се смееше и ми казваше: "Е, какво, пропи ли землянката?"