„Спомени за войната“ – ПОСЛЕСЛОВИЕ

Автор: НИКОЛАЙ НИКОЛАЕВИЧ НИКУЛИН

Превод от руски: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

СПОМЕНИ ЗА ВОЙНАТА

Предишните части: ПРЕДИСЛОВИЕ, НАЧАЛОТО (1, 2), ПОГОСТЕ (1, 2), 311 СТРЕЛКОВА ДИВИЗИЯ, ВОЕННИ ДЕЛНИЦИ (1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20), БЕРЛИН. КРАЯТ НА ВОЙНАТА, СЛЕДВОЕННИ СЛУЧКИ (1, 2, 3, 4), 1978. ВЕТЕРАНИ. ПАМЕТНИ МЕСТА , ДРУГАТА СТРАНА

ПОСЛЕСЛОВИЕ

Този ръкопис беше създаден в основни линии през есента на 1975 година. В него бяха включени дневниците за боевете на 311 стрелкова дивизия, написани през 1943 година, и главата "Сън" - 1945 година. Още няколко незначителни подробности са добавени на различни места по-късно. А като цяло записките са дете на размразяването през шестдесетте години, когато бронята, която притискаше душите ни, започна за първи път да се пропуква. Те бяха плах израз на мислите и чувствата, които се трупаха дълго време в съзнанието ми. Написани не за читатели, а за мене, те бяха някаква вътрешна емиграция, протест срещу господстващото тогава и запазилото се днес урапатриотично изобразяване на войната.

Като прочетох ръкописа много години след неговата поява, бях поразен от мекотата, с която са изобразени военните събития. Ужасите на войната в него са загладени, най-чудовищните епизоди просто не са споменати. Много неща изглеждат доста по-мирно, отколкото през 1941-1945 година. Сега бих написал тези спомени по съвсем друг начин, без всякакви задръжки, по-безжалостно и по-правдиво, иначе казано - както беше в действителност. През 1975 година страхът смекчаваше перото ми. Възпитан от съветската военна дисциплина, която наказваше незабавно за всяка излишна дума, безжалостно и сурово, аз се ограничавах съзнателно и несъзнателно. Така сигурно е било винаги в миналото. Веднага след войната не можеше да се пише истината, след това се забравяше и участниците в сраженията отиваха в небитието. Оставаше само романтиката и новите поколения започваха всичко отначало...

Повечето книги за войната от съветските времена не излизат извън пределите, определени от "Кратък курс по история на ВКПб" [1]. Може би затова си приличат толкова, все едно са написани от един автор. Сега във военно-историческата литература се забелязва обрат към създаване на правдива картина на военните години и дори се очертава известна конфронтация между старото и новото. Със своите спомени аз съвсем не исках да се включа в тази борба, а само исках да повдигна мъничко завесата, скриваща тъмната страна на войната, и да надникна там с едно око.

Всестранният анализ на това, което е скрито там, не е по моите сили. За това е необходим човек, който познава абсолютно фактите и притежава могъщ интелект, професионалист, а не любител. Човек от мащаба на Солженицин, защото войната е не по-малко сложна, а може би е и по-сложна от ГУЛАГ.

В този ръкопис решавах само лични проблеми. Като се върнах от войната изранен, контузен и потиснат, не можах да се справя веднага с това. В тези времена нямаше понятие "виетнамски синдром" или "афгански синдром" и не ни лекуваха психолози. Всеки се спасяваше както можеше. Един пиеше водка, друг, изгубил по време на войната моралните си устои, ставаше бандит... Имаше и такива, които се биеха в гърдите с юмруци и искаха чистата истина. Тях ги откарваха бързо в ГУЛАГ за лечение... Сталин познаваше добре историята и помнеше, че Отечествената война през 1812 година е създала декабристите...

Аз се спасявах с работа и работа, но когато страшните сънища не ми даваха да живея, се опитвах да се освободя от тях, като изливах непоносимата сърдечна болка върху хартията. Разбира се, моите записки са до известна степен изповед на силно изплашено дете...

Почти три десетилетия не показвах този ръкопис на никого, като го смятах за лично моя работа. Съвсем наскоро дадох невнимателно на един познат да го прочете и това беше съдбоносна грешка: ръкописът заживя свой живот - тръгна от ръка на ръка. Не ми оставаше нищо друго освен да разреша публикуването му. И все пак смятам, че не трябваше да правя това: прекалено много мръсотия се оказа по неговите страници.

Войната е най-мръсното и отвратително явление в човешката дейност, което изкарва на повърхността цялата подлост от дълбините на нашето подсъзнание. По време на война за убийство на човек получаваме награда, а не наказание. Ние можем и сме длъжни да разрушаваме ценностите, създавани от човечеството столетия наред, да палим, да колим, да взривяваме. Войната превръща човека в злобно животно и убива, убива...

Най-страшното е, че хората не могат да живеят без война. Като приключат с една, веднага започват да готвят следваща. Векове наред човечеството е седяло върху буре с барут, а сега се премести върху атомна бомба. Страшно е да си помисли човек какво ще излезе от всичко това. Едно е ясно, няма да има кой да пише мемоари...

Между другото, моят ръкопис се превръща в книга.

Не ме съдете прекалено строго...

СПб., 2007

-------------------------------------

1. Учебник по история на Комунистическата партия на Съветския съюз. (Бел. прев.)