четвъртък, август 06, 2020

ПИСМА ДО ВАСИЛ ЛЕВСКИ: ОРХАНИЙЦИ ДО ЛЕВСКИ

Отпреди година–година и нещо, та дали не и повече - не помня, започнах един личен проект: да публикувам в моята интернет библиотека на едно място в текстов формат всички документи, свързани с живота и дейността на Васил Левски, които успея да открия.

Публикуваното досега може да видите тук: Библиотека на Павел Николов – Васил Левски.

Едновременно на части, последователно, всичко това се публикуваше и в моя блог.

След горепосочените публикации продължавам с публикуването на писма, написани до Васил Левски, които представям съобразно с книгата на Димитър Т. Страшимиров „Васил Левски. Живот, дела, извори – II том“, София, 1929 г.

В началото давам номерацията на всеки съответен документ, както е дадена от Страшимиров в книгата му, също и бележките под черта според него.

Павел Николов

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ: Част 1; Част 2; Част 3; Част 4; Част 5, Част 6, Част 7, Част 8, Част 9, Част 10, Част 11, Част 12, Част 13, Част 14, Част 15, Част 16, Част 17, Част 18, Част 19, Част 20, Част 21, Част 22, Част 23, Част 24, Част 25, Част 26, Част 27, Част 28, Част 29.

№ 337

Орханийци до Левски

Господин Аслан Дервишоглу Кърджалъ!

По-преди бяхте ни писали да проводим Д. П. да дойдете тъдява, за да се направи събрание. Понеже, като се приключиха работите, които се вършиха тъдява, опасно е за вашето дохождане, за което се е хортувало [говорило] и в Орханието на конака, че има комитет тъдява; както ни и писаха от Елес Джутов да сторим хабер на Селим Мургашоглу да се пази. Нашият кетипин Али ефенди още е запрян и се надяваме да го пуснат тия дни. По-преди мина тетевенският мюдюрин през селото ни и стори хабер по селата да идат бекчиите и пандурите в Мехмет Дервишоглу Кърджалъ да дирят лошави хора. А то не ходиха отникъде. Той излизал с тамошните, та ходил да дири по динките барутчии и се върнал. А тука думал пред нашия чорбаджия, че подушва нещо из гореспоменатото село, а не може да му хване края. Научаваме се, че са пуснати шпиони по селата и ходят различно, та поради тия причини забавихме отговора. От ихтиар касап хатемци дохождат 2 пъти, та питат: за нас няма [ли] да се проводи нещо, ни устав, ни окръжно писмо, ни разписки, нито нищо, само вестникът, който им пратихме. А вие пратете потребните им за работата вещи да им ги дадем, че казват: пари няма, как да събираме, като няма с какво да уверяваме членовете; и колкото пари имаме събрани, не знаем защо сме ги събирали, и без новини, т.е. (писма), няма да ги дадем, и не знаем кому. Заради това им пишете по-пространно какво да правят. В Аврамачо Йосафиков премного се надяват да дойдете да ги настаните какво да правят. И пари имат събрани, та дано ви приляга някак да идете отдолу през непознатите села, защото през тъдява е опасно. И ако идете, обадете ни за пълномощието на Бочукоглу, за 2-те лири турски не сме приели още билета. На № 1 го бележи и ни го пратете. В отсъствието ви обадете ни чрез кого да се споразумяваме и с кого: от въстаниците ни един е запрян в Гложене, не знаем по каква причина и как да лъжем онова село. Следователно дано Бог благоволи и времето ни допусне да се видим и разговорим устно, защото за писане няма мастило, нито хартия. Нашето свято дело върви над!... Пишете ни по-пространно да се разумяваме по-добре.

Един от нашите членове М. П. [1], като разговарял едно време с Дякона (става въпрос за дякон Паисий – бел. П. Н.), взел от него 5 бели меджедиета, без да обади някому. После, като дойде дяволът пак за владишките пари, каза ни, че дал тези пари за общината. И го накарахме, та се подписа саморъчно, че ги е дал, и ти пращаме неговата подписка. Сега, като поискахме тези пари, а той ни казва: аз съм ги взел в заем от него и ако ми е воля, ще ги дам, ако ли не 一 не ги давам.

Здравей.

Ваши единомисленици Сюлиманоглу дауд в съг. и люб.

Съгласие и любов БЧРК

(печат)

Българско, 3 август 1872 г. [2]

Нарочно те поздравявам, Банке, и след като ви целувам в уста, оставям в здраве и в надежда за отговор. Ваш брат Г. Ханджи в съг. и люб.

Същия

Н.Б.II.А., п. 60, № 8066

1. Марин Попов. Ср. № 323.

2. Адрес на писмото: За Аслан Дервишоглу Кърджалъ в Цариград. Левски бележи: Сюлюманооглу Дауд, №7.

(Следва)

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.