СЛУЖБОМЕР

неделя, юли 19, 2015

Кученцето Борко от село Пиперково и епитафията на Байрон за нюфаундленското куче

Когато се прости със тоя свят

човек безславен, но от род богат,

изкуството на скулптора тогава

легенди за покойника създава

и го извайва не какъвто бе,

ала какъвто трябваше да е.


А кучето, съюзникът ни беден,

наш пръв приятел и другар последен,

което зарад господаря свой

живее, диша и се хвърля в бой,

умира непрославено и клето –

духът му не отлита на небето.


А ти, човек, живееш с мисълта

да те приемат в рая след смъртта.

О, твойто съществуване невзрачно

тече в борба за власт и в робство мрачно.

От тебе всеки ще се отврати,

защото шепа прах с душа си ти.


Любовник похотлив, другар неверен,

с уста лукава, с поглед лицемерен,

подлец, ти с пищна титла се красиш,

а сам от подлеци не се гнусиш.


Щом спреш пред урната усамотена,

знай: тя не е за теб предназначена.

Под паметника спи приятел мой –

единствен на света ми беше той.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.