ПИСМА ДО ВАСИЛ ЛЕВСКИ: БОЧУКОГЛУ ДО ЛЕВСКИ

Отпреди година–година и нещо, та дали не и повече - не помня, започнах един личен проект: да публикувам в моята интернет библиотека на едно място в текстов формат всички документи, свързани с живота и дейността на Васил Левски, които успея да открия.

Публикуваното досега може да видите тук: Библиотека на Павел Николов – Васил Левски.

Едновременно на части, последователно, всичко това се публикуваше и в моя блог.

След горепосочените публикации продължавам с публикуването на писма, написани до Васил Левски, които представям съобразно с книгата на Димитър Т. Страшимиров „Васил Левски. Живот, дела, извори – II том“, София, 1929 г.

В началото давам номерацията на всеки съответен документ, както е дадена от Страшимиров в книгата му, също и бележките под черта според него.

Павел Николов

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ: Част 1; Част 2; Част 3; Част 4; Част 5, Част 6, Част 7, Част 8, Част 9, Част 10, Част 11, Част 12, Част 13, Част 14, Част 15, Част 16, Част 17, Част 18, Част 19, Част 20, Част 21, Част 22, Част 23, Част 24, Част 25, Част 26, Част 27, Част 28, Част 29, Част 30.

№ 338

Бочукоглу до Левски

6 август 1872 г.

Почитаеми Брате Асл. Дерв. Кърджалъ!

Потвърждавам Ви предишното си писмо от юли и Ви повтарям и сега, че събирането на скупщина, на която призовавате по двама депутати от всеки комитет, не се одобри от мнозината ни: едно, че шпиони са разпуснати поради приключението с метлата [1], а друго, че работниците ни, за да бъдат по-ревностни, работата им е представяна много [пре]увеличено, а на събранието тя ще се види всекиму съвсем слаба.

От само себе [си] се разбира, че това така е трябвало и да бъде; защото както частният слаб човек бива дързостен и решителен чрез побуждението на някое влиятелно лице, също така един беден и слаб народ, какъвто е българският, подчинен и ограничен отвсякъде, става решителен и ревностен в народното предприятие, ако само му посочат материална и морална помощ от други народи.

Освен [пре]увеличението, има и много неща, казани от наши хора, както и от Общи, другояче, а на събранието ще се видят съвсем другояче; така щото, щом се улови някъде една лъжа, то народът твърде вторачено и внимателно следва и разпитва всичко, ще вдигне доверието си и от истината. Затова именно е и трябвало пазене още отначало. Но при все това не можем да укорим Общият брат, защото само чрез тоя способ той е сполучил да разпали народа доволно.

Върху скупщината нека кажем и това: събрания и викания на депутати стават само заради важни работи; а ние имаме ли такива важни работи? Сметките ни биха били важни, ако би се минало доволно време, в което всеки комитет да беше давал по няколко пъти помощ; ако ли полагате за някое важно съобщение, то такова нещо е много по-лесно да стане писмено. Ето причините, поради които засега свикването на депутати е колкото излишно, толкова и невъзможно. Вашата постъпка е формална, следователно справедлива; но формалностите само тогава са и възможни, и уместни, даже и нужни, когато ние бихме се ползвали от материална и морална сила за нашата работа, а сега ние нямаме ни едната, ни другата и трябва да търпим с приспособяването на формалностите дотогава, докогато спечелим тия две сили.

Слух се е раздал, като от Вас изречено, че всеки ком[итет] трябвало да прати по един или по двама младежи на военно учение. Ако това е истинно, пишете ни незабавно, за да знам как да говоря на нашите.

За оръжие също така 一 Общи пренесе една пушка и каза, че такива пушки са се пренасяли. С това той добре прави; защото, от една страна, ще се турят малко пари на ръка, а от друга, работниците ни, щом чуят нещо за въоръжението си, стоплят се в народното дело. Аз вече записвам мущерии за такива пушки ония от по-състоятелните ни работници, от които ще гледаме да взимаме и по нещо пей. Това е второ нещо, за което незабавно ще ни отговорите.

Убиването на изроди с пушка става ограничително за народното ни дело, когато ние имаме нужда от доверието на неприятелите си, та да можем да изработим по-скоро барем първостепенните си планове. Затова добре е убиването засега да става само тайним образом [рус. - по таен начин] 一 с отрова. Но отрова няма ли? Това е третият въпрос, на който ще ни отговорите.

Едно, защото народът ни вече не може да търпи и работниците ни не са [стоят] на мира, ако им не даваме белези за едно скорошно въстание. Друго за да се ускори появяването на народната революция, нужно е да се определи и формата на войнишкото народно облекло: какви дрехи ще имат обикновените ни работници, които ще съставят пехотните планински и полски чети, какви 一 конницата и т. н. Дрехите трябва добре да се мисли какъв кроеж [кройки] трябва да имат, защото от техния устрашителен вид ние печелим и друга сила върху нашите неприятели. Правенето на дрехите трябва да започне още отсега, ако искаме да бъдат тъкмо готови след три-четири или колкото бъде нужно години. Това е четвъртият въпрос.

Петото и най-важното е това: един час по-скоро изпращане на апостоли за разпространяване на народната ни цел по всичка Европейска Турция. Тогава само и материалните ни средства могат да бъдат по-достатъчни, и времето на революцията 一 по-близко. Забележете добре, че ако отлагаме революцията ни дълго време, народът ще се обладае от равнодушие и студенина, та не ще може нищо да са свърши.

Ако искаме да се каже, че вършим работа, вървим напред. Вместо свикване на депутати заради едни багатели [луди глави], с които да влезем в очи на неприятелите, по-добре ще бъде да се пращат хора, за да пропагандират и устройват навсякъде комитети. Работата не е малка, мислете, че имате на ръка да съедините и съберете целия български народ!

Общи ни каза, че се е срещал с попа на Иллерически, с когото са говорили, че за по-голяма здравина и напредване на работите ни и за облекчение на грижите Ви, че да можете да работите по-деятелно и по други страни, видяло се е за прилично да се направят някои места средоточия за своите околии, на които да бъдат нагледници и да издават в името на Централния [комитет] всичките нужни постановления и пр. Той ми каза, че такъв за околните си [села] щял да бъде и Бочукоглу. За това нещо трябва да имаме от Вас писмено одобрение, чрез което става избирането. Това избиране ще знаят само председателите, на които пак Вие ще да обадите. Това като стане по-скоро, пратете ни по няколко екземпляра „Български глас", прокламации към селяните, поканителни за помощ и нови окръжни писма. Това е шестият въпрос. Седмото е за отиването ни в Радомир, Кюстендил и Криворечна Паланка, за да се наредят и там сигурно работите, като устроим общини, пощи, тайни къщи и пр. – Седмо питане.

В пътуването си като представител аз отворих част[ен] ком[итет] в Лом, Силистра и Черна вода. За тая работа Ви писах от Турну Мъгуреле. Сега Ви повтарям, че и тия места трябва да се обикалят. Направете и там някое средоточие, което да работи в името на Центр[алния комитет] и да Ви облекчава в работите. За тая цел избирайте си учени, важни и влиятелни между народа и деятелни работници. Тогава само работата ще вземе по-голямо значение.

С осмия си отговор кажете ни какво стана с книгите, които трябваше да се преведат заради военното обучение на работниците ни.

С прилично почитание Ви поздравявам и оставам готов изпълнител на разпорежданията ви.

Ваш единомишленик Бучукоглу [2]

Н.Б.II.А., п. 62, № 8591

Арх. т. I. № 6, стр. 349

1. Дякон Паисий.

2. Между редовете на свободното поле Левски отбелязал едро: №8.

(Следва)