АЛЕКСАНДР НЕВЗОРОВ / „ПРОИЗХОД НА ГЕНИАЛНОСТТА И ФАШИЗМА“ / ПРИЛОЖЕНИЕ / ДЕНЯТ НА ЗВЕЗДОНОСЕЦА ИЛИ ИДЕАЛНАТА РЕЛИГИЯ / РОДИНАТА КАТО УСЛОВЕН РЕФЛЕКС

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: Sider: ChatGPT

РЕДАКТИРАЛ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

"ПРЕДИСЛОВИЕ": 1; 2; 3; 4

Глава I МОЗЪКЪТ НА ИСУС И МОЗЪКЪТ НА САТАНАТА

Глава II ПОЖАР В ТЕАТЪРА НА УСЛОВНИТЕ РЕФЛЕКСИ

Глава III ЗАДНИК-2

Глава IV ДЕЦА НА УЖАСА, ВНУЦИ НА КОШМАРА

Глава V МЪРШОЯД – ТОВА ЗВУЧИ ГОРДО

Глава VI ДИАМАНТЕНАТА ТУХЛА

Глава VII ИЗОБРЕТЯВАНЕ НА ЛЮБОВТА

Глава VIII КАМЪК В ЛАПАТА

Глава IХ ДЕНЯТ НА ИЗГУБЕНАТА ОПАШКА

Глава Х ГЕНЕРАТОР НА ГЛУПОСТТА

Глава XI ПЛАНЕТАТА НА ТЪПИТЕ

Глава XII ЧЕРНАТА КОМЕДИЯ НА МОЗЪЧНИТЕ ПОЛУКЪЛБА

Глава XIII НАХЛУВАНЕ НА РАЗУМА;

Глава XIV ПТИЧИТЕ ПРАВА НА РАЗУМА;

Глава XV ДОБРЕ ОХРАНЕНА ХИМЕРА;

Глава XVI ВЕЛИКАТА МОЗЪЧНА ПУСТИНЯ;

Глава XVII ЖИВОТНО, УПРАВЛЯВАНО ОТ ЛЪЖА

Глава XVIII МЕХАНИКА НА ГЕНИАЛНОСТТА

Глава XIX ПОСЛЕДНИЯТ ГЕНИЙ

ПРИЛОЖЕНИЕ АНТРЕКОТ МИХАЙЛОВИЧ ДОСТОЕВСКИЙ

"ПРОИЗХОД НА ГЕНИАЛНОСТТА И ФАШИЗМА" в "БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ"

ПРИЛОЖЕНИЕ

ДЕНЯТ НА ЗВЕЗДОНОСЕЦА ИЛИ ИДЕАЛНАТА РЕЛИГИЯ

Заемайки се да правим дисекция на понятието „родина“, веднага се убеждаваме, че имаме работа с поредната религия. В момента тя е всесилна и неизкоренима. Освобождаването от нея е почти невъзможно. Това е същият случай, когато премахването на тумора води до изчезването на пациента. Можем само да констатираме дадения факт, както и да видим произхода и спецификата на въпросната вяра.

Циркът през XVIII век не бил обременен с етични ограничения и сантименталности. Допускало се всичко, което можело да развесели или шокира публиката.

В репертоара на шапитото на Балдучи имало популярен номер – „Майката“.

Той се състоял в това, че една сурова старица жонглирала с главите на шестте си починали деца.

Защо децата са починали, не е известно. Защо след смъртта им се е стигнало до обезглавяването им, не е ясно.

Впрочем, тук няма особена мистерия. Децата в онази епоха умирали при първия удобен случай. А обезглавяването би могло да бъде извършено поради липсата на по-ефектен реквизит.

Как изглеждал номерът?

Доста елегантно.

Под звуците на цигулка „Майката“ въртяла ловко във въздуха шестте малки сбръчкани глави. След това ги улавяла в полата си, покланяла се и получавала бурни аплодисменти.

Желаещите можели да разгледат подробно малките лица и да научат имената на покойните деца. „Майката“ се появявала по афишите, споменавали я в песнички, но на никого не му хрумнало да извае алегорична скулптура на „родината-майка“ по неин образ и подобие.

Жалко.

Ако това се беше случило, механизмът на служенето на родината щеше да получи прекрасен символ. И на патриота, който открие главата си насред полет, нямаше да му се налага да се чуди на забавната ѝ траектория.

Но „Майката“ умряла. Номерът бил забравен. Шансът бил пропуснат.

Тази разсеяност е разбираема. По онова време нямало нужда от култ към „родината“. Римското понятие за „отечество“ било отдавна забравено, а европейското още не било оформено. Патриотизмът на Европа бил в състояние на затишие. Както, впрочем, и границите.

РОДИНАТА КАТО УСЛОВЕН РЕФРЕКС

Двата следващи века променили всичко. Започнали мащабни войни. Нomo винаги е обичал да убива. С това нямало проблеми. Но новият боен стил се нуждаел от грандиозни масовки, готови не само да убиват, но и да умират. Трупът се превърнал в единица за измерване на историческата значимост на събитията.

Каква била причината за тези промени?

Щом този въпрос бъде зададен, историците започват веднага да говорят за династии и капитали. Но, най-вероятно, всичко се свеждало до копчетата: те вече не били толкова големи и лъскави. Войната загубила своя блясък. Генералите потънали в униние и се подготвили да прокълнат човечеството.

Решението не било мигновено, но все пак се намерило. Оказало се, че загубата на копчетата може да се компенсира с броя на мъртвите. Покойниците са напълно способни да върнат на генералската дейност достойния ѝ величествен облик. Щом това разбиране се утвърдило, основно доказателство за важността на военните събития станала статистиката на жертвите.

Съответно, били необходими все повече и повече убити. И чужди, и свои. Жалките две-три хиляди компрометирали всяка победа. Били нужни десетки, а още по-добре стотици хиляди. Но тук възникнали затруднения. Масите не пожелали да застилат полетата толкова гъсто, колкото изисквала новата военна естетика.

Нищо удивително. На хората им липсвала мотивация.

Работата е там, че единствено религията може да направи мъчителната смърт дори по-привлекателна от убийството. Само тя е способна да придаде смисъл на напълно идиотски постъпки. Но до XVIII век християнството се изчерпало и загубило своите магически свойства. То не можело вече да вдъхновява тълпите за колективна смърт. Необходима било нова, свежа вяра. И тя се появила.

Божеството на име „родина“ се справило отлично с тази роля. То изисквало човешка плът ежечасно и никога не се засищало.

Точно тогава всичко си дошло на мястото. Гръмнали химни и се очертали граници. Културата бързо оформила „смъртта за отечеството“ като висше щастие. Homo се съгласил да се превръща в труп при първото щракване с пръсти на генералите. Това решило проблема със „застилането на полетата“.

Картините от театъра на военните действия най-накрая придобили необходимата солидност.

Впрочем, освен апетита за трупове, новото божество имало и други достойнства.

Манипулирането на масите се превърнало в чисто наслаждение и станало достъпно за хората със средни способности. Деспотите не клатели вече пера в битките, а просто раздували бузи „от името и по поръчение“ на отечеството. И това им осигурявало поклонение, за което кралете от миналото не можеха дори да мечтаят.

Защото „родината“, като всяко друго понятие, е безплътна. Това е илюзия за общо ползване. Красива абстракция. Съответно няма свой собствен глас.

Като във всеки друг култ, от името на божеството говорeли жреци и пророци. В този случай това били генералите, царете и чиновниците. Те определяли размера на човешките и другите жертвоприношения, събирали пари, както и съобщавали различните капризи на абстракцията.

Изключителното удобство на „родината“ се състои в това, че от нейно име може да се изговори практически всякаква глупост. Ако това се прави умело, масите безпрекословно дават парите си, маршируват радостно, умират охотно и се управляват лесно. Ако това се прави виртуозно, те дълго търпят бедност, изтезания и всякакви унижения.

За да се разберат причините за това явление, трябва да се обърнем към класическата механика на религиозната вяра.

(Следва)