“ЕВРЕЙЧЕТО“ ТРОЦКИЙ

ИЗТОЧНИК: ДИЛЕТАНТ

ПРЕВОД: : Gemini 3

РЕДАКТОР: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Лев Троцкий… С какви ли не епитети не наричали тази наистина забележителна личност: „демонът на революцията“, „червеният Бонапарт“, „еврейчето“. Никой не останал безразличен към него..

БРОНЩАЙН, КОЙТО СТАНАЛ ТРОЦКИЙ

Лейба Бронщайн е роден през 1879 г. в семейството на много богат търговец на зърно и земевладелец от Херсонска губерния. Майка му, Анна Лвовна, произхожда от семейството на големите предприемачи и банкери Животовские.

От седемгодишна възраст момчето учило в еврейско религиозно училище към синагогата, а по-късно в реално училище в Одеса. След това Лейба се записал в Одеския университет, но се захванал с революционна дейност и изоставил обучението си. Струва си да отбележим, че в началото Лев Давидович пренебрегвал всички идеалистични революционни пориви на хората около себе си. Изключително амбициозен по характер, той градял далечни планове, като осъзнавал добре, че от утопичните мечти не може да се извлече никаква практическа полза. И все пак с времето революционното движение привлякло постепенно интереса на младия Льова Бронщайн.

През 1898 г. той бил арестуван и осъден на четири години заточение. В транзитния затвор „Бутирска“ Лев Давидович се оженил за революционерката Александра Соколовская. Двамата заминали за Сибир като съпруг и съпруга. През 1902 г. било организирано бягство на Троцкий, изпълнено блестящо: облекло, документи, пари, маршрут – всичко било подготвено на най-високо равнище. Именно оттогава Лейба Бронщайн станал известен като Троцкий – дали му паспорта на починалия полковник Николай Троцкий. Лев Давидович заминал за Австро-Унгария, за Виена, където попаднал под ръководството и покровителството на Виктор Адлер.

Лев Давидович Троцкий

Адлер осигурил на Троцкий пари и необходимите документи, Лев Давидович заминал за Лондон при Ленин и постъпил на работа във вестник „Искра“. С бъдещия водач на световния пролетариат Троцкий се сприятелил много бързо. Владимир Илич не можел да се нарадва на новия си сътрудник, който споделял напълно неговите възгледи. Той давал похвални препоръки за своя верен ученик Троцкий и го покровителствал. А Лев Давидович от своя страна подкрепял своя водач във всичко. Това продължило до момента, в който Троцки решил, че е вече достатъчно известна личност. Веднага след това заявил несъгласието си с генералната линия на партията, за което получил от Ленин две определения, които останали завинаги свързани с него – „еврейче“ и „политическа проститутка“.

През 1903 г. в Европа бил свикан Вторият конгрес на Руската социалдемократическа работническа партия, чиято цел била да обедини разпръснатите групи на социалдемократите. Но на конгреса революционерите се скарали и се разделили на меншевики и болшевики. Троцкий не се присъединил към нито една от двете групи, сдърпал се отново с Ленин и останал напълно изолиран. Самотата на Лев Давидович не продължила дълго – след известно време бил извикан от идеолога на „постоянната революция“ Израел Лазаревич Парвус и заминал при него в Мюнхен.

РЕВОЛЮЦИОНЕРЪТ ЛЕВ ТРОЦКИЙ

През 1905 г., веднага след така наречената „Кърваво неделя“, Парвус и Троцкий обърнали поглед към Русия. След като организирали издаването на три вестника – „Руски вестник“, „Начало“ и „Известия“, и ги разпространявали в големи тиражи из Москва и Санкт Петербург, Израел Лазаревич започнал да „издига името“ на Лев Давидович. Първо, насочил все още непознатия дотогава политик към длъжността заместник-председател на Петербургския съвет. За председател на Съвета бил назначен Георгий Степанович Хрустальов-Носар – фигура с чисто представителни функции. В действителност всичко се ръководело от Парвус. Използвайки изданията, които контролира, Израел Лазаревич предизвикал истинска „финансова буря“ в Русия (причина за това бил публикуваният от него „Финансов манифест“), поради което двамата с Троцкий били арестувани и осъдени на заточение. Нито един от двамата обаче не стигнал до мястото за изтърпяване на наказанието. По пътя им предоставили пари и документи. Двамата избягали първо във Финландия, а след това се прехвърлили в Швейцария.

Троцкий на митинг, 1919 г.

Дълго време Лев Давидович работил във Виена като публицист и често посещавал Виктор Адлер и Зигмунд Фройд. По-късно се преместил във Франция, където участвал в издаването на социалистически вестници и развивал активна подривна дейност срещу Русия (по-конкретно, участвал в организирането на бунтове в руските полкове, воюващи на Западния фронт), за което бил арестуван, но благодарение на влиятелни покровители от френското правителство бил освободен и експулсиран в Испания. Оттам Троцкий заминал семейно (от 1903 г. съжителствал с Наталия Седовая) за САЩ с параход в каюта първа класа. В Ню Йорк Лев Давидович, заедно с Володарский, Бухарин, Колонтай и други революционни дейци, работел във вестник „Нов свят“.

ТРОЦКИЙ ВЪВ ВЛАСТТА

Веднага след Февруарската революция Троцкий с група свои съмишленици заминал за Русия. Но по пътя, в канадското пристанище Халифакс, бил свален от кораба и настанен в лагер за интернирани лица. Временното правителство изискало незабавно освобождаването на заслужилия борец срещу царизма. Независимо дали в резултат от това искане или по други съображения, британските власти, след като държали Лев Давидович два месеца затворен и провели с него няколко разговора, го освободили.

В Петроград Троцкий бил посрещнат тържествено. Настанявайки се в жилището на директора на заводите „Нобел“ Серебровский, Лев Давидович започнал веднага работа и със съдействието на Яков Свердлов търсел начини за помирение с Ленин. Дейността на Троцкий дала резултат точно два месеца след пристигането му: в началото на юли 1917 г. в Петроград започнали антиправителствени демонстрации на работници и войници. Временното правителство потушило вълненията и обвинило Ленин и Троцкий в шпионаж. Владимир Илич успял да се укрие навреме, но Лев Давидович попаднал в затвора „Крести“, откъдето скоро след това (след метежа на Корнилов) бил освободен благополучно от същото Временно правителство.

Октомври 1917 г. станал за Троцкий звезден час: той, като ръководител на Петроградския военнореволюционен комитет, успял най-накрая да вземе властта в свои ръце. След преврата Лев Давидович зае поста народен комисал на външните работи. Ярък епизод от дейността на Троцкий на международното поле било подписването на позорния Брест-Литовски мирен договор. След това той станал народен комисар по военните въпроси, където се отличил отново — този път при сформирането на Червената армия.

В началото на 20-те години на ХХ век Лев Давидович оглавил Народния комисариат на съобщенията. С този период от кариерата му е свързан един изключително спорен и неприятен епизод: поръчвайки от Швеция хиляда локомотива за 200 милиона златни рубли, Троцкий похарчил една четвърт от златния запас на страната.

Трябва да се кажат няколко думи и за ролята на Троцкий в геноцида над казачеството. Съгласно неговата знаменита заповед № 100 от 25 май 1919 г. на войниците, командирите и комисарите от наказателните отряди се предписва да изтребват напълно „гнездата на безбройните изменници и предатели“. От страна на народния комисар по военните и морските въпроси милост нямало.

ТРОЦКИЙ И СТАЛИН

До 1922 г. в съветското правителство нямало остра борба за власт. Но болестта на Ленин поставила остро въпроса кой ще стане негов приемник. Троцкий се опитал да заеме водеща роля, но не му позволили да го направи.

Троцкий в Мексико, 1940 г.

Фатална роля в съдбата на Лев Давидович изиграло обстоятелството, че в края на живота си Ленин издигнал на политическия Олимп Сталин. А Йосиф Висарионович определено знаел как да се бори с истинските си противници. През февруари 1929 г. Троцкий бил експулсиран от СССР. Зад граница се опитал да организира антисталинска опозиция, но така и не успявал да постигне целта си — да свали Сталин.

Троцкий се лутал по света. От Франция, където отишъл през 1933 г. да намери убежище, го изпратили в Норвегия, а от Норвегия — в Мексико. Именно тук, в страната на каубоите, кактусите и текилата, Лев Давидович прекарал последните години от живота си. През август 1940 г. съветският агент Рамон Меркадер го убил с пикел.