Арменският майдан. Как ще свършат протестите в Ереван?

Автор: Владимир Огризко

Превод от руски: Павел Николов

В Москва вече обвиниха Съединените американски щати, че подстрекават гражданите на Армения към антиправителствени изяви и държавен преврат. Но аз предполагам, че в основата на протестите в Ереван лежи нещо принципно друго. Въпросът е в това, че гражданите на страните от постсъветското пространство най-сетне поискаха да живеят в цивилизовани държави. Не в постсъветски, пропити от корупция от главата до петите, а в нормални цивилизовани общества, живеещи по равни за всички правила, които биха позволили на хората да бъдат свободни, да осигуряват себе си и да се чувстват достойни членове на обществото.

Затова ставащото в Ереван е свидетелство, че хората разбират: да продължат да живеят в условията на всеобщ постсъветизъм е подобно на смърт. Ще прерасне ли това в други форми, освен икономическите, е сложно да се прогнозира. Но очевидно хората са се надигнали срещу този живот, който им налагат постсъветските управници.

Разбира се, Руската федерация ще натиска ръководството на Армения, заставяйки го да разгони протестиращите. Тя просто няма друг начин за действие, защото тактиката на Русия се определя от начина ѝ на мислене – диктаторски, имперски и жандармски. При подобна мисловна картина всичко, което не съвпада с официалната държавна линия, трябва да бъде смазано и удушено.

Не се съмнявам, че именно такива „ценни съвети“ ще се дават (ако вече не са дадени) на властите в Армения. Не напразно руснаците започнаха да говорят, че ако, виждате ли, Янукович се е бил вслушал в кремълските съвети, положението би било принципно друго. Затова върху президента на Армения Серж Саргсян ще се оказва не по-малък натиск отколкото върху Янукович някога. Но, надявам се, здравият смисъл в него ще победи стремежа да се задържи на власт. Освен това всички виждаме докъде желанието да запази властта доведе бившия украински президент: крие се от правосъдието и се страхува даже носа си да покаже извън оградата на новата си резиденция.

Мисля, че положението в Армения рано или късно ще завърши с взрив. Може да се затягат болтовете, може да има арестувани и хвърлени в затвора активисти, но не може да се забрани на хората да бъдат свободни. Така че е въпрос на време кога режимът, който се държи фактически на руските дотации или щикове, ще рухне окончателно.

Не се наем да кажа дали това ще се случи след месец, половин година или година, но това, че режимът ще рухне, не подлежи на съмнение. Не може да се спре ходът на историята. Не могат да се отнемат на хората обективните, дадените им по рождение права, към които се отнася правото да изказват своите мисли, правото на свободно придвижване по целия свят. В края на краищата тези неща ще победят всички драконови правила, по които живее още една част от страните на бившия Съветски съюз.