В ранно утро от Пиперково за Страхилово (връщане - по пек).
Със стария боен велосипед без грам спирачки.
През три баира зад четвърти.
Слизането надолу – по средата на коловоза, където има висока трева, естествена спирачка за колело без спирачки.
На два пъти все пак се налага да употребя резервната крачна спирачка, тип „Подметка“ (изпитан способ, може и с две подметки, но само на шосе, по черен път колелото подскача и падането е гарантирано).
От едната страна слънчогледи, от другата царевица.
Най-сетне шосето Свищов – Полски Тръмбеш.
Паметникът край село Павел, където по време на Руско-турската война е имало военно-полева болница.
Павел & Павел.
Началото на крайната цел.
Страхиловски щъркели.
И… страхиловски гост с домакините (аз, лелка Росица и свако Христо).
На връщане, както вече казах – пек, не ми е много за снимане и спирам само на едно място, за да се увековеча на фона на… а познайте какво (това чудо го помня да расте покрай нивите още от детските ми години).
И отново у дома – поуморен, но изключително доволен…
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.