БАРТ ЪРМАН / БИБЛИЯТА: ИСТОРИЧЕСКО И ЛИТЕРАТУРНО ВЪВЕДЕНИЕ / ГЛАВА 9. ПЕРИОДЪТ НА ИСУС И НЕГОВИТЕ ПОСЛЕДОВАТЕЛИ / ЧАСТ 2

Превод: Gemini 2.5 Pro Think

Редактор: Павел Николов

ДО ТУК ОТ БАРТ ЪРМАН

В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“: „ИСУС ПРЕДИ ЕВАНГЕЛИЯТА“

ДО ТУК

ГЛАВА 1. КАКВО Е БИБЛИЯТА? ЗАЩО Е ТОЛКОВА ТРУДНА ЗА ВЪЗПРИЕМАНЕ? - 1; 2; 3

ГЛАВА 2. “БИТИЕ“ - 1; 2; 3; 4; 5

ГЛАВА 3. ОТ ЕГИПЕТ В ОБЕТОВАНАТА ЗЕМЯ: ОТ „ИЗХОД“ ДО „ВТОРОЗАКОНИЕ“ - 1; 2; 3; 4;

ГЛАВА 4. ИСТОРИЧЕСКИ КНИГИ. ОТ „ИСУС НАВИН“ ДО ЧЕТВЪРТА КНИГА „ЦАРЕ“ - 1; 2; 3; 4; 5;

ГЛАВА 5. РАННИТЕ ПРОРОЦИ НА ИЗРАИЛ - 1; 2; 3; ЕРЕМИЯ; ОСИЯ, МИХЕЙ; НАУМ, СОФОНИЯ, АВАКУМ;

ГЛАВА 6. ИСТОРИЦИ И ПРОРОЦИ ОТ ВРЕМЕТО НА ВАВИЛОНСКИЯ ПЛЕН И СЛЕД НЕГО - ЕЗДРА И НЕЕМИЯ – 1 / ЕЗДРА И НЕЕМИЯ – 2 / ЕЗЕКИИЛ / ИСАЯ ВТОРИ / ЙОИЛ, АВДИЙ, АГЕЙ / ЗАХАРИЯ, ИСАЯ ТРЕТИ, МАЛАХИЯ; ПО-НАТАТЪШНАТА ИСТОРИЯ НА ЮДЕЯ;

ГЛАВА 7. ПОЕТИ И РАЗКАЗВАЧИ НА ДРЕВНИЯ ИЗРАЕЛ - ПРИРОДА НА ЕВРЕЙСКАТА ПОЕЗИЯ / ПСАЛМИ / ПЛАЧ ЕРЕМИЕВ / ПЕСЕН НА ПЕСНИТЕ / РУТ / ЕСТИР / ЙОНА / КНИГА НА ДАНИИЛ / ЛЕТОПИСИ;

ГЛАВА 8. ПОУЧИТЕЛНИ КНИГИ И АПОКАЛИПТИЧНА ЛИТЕРАТУРА - ПРИТЧИ / ЙОВ / ЕКЛЕСИАСТ / АПОКАЛИПТИЧНА ЛИТЕРАТУРА

ГЛАВА 9. ПЕРИОДЪТ НА ИСУС И НЕГОВИТЕ ПОСЛЕДОВАТЕЛИ - ЧАСТ 1

„БИБЛИЯТА: ИСТОРИЧЕСКО И ЛИТЕРАТУРНО ВЪВЕДЕНИЕ“ В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

ГЛАВА 9. ПЕРИОДЪТ НА ИСУС И НЕГОВИТЕ ПОСЛЕДОВАТЕЛИ

ЮДАИЗМЪТ ПО ВРЕМЕТО НА ИСУС

Именно в този широк контекст на гръко-римския период трябва да разглеждаме юдаизма по времето на Исус и неговите последователи. Доста е сложно да се определи демографския показател по отношение Древния свят, но обикновено се смята, че през I век Римската империя наброявала около 60 милиона граждани. От този брой евреите били приблизително 7% – така че в империята живеели около 4 милиона юдеи.

Римската империя

ОТСТЪПЛЕНИЕ Богоподобни владетели като богове и спасители Римският император често бил почитан като божество, „спасител“ на човешката раса. Обърнете внимание на следното посвещение на Гай Юлий Цезар Германик, по-известен като император Калигула, съставено от градския съвет на Ефес в Мала Азия, приблизително през 38 г.: „Съветът и народът [на Ефес и останалите гръцки] градове, намиращи се в Азия, и всички народи [честват] Гай Юлий, син на Гай Цезар, като първосвещеник и абсолютен владетел… видим бог, който е роден от [боговете] Арес и Афродита, всеобщ спасител на човешкия живот“. Ако християните наричали Исус Син Божий и спасител – кой можел да бъде негов съперник?

Животът в диаспората

По онова време по-голямата част от евреите не живеели в Палестина. Това е един от аспектите на древния юдаизъм, който го отличава от това, което знаем за израелската нация през повечето периоди, описани в Еврейското писание. В далечни времена да си израилтянин означавало просто да живееш в Израел или Юдея. Но както знаем, асирийците разрушили Северното царство Израил през 722 г. пр. н. е. и народите, живеещи там, се разпръснали по други земи или се оженили за чужденци, дошли отвън. В крайна сметка всички израелски родословия били прекъснати и десетте клана, които населявали отдавна региона, изчезнали завинаги. Когато Вавилон атакувал Юдея през VI век пр. н. е., много юдеи избягали в страни като Египет; много други, след завоеванието, били отведени във Вавилон. Когато вавилонците били победени от персите и персийският цар Кир разрешил на юдеите в изгнание да се върнат в родината си, много от тях решили вместо това да останат във Вавилон.

Общностите в Египет и Вавилон нараствали с годините все повече и повече. Други евреи пътували из различни части на света, основавайки по този начин еврейски общности в градовете из цялото Средиземноморие. Разселването на евреите в други земи, извън Палестина, се нарича диаспора. Както вече казах, по времето на Исус много повече евреи живеели в диаспората, отколкото в самата Палестина; многобройни еврейски общности можело да бъдат намерени на места като Рим, Александрия в Египет, Антиохия в Сирия, в градовете на Гърция и Мала Азия и, разбира се, в повечето от най-големите градове на Римската империя.

Това, което прави еврейската диаспора толкова значима, е фактът, че евреите, установили се в чужди страни, запазвали своите изконни обичаи и религиозни убеждения. Това ги отличавало от останалите древни народи, принудени да напуснат своята родина. На практика всички приемали обичаите и религията на мястото, в което се преселвали. Но евреите били известни с това, че пазели своите традиции, убеждения и навици, като например поклонението само на Бога на Израел, спазването на шабата и еврейските празници, обрязването и следването на хранителните закони. Това отличавало евреите не само от преселниците, но и от местното население. Евреите били обособен народ, друга „раса“, различна от останалите. Всъщност, затова и били наречени евреи – или (както още може да се преведе старогръцката дума) юдеи. Те се придържали към обичаите на Юдея, въпреки че не живеели в Юдея.

Евреите, живеещи извън Палестина, искали да се събират в общности, за да участват заедно в богослужението. Според законите на Тората, по-специално на „Второзаконие“, на земята имало само едно място, където можело да се принасят жертви на Бога – Йерусалимският храм. Много евреи от диаспората нямали нито време, нито средства да пътуват до Йерусалим, въпреки че по-богатите се гордеели с възможността да отидат там, особено по време на големите годишни празници, каквато била еврейската Пасха (Песах). На Пасха поклонници (които можели да си позволят това) се стичали в Йерусалим от всички краища на света, за да отпразнуват изхода, принасяйки в жертва пасхални агнета в Йерусалимския храм и участвайки в празнична трапеза, включваща специални храни, предписани за тази церемония.

Но какво трябвало да правят евреите, които не можели да си позволят да отидат Йерусалим през този знаменателен ден? И какво можели да направят по-заможните евреи, имащи възможност да извършат поклонение само веднъж годишно, за да задоволят своите седмични религиозни нужди? По времето на написването на Новия Завет, наред с юдаизма, се появила и друга религиозна институция, даваща възможност за провеждане на редовни богослужения, макар и без жертвоприношения. Това била еврейската синагога.

Терминът "синагога" произлиза от гръцка дума , означаваща "събрание". Синагогата била седмично събиране на евреите за извършване на богослужение; с времето терминът започнал да означава сградата, в която евреите се събирали, за да се молят. Не знаем кога точно евреите започнали да оформят синагогите, но това може да се е случило още по време на първото им преселение, в периода на Вавилонския плен. По време на синагогалната служба – тъй като жертвоприношенията извън Йерусалимския храм били забранени – евреите можели да се съсредоточат върху обсъждането на свещените закони на Тората, които се четели и коментирали от свещенослужител по време на проповедта, и върху отправянето на молитви към Бога на Изриел. После можело да се обмисля и обсъжда Свещеното писание. Синагогалните служби ставали в седмия ден от седмицата, шабат.

Както скоро ще видим, по онова време между еврейските общности съществували множество различия – не всички евреи вярвали в едно и също нещо или мислели еднакво. Но също така съществували много общи основи, истинни за повечето евреи, където и да се намирали, било то в Йерусалим, Александрия, Антиохия, Ефес, Рим или в която и да е друга част от империята. Това улеснявало живота на онези, които можели да си позволят да пътуват. Във всеки град, в който пристигали, имало синагога, и това давало възможност да останат във връзка със своите съмишленици, които имали същите религиозни убеждения и присъствали на същото богослужение. Евреите, пътуващи из Римската империя, можели да намерят истински "дом" буквално във всеки голям град, който посещавали.

Сред аспектите на юдаизма, споделяни от повечето евреи в цялата империя, били и доктрините, които разгледахме в предишната глава. Те включвали вярата в съществуването на един единствен Бог (за разлика от политеистичното езичество), който се смятал за създател на рая и земята и който избрал израилския народ и сключил Завет с него. Евреите обрязвали синовете си, символизирайки по този начин принадлежността си към Завета и съответно избраността на своя народ. Бог не само изразявал особена благосклонност към своя народ, но и му дал редица указания, засягащи отношенията между хората и това по какъв начин трябва да Го почитат. Мойсеевият закон бил част от Свещеното предание на Израил и бил почитан от всички евреи. Евреите по целия свят – в диаспората и в Палестина – знаели, че Петокнижието на Тората е написано от Моисей и съдържа Божествено откровение за това, което се е случило в миналото и което трябва да се случи в настоящето, при условие че юдеите следват указанията, които Бог е дал на планината Синай след великия изход.

Евреите се отличавали от останалите народи в империята по това, че имали цяла поредица от свещени книги, които ръководели живота и вероизповеданието им. Днес това може да ни се стори необичайно, но нито една от известните ни древни религии не била основана на свещени книги; основите на древните религии в Римската империя не били отразени в писания. А евреите имали такива писания. Различни групи евреи почитали различни книги като свещени, но всички евреи смятали Тората за книга, дадена от Бога. По това време много юдеи считали писанията на пророците за общопризнати откровения на Бога, както и други книги: например „Псалтир“ или книгата „Даниил“. През този период юдаизмът бил на път да състави Танах – Тората, Невиим и Ктувим, – който малко по-късно станал еврейско Свещено писание (ще разгледаме това в гл. 15).

(Следва)