Кученцето Борко от село Пиперково и епитафията на Байрон за нюфаундленското куче

Когато се прости със тоя свят

човек безславен, но от род богат,

изкуството на скулптора тогава

легенди за покойника създава

и го извайва не какъвто бе,

ала какъвто трябваше да е.

А кучето, съюзникът ни беден,

наш пръв приятел и другар последен,

което зарад господаря свой

живее, диша и се хвърля в бой,

умира непрославено и клето –

духът му не отлита на небето.

А ти, човек, живееш с мисълта

да те приемат в рая след смъртта.

О, твойто съществуване невзрачно

тече в борба за власт и в робство мрачно.

От тебе всеки ще се отврати,

защото шепа прах с душа си ти.

Любовник похотлив, другар неверен,

с уста лукава, с поглед лицемерен,

подлец, ти с пищна титла се красиш,

а сам от подлеци не се гнусиш.

Щом спреш пред урната усамотена,

знай: тя не е за теб предназначена.

Под паметника спи приятел мой –

единствен на света ми беше той.