БОРИС АКУНИН / „ЖИВОТ НА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ ХОРА И ЖИВОТНИ. КРАТКИ ИСТОРИИ ЗА НАЙ-РАЗЛИЧНИ НЕЩА“ / НЕСКРОМНОТО ОБАЯНИЕ НА АРИСТОКРАЦИЯТА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: Gemini 3

РЕДАКТИРАЛ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ / БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ – 1 / БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ – 2 / И ТОВА СЕРИОЗНО ДЕЛО НЕ МОЖЕ ДА СЕ ПОВЕРИ НИКОМУ / СКАЗАНИЕ ЗА СИВИЯ ВЪЛК (ЖЕВОДАНСКОТО ЧУДОВИЩЕ) / НАИСТИНА УМНА ЖЕНА / ИСТИНСКА ПИСАТЕЛКА / ИСТИНСКА ПРИНЦЕСА / ДИВЕРСАНТ № 2 / ДЕТСКАТА ВЪЗРАСТ НА КРИМИНАЛИСТИКАТА / ИСТИНСКИЯТ ДЖЕКИЛ ХАЙД / БРАТЯТА И РАЗБОЙНИЦИТЕ / У, ПРОТИВНАТА / ЕДИН ПЕРЕЛМАН ОТ МИНАЛИ ВРЕМЕНА / ДА ПОМНИМ ГЕРОИТЕ / ОЧАРОВАНИЕТО НА ИСЛЯМА / ДА СЕ УДАВИШ В ПУСТИНЯТА / РАЗГАДАВАМЕ ЗАГАДКИТЕ / ПРИКЛЮЧЕНИЯТА НА ПИТКАТА / КАКВИ ПИСАТЕЛИ ИМАЛО НЯКОГА! / ГЕРОЯТ ПРЕДПОЧЕЛ МАЛКИЯ СВЯТ ПРЕД ГОЛЕМИЯ, НО НЕ НАМЕРИЛ ЩАСТИЕ В НЕГО / ПРЕКРАСНИЯТ МАРКИЗ / ЗАЩО МУ Е НА ЧОВЕКА НЕЩАСТИЕТО / ФАТАЛНА ЖЕНА: РУСИЯ, ДВАДЕСЕТИ ВЕК / С БОТАНИК ОКОЛО СВЕТА / РОМАНОВИ, ПАДНАЛИ В БИТКА / ЗА ГАДНАТА ПРИРОДА НА КАРМАТА / МЛАДИ ГЕНЕРАЛИ / СЪВСЕМ МЛАДИ ГЕНЕРАЛИ / ГЛАВНИ ВОЕННИ ГЕРОИ / ПЪТЕШЕСТВИЯТА НА БАБА ШАПОКЛЯК / ПИЛЕНЦЕТО И ЛОКОМОТИВЪТ (ЗА ШВАРЦ) / НЕ ОБИЧАМ БОНАПАРТ / ЗАГАДКАТА НА ЧУДОВИЩЕТО / ПЪРВАТА ДЕВИЦА КАВАЛЕРИСТ / ГРАФ НОГИ ЧЕТЕ ВЕСТНИК

В БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ - БОРИС АКУНИН / „ЖИВОТ НА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ ХОРА И ЖИВОТНИ. КРАТКИ ИСТОРИИ ЗА НАЙ-РАЗЛИЧНИ НЕЩА“

НЕСКРОМНОТО ОБАЯНИЕ НА АРИСТОКРАЦИЯТА

Не че „аристократичната“ тема ме занимаваше особено, но по случайно съвпадение се докоснах до сюжет, който подсили моята разночинска [1] антипатия към това капризно съсловие.

Дявол знае какво (и архангел Гавриил като панделка отстрани)

Отдавна се канех да отскоча и да разгледам бретонския замък Кериоле. Бях слушал много за тази архитектурна „folie russe“ (руска лудост – бел. прев.), толкова екзотична за онези краища. Отидох – и не съжалих. Сега ще ви разкажа една приказка.

Някога отдавна, а ако трябва да сме точни – през 60-те години на XIX век, една своенравна руска аристократка издигнала чудноват замък в Финистер – суров и беден рибарски край.

На петолъчката не обръщайте внимание. Архитектът бил масон и ги набол по цялата фасада

Получил се зашеметяващ „коктейл“ от неоготика, бретонски фолклор и романтизъм, увенчан на покрива с руска мечка, която гледа с копнеж на изток, към майчицата Русия.

Сегашният вид на замъка дава слаба представа за някогашния разкош. Всички декоративни елементи били навремето в небесносиньо, а лилиите и звездите блестели в позлата. Съвременниците буквално онемявали, когато видели това варварско великолепие насред монохромния горски пейзаж.

Всичко, което останало от някогашната пъстрота

Историята на замъка Кериоле е вариация на тема от Куприновия разказ „Белият пудел“. Помните ли? „Искам кучето! Трили иска кучето!“

Живяла някога една висшестояща дама, вдовстващата княгиня Зинаида Юсупова, по баща Наришкина (1803–1893). И всичко в живота ѝ било все много хубаво, и никога за нищо не получавала отказ. Родена със златна лъжичка в устата, тя живеела от дете като сирене в масло, добрувала дълго-предълго и пилеела богатството си, но то било толкова много, че и за деветдесет години Зинаида Ивановна не успяла да го разпилее.

Това са фалшивите предци на графа маркиз в Рицарската зала на замъка

И ето че срещнала в Париж един красавец французин. Тя – княгиня едва ли не с царска кръв, той – плебей; тя вече на петдесет и седем, той – на тридесет и две. Обаче Трили закрещял разплакано: „Искам кучето!“. И всичко станало по нейното желание.

Красавецът Шарл не устоял на съблазните, които му обещавал този мезалианс. Зинаида Ивановна купила на годеника си висок пост и цели две аристократични титли – граф и маркиз – заедно с куп знатни предци за придатък.

Портретите на младите:

Характерът се вижда веднага

А ето го и „белият пудел“ (според мене не е чак такъв адонис

Нейно сиятелство заключила своя трофей в бретонската пустош, поради което било построено и това любовно гнезденце. Съдейки по старинните снимки, интериорът на замъка бил още по-пищен от екстериора, но от него останало твърде малко. Защо – ще обясня малко по-късно.

Не без труд разбрах, че над герба е изсечено „При Онази“

На парадната фасада се кипри гербът на Наришкини, макар че след два брака можело да не парадира чак толкова с моминската си фамилия.

Като разбра, че съм от Русия, екскурзоводката ме помоли да преведа девиза.

Предположих, че неразбираемата формула изразява по всяка вероятност генеалогична почит към най-известната представителка на рода – царица Наталия Кириловна. Един вид: ние всички, Наришкини, се приютяваме в сянката на Онази, която роди Великия Пьотр.

През първата половина от екскурзията, докато ни разказваха за екстравагантните харчове и изцепки на princesse russe (руската принцеса – бел. ред.), улавях неведнъж върху себе си почтителните погледи на френската група.

Вероятно, давайки съгласие за брака, храбрият момък си мислел: „Е, колко ли ѝ остава?“. Но старицата надживяла своя prince charmant (принц красавец – бел. прев.) и поплакала на погребението му. После поживяла още и накрая се представила пред Бога, като направила на изпроводяк типично аристократичен подарък на департамента: завещала Кериоле на бретонците, но с куп досадни условия и ограничения – и това не можело да се прави с имението, и онова.

Сменили се епохи, минали световни войни, започнала надпреварата в ядреното въоръжаване.

Един ден правнукът на Зинаида Ивановна – преследваният от кредиторите Феликс Юсупов (l’assassin de Raspoutine – убиецът на Распутин, вдигна пръст екскурзоводката и цялата група закима), се сети, че е имал някаква смахната прабаба, а прабабата имала някакъв смахнат, но безумно скъп замък.

„Искам кучето!“ – казал Трили. По това време руският Дориан Грей не приличал вече на знаменития портрет, рисуван от Серов, а изглеждал ето така.

Все пак е, разбира се, красавец

Но експертизата установила, че шестдесет години след смъртта на княгинята вече никой не помни никакво завещание. Нещо от колекциите било прехвърлено в местните музеи, нещо в парка било променено.

Възмутен от подобно кощунство, Юсупов завел дело и след многогодишна съдебна битка отнел замъка от департамента, като получил и солидно обезщетение.

Веднага след това, пренебрегвайки плебейските условности (ето го истинският аристократизъм!), грижливият пазител на свещената памет на своята прабаба разпродал целия интериор и изобщо всичко, което било възможно. Успял дори да пробута на съседната община старинния кладенец от двора на замъка и кладенецът бил изнесен. Цялата земя разделил на парцели и я пуснал на търг. Накрая обявил, че в архитектурно отношение Кериоле е ужасна безвкусица (честно казано, на мене също ми се стори така) и продал опосканата сграда за хотел.

А прекършеният кестен вдясно е на 400 години и все още е жив

На това място от екскурзията започнах да се смалявам – сега цялата френска група ме гледаше с русофобско-санкюлотски гняв, сякаш аз бях онзи княз Юсупов, граф Сумароков-Елстон.

И се отдалечих, преди всички да са запели: „Аристократите на фенера!“.

Все се озъртах към замъка и в своя овехтял вид той ми се стори изведнъж трогателен и прекрасен – като райска птица, долетяла по нелепа случайност в чужд сив край и разпиляла там своите лазурни пера.

БЕЛЕЖКА

1. Разночинци – термин, специфичен за руската история: хора от различни съсловия, обикновено интелектуалци с неблагороден произход.

(Следва)