„Спомени за войната“ – ВОЕННИ ДЕЛНИЦИ – Новела V

Автор: НИКОЛАЙ НИКОЛАЕВИЧ НИКУЛИН

Превод от руски: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

СПОМЕНИ ЗА ВОЙНАТА

Предишните части: ПРЕДИСЛОВИЕ, НАЧАЛОТО (1, 2), ПОГОСТЕ (1, 2), 311 СТРЕЛКОВА ДИВИЗИЯ, ВОЕННИ ДЕЛНИЦИ (1, 2, 3, 4)

ВОЕННИ ДЕЛНИЦИ

Новела V

Аз и ВКП (б)

Бяхме шестдесет и седем души. Рота. Сутринта щурмувахме една височина. Беше малка, но явно имаше стратегическо значение, защото много месеци нашето и немското началство се опитваше да я завземе. Непрекъснатите обстрели и бомбардировки бяха изкоренили цялата растителност и разровили даже на метър и половина-два почвата на върха ѝ. След войната на това място дълго време не растеше нищо и няколко години се носеше упорит трупен мирис. Земята беше смесена с метални осколки, изпочупено оръжие, гилзи, парцали от разкъсани дрехи, човешки кости...

Как успяхме да го направим, не зная, но в средата на деня ние се озовахме в претъпканите с трупове ями на гребена на височината. Вечерта дойде смяна и изпратиха ротата в тила. Сега бяхме двадесет и шест души. След вечерята, като едва не заспивахме от умора, слушахме полковника, специално дошъл от политическото управление на армията. Благоухаейки на конячен аромат, той се обърна към нас: "Геррои! Превзехте най-сетне височината!! Ние за това вас в ВКП (б) [Всесъюзна комунистическа партия - болшевики] без кандидатски стаж ще ви приемем!!! Геррои! Уррра!!!" След това започнаха да ни записват във ВКП (б).

- Аз не искам - казах плахо.

- Как не искаш? Ние без кандидатски стаж те приемаме в ВКП (б).

- Няма да мога...

- Как няма да можеш? Ние без кандидатски стаж те приемаме в ВКП (б)!

- Няма да се справя...

- Как няма да се справиш? Ние без кандидатски стаж...

Върху лицето на политрука беше изписано искрено изумление, той не беше в състояние да ме разбере. Затъва пък разбра всичко вездесъщият лейтенант от СМЕРШ.

- Кой тук не иска!? Фамилия?!! Име?! Дата на раждане?!! - той извади от чантата си голям бележник и си записа в него. Лицето му беше желязно, в очите му светеше решимост.

- Утре ще се разберем! - заяви той.

Скоро всички заспаха. Аз се мятах в тревога и въпреки умората не можех да затворя очи. "Няма да изгрее утре слънцето за мене! Ще бъда или японски шпионин, или агент на гестапо! Прощавай, млад живот!"... Но човек предполага, а бог разполага: на сутринта немците пак завзеха височината, а през деня ние отново запълзяхме по нейните склонове. Но се добрахме само до средата на ската... През следващата нощ оттеглиха ротата и сега бяхме само шестима. Другите останаха да лежат на височината и с тях лейтенантът от СМЕРШ заедно с големия си бележник. И досега е там, а аз, макар и негодник, макар и мизерник, все още съм жив. И безпартиен. Бог е милостив.