АЛЕКСАНДР НЕВЗОРОВ / „ПРОИЗХОД НА ГЕНИАЛНОСТТА И ФАШИЗМА“ / Глава XII ЕРНАТА КОМЕДИЯ НА МОЗЪЧНИТЕ ПОЛУКЪЛБА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ​​Microsoft Copilot

РЕДАКТИРАЛ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

"ПРЕДИСЛОВИЕ": 1; 2; 3; 4

Глава I МОЗЪКЪТ НА ИСУС И МОЗЪКЪТ НА САТАНАТА

Глава II ПОЖАР В ТЕАТЪРА НА УСЛОВНИТЕ РЕФЛЕКСИ

Глава III ЗАДНИК-2

Глава IV ДЕЦА НА УЖАСА, ВНУЦИ НА КОШМАРА

Глава V МЪРШОЯД – ТОВА ЗВУЧИ ГОРДО

Глава VI ДИАМАНТЕНАТА ТУХЛА

Глава VII ИЗОБРЕТЯВАНЕ НА ЛЮБОВТА

Глава VIII КАМЪК В ЛАПАТА

Глава IХ ДЕНЯТ НА ИЗГУБЕНАТА ОПАШКА

Глава Х ГЕНЕРАТОР НА ГЛУПОСТТА

Глава XI ПЛАНЕТАТА НА ТЪПИТЕ

"ПРОИЗХОД НА ГЕНИАЛНОСТТА И ФАШИЗМА" в "БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ"

Глава XII

ЧЕРНАТА КОМЕДИЯ НА МОЗЪЧНИТЕ ПОЛУКЪЛБА

Еволюцията на човешкия мозък е много смешна история.

Запознаването с нея гарантира лудост.

Разбира се, тежестта на диагнозата зависи от степента на задълбоченост по този въпрос.

Повърхностното запознаване може да приключи относително благополучно.

Дозите хлорпромазин ще бъдат щадящи, а стените – меки.

По-сериозното проучване на въпроса води и до влошаване на психиатричните последици.

Разбира се, степента на лудост се различава. Но! От тези, които са имали плътен допир до темата, да запази психиката си неповредена, не е успял никой.

Нобеловите лауреати по физиология или медицина един по един полудявали от неразрешимото противоречие на тази история.

Те могат да бъдат разбрани.

Всичките, от Шеррингтън до Екълс, са наели, че всяка функция на мозъка е възможна само тогава, когато е осигурени със съответна структура и невронна маса.

Но в човешкия мозък няма нито структура, нито маса за осигуряване на разума.

Има всичко. От формации, управляващи образуването на кръвта, до центрове, регулиращи мимиката.

Но структури за разум и мислене няма.

Нещо повече, логиката на еволюционното развитие на мозъчните полукълба изключва категорично възможността за тяхното съществуване.

Еволюционната история на мозъка не може да бъде скрита. А тя е строго стъпка по стъпка. Нов мозъчен субстрат възниква само за обезпечаване на нова функция и работи само за нея.

Потребността от разум възниква твърде късно.

Интересите на това явление не са могли да бъдат взети под внимание в процесите на формиране на мозъка.

Това е неприятен факт. Но съществува стара спасителна версия за разума като епифеномен.

Тя гласи, че всички умствени изкривявания са някакво случайно, съпътстващо обстоятелство. При такова огромно количество неврони и поведенчески функции напълно можгат да възникват и изчезват.

Разумът е нещо като самодеен кръжок в металургичен комбинат. Към топенето, коването и формоването той има малко отношение. Но понякога металурзите свалят опэрлените престилки и танцуват туърк.

Строго погледнато, физиологията на мозъка не е предлагала, не предлага и не може да предложи други версии за разума.

Такива просто няма.

Но причина за психозите на светилата на мозъчната наука не е единствено самият епифеномен.

Има още по-неприятен въпрос от „регистрацията“ на разума.

На пръв поглед, той изобщо няма отговор.

Ще го поясним с много прост пример. Имаме огромна и в същото време изключително фина и ефектна бродерия с гладък шев.

Шевовете ѝ са безупречни. Орнаментите са виртуозни.

Това е шедьовър.

Авторът на това ръкоделие се усмихва гордо.

Няма никакво съмнение, че именно той е неговият създател.

Но този майстор няма нито ръце, нито крака. Няма нищо, с което да държи иглата и да направлява нейните изключително тънки движения.

Никой не ги е отрязал. Уродството на нашия красавец е типичен случай на фокомелия, т. е. на вродена липса на крайници.

Освен това майсторът е сляп.

И това също не е дело на завистници, а естествена криптофталмия – порок на утробното развитие, лишаващ не само от зрение, но и от очи изобщо.

(Там, където трябва да бъдат клепачите, склерата, миглите, зеницата и пр. – няма нищо.

Има гладка кожа, която покрива очните ябълки, с бръчки на мястото на разтварянето на клепачите.)

Ясно е, че този бродировач няма ни най-малка възможност да създаде толкова поразителна бродерия.

Но шедьовърът е пред нас и, без съмнение, е създаден от това същество без очи и без ръце.

Аналогията на бродерията с науката, техниката и цивилизацията е напълно коректна.

Както и аналогията на уродливия ръкоделец с човешкия мозък.

Да обобщим.

Това нещо в черепа не би могло да създаде толкова възхитителен (както е прието да се мисли) продукт, обаче продуктът съществува и той е създаден именно от него.

Накратко, нобеловите лауреати, които добре си представяли истинските възможности на човешкия мозък, имало от какво да се побъркат и да се откажат от науката.

Най-простото обяснение на този парадокс по някаква причина не им дошло на ум. Въпреки че се натрапвало от само себе си.

И така. Кратко, но последователно.

Нашата черна комедия започнала в палеогена.

След поредица от измирания в животинския свят се отворили вакантни позиции.

Сред тях имало място за един младши мършояд с перспектива за кариерно развитие.

От кандидата не се изисквали никакви специални умения.

Критерият за професионална пригодност бил бързината на размножаване и силният стомашно-чревен тракт. Защото длъжността изисквала бърза преработка на голямо количество мърша в различна степен на разлагане.

Тази ниша успял да заеме homo.

Разбира се, не веднага.

Първо човекът трябвало да бъде отгледан.

Което не било проблем.

По отношение на мерзките експерименти еволюцията превъзхождала и все още превъзхожда дори колектива на отряд „№ 731“.

Тя често създавала еталони на уродливост и нелепост.

На гробището на нейните грешки се трупат брони на халюциногении и кости на стиракозаври. А също и още 900 000 000 отхвърлени фантазии.

Еволюцията е майсторка на нелепостите и уродливостите.

Изглежда, че било невъзможно да се измисли нещо по-лудо от нейните творби от девонския период.

Но!

В операцията „човек“ еволюцията успя да надмине себе си. Макар че, разбира се, не е имала пряко намерение да създаде Достоевский.

Просто била необходима безсрамна и агресивна маймуна мършояд. Не много вкусна, но все пак годна за ядене. И достатъчно масивна.

Способна при необходимост да послужи за обяд на саблезъбите от семейство динофелиси или други красавци на епохата.

Първият акт на тази комедия започнал преди около 65 милиона години.

За поредния експеримент беше избран плъхоподобен индивид от разреда на приматите, семейство пургаториди.

Разбира се, индивидът беше потомък на онези зверогущери, които някога дали живот на целия клас бозайници. Разбира се, той наследил от люспестите си дядовци маниерите и възгледите за живота.

Да се избяга от това наследство било невъзможно.

Но зверчето не било съвсем изключителна гадинка. Просто заради малкия си размер и едва забележимите си нокти.

Това същество имало остра муцунка и свое родово име – пургаториус.

Едва ли изборът на първооснова бил съзнателен. По-вероятно нещастният пургаториус просто нямал късмет.

Така или иначе, но именно той станал суровина за създаването на homo (между другото, от него се получили и много мили маймунки).

За да се превърне пургаториусът в човек, обектът трябвало да се увеличи значително, да се научи да марширува на задни лапи и да загуби всякаква гнусливост.

Процесът започнал. Както винаги – с паузи и грешки. Но започнал.

В началото трябвало да се отстрани голата му опашка. Това не беше особено трудно. Но всичко останало се разтеглило на десетки милиони години.

Работата е в това, че създаването на нов зоологически род е рестайлинг не само на външността, но и на мозъка.

Разбира се, в главичката на „оригинала“ вече имало нещо. Но това „нещо“ било много жалко. Разбира се, не жълъд или копче.

Това било мозъче.

Иначе казано, невронната слуз отдавна се сгъстила и сплотила в ядра. Те се обвили с потоци излъчване и проводящи пътища.

Създаден бил миниатюрен субстрат и дори била извършена формовка на мозъчни структури. А тях се настанили кухини с хранителен ликвор.

Но!

Всички тези съкровища не превишавали три грама. И мозъчето било съвършено гладко.

Когато пургаториусът тръгнал към повишение, мозъкът му започнал да набъбва, а черепът му да се увеличава нашироко и нависоко.

Скулите отишли встрани, челото се придвижило назад, а кръговите мускули на устата се издали напред.

Мишата физиономия се сменила с муцуна. Но затова път мозъкът станал много по-елегантен.

Там се издули извивки на кората и се начертали бразди.

Особено ефектно се получил правият „път“ между полукълбата. Раираният малък мозък също бил разочароващ.

Получило се нещо като двойна набъбнала смръчкула. Или, разбира се, като задник.

Главната коренна част на мозъка е стволът. Нещо несъмнено почтено, антикварно, изготвено още през камбрийската епоха.

Стволът бил толкова добре представен при остракодермите и други подобни, че станал сериен и до днес не е снет от производство. Еволюцията по навик го влага в мозъка на всеки, където може да се побере.

И изобщо стволът е класическо нещо, което стартира храносмилането, кръвообразуването, сърцето, дишането и пр. Той е удобен, защото сам се настройва отлично, създавайки необходимия си комплект от всякакви таламуси-хипокампи. Конфигурацията на комплекта зависи от това какъв точно организъм предстои да бъде движен и размножаван.

В ствола обитава древната владетелка на съзнанието, на поведението и на съня – ретикуларната формация.

Тази формация е майка на секса и изтезанията, вдъхновителка на кунилингусите и терористичните актове.

Работата на ретикулярната формация е описана най-добре в Наказателния кодекс, а е показана и в Порнхаб.

За homo не се налагало да се изобретява нищо специално.

От пургаториуса бил получен отличен ствол, преминал всичките кръгове на палеозойския ад.

Разбира се, мишкоопашатият имал дълга, отиваща в протерозория, верига от предци.

Портретната галерия на неговите предци е вернисаж от брадавични и сегментирани уроди с изпъкнали очи. Те са екипирани с кожести гребени и ципи; техните муцуни сияят с усмивки на стозъби уста.

Ще отблежим, че всяка от тези гадини обогатила мозъчния ствол със свой личен принос. Това наследство е неотстранимо.

Защото и стволът, и неговите структури са просто невронна материализация на жизнения опит на веригата от предци.

Да, този опит е ужасяващ и дълбоко неморален.

Но нищо не може да се направи.

Уви и ах. Нищо друго не би могло да бъде предложено на човека.

Еволюцията е скъпернически процес. Тя не изобретява нищо ново, а просто усъвършенства това, което вече съществува.

Попадайки в човешката глава, стволът не загубил бандитските си наклонности. Той просто пораснал. И се снабдил с всички инструменти за управление на капризното тяло на примата.

Ще отбележим, че мозъкът, изготвен за човека, бил издържан в строга стилистика.

Без излишества.

Без инфрачервено зрение, без електрорецепция или други редки опции.

Уви! Подобни "тузове" се давали само на любимците на еволюцията, в чийто състав хората явно не влезли. Още повече, тези бонуси се вграждат в генома изначално, а не "по пътя".

Макар че не, имало един подарък, който на човека му се е паднал.

Да не забравяме, че нашето създание било снабдено със значителен генетичен бонус – камък в лапата, който му позволил да се причисли към животните инструменталисти.

Да, този подарък позволявал на homo да се чувства почти равен на видрата и бобъра. (Но пък с осите конкуренцията по талант била вече по-трудна.)

Тук всичко е ясно.

Homo е обикновен, краткоживеещ организъм с важна, но не изключителна функция.

Не бива да забравяме и хранителната роля на човека. Би било странно да се ювелира и да се снабдява тази хранителна база на саблезъбците с уникални свойства.

Ще припомня, че тогава са били на мода ленивите хищници като динофелис и махайрод. Не им трябвало да гонят зли и пъргави животни. Необходима им била, макар и неприятна, но лесна плячка. В този смисъл човекът бил незаменим.

Така че, изграждайки мозъка в черепа на мършояда, еволюцията даже не се изпотила. И все пак се получило добре.

Гъбообразният мозък осигурявал способността да залавя, да се зъби, да се размножава и да поглъща всичко, което му попадне пред очите.

Това, което всъщност било необходимо за постъпване в длъжност.

Никаква "мисловна" функция за този мозък не била предвидена. Нито такава функция, нито такава нужда в миоцена просто не съществували.

Казано накратко, от 85 милиарда неврони в човешкия мозък 72 милиарда са именно този ствол и неговата голяма "обвивка". Те управляват физиологията, моториката и базовите рефлекси. А също и болката и съня.

Тези слоеве, разбира се, не участват в никакви разсъдъчни или мисловни процеси.

Те са над тези дреболии.

О, да, разбира се, в тях са разположени механизмите на реакциите, ориентацията, вземането на решения, паметта, рефлексите на общуване и агресията. Но в този набор няма нищо извънредно. Или "умствено".

Това е "минималният набор" на всеки организъм, започвайки от метаспригините и другите героини на войните от палеозоя.

Така че 72 милиардата неврони се изключват от темата за "разсъдък" без никакви разговори.

Остава кората на главния мозък с нейните 13 милиарда. Разбира се, тя е по-млада от подкоровите слоеве, но и нея трудно може да наречем новост.

Човешкият мозък решава да се облече в кора много преди появата на езика, разсъдъка или други "умствени" забавления.

Защо била необходима кората?

Обяснявам.

Организмът, който бил потомък на пургаториуса изглеждал абсурден и болезнен. И много сложен за управление.

А длъжността на ядлив мършояд, която трябвало да се заеме, била крайно отговорна.

Затова в добавка към базовите функции трябвало и много допълнителни. Но в дълбочините на словеете всичко вече било претъпкано. Дори например малкият регулатор на отделянето на слюнка вече нямал къде са де вмести.

А освен него трябвало да се осигурят още около 300 умения на новото животно.

Поради което трябвало допълнителна невронна маса.

За съжаление, бездействаща маса неврони, готова да служи за някаква внезапна потребност или за развлечение, просто не съществувала. Както и неврони "с двойно действие".

Всичко трябвало да се формира и развива. Специално за всяка функция.

Постепенно и само при необходимост. Така нареченият цереброгенезис е пазар, който съществува по прост принцип: искаш нова функция – дай неврони.

Искаш сложна функция – дай много неврони.

Няма неврони – няма функция.

Така че във второто действие на комедията възникнал проблемът с разпределението на новите свойства. Започнало последното нарастване на мозъчния субстрат.

Не можел да се увеличи обемът на черепа. Той и без това бил пределен за преминаване през родовите пътища на женския индивид.

Затова хитрата еволюция оформила повърхността на полукълбата. Това бил ловък ход. Благодарение на издигащите се извивки и дълбоки бразди между тях площта на кората се утроила.

При това положение тези (около) 300 нови физиологични и моторни потребности също били осигурени с невронна маса. В резултат от това всичко се поместило. Разбира се, плътно, но черепът не се спукал.

Ще отбележим, че тези нововъведения също нямали ни най-малко отношение към разсъдъчната дейност.

От нея нямало ни най-малка необходимост. Родът и така бил осигурен с всичко необходимо за оцеляване.

Накрая изграждането на мозъка на младия мършояд било напълно завършено. Обектът бил предаден и приет за експлоатация.

Човекът можел да пристъпи към преработка на натрупаната мърша. А цялото свободно време от работа си той посвещавал на промискуитета.

Вероятно този период от милион и половина години били най-щастливият в цялата история на човечеството. Възможно е това да е бил именно онзи Едем, първичният рай, който има предвид религията.

Разбира се, homo периодично попадал на нечии зъби. Но такива събития били обичайни и не се възприемали трагично. Още повече, че от господарската трапеза на саблезъбите винаги се падало нещо и на роднините и близките на починалия.

В крайна сметка човекът не се опитвал да смени своята работа. Както и не се стрелял към повишение.

Всичко му било добре

И нищо не го интересувало.

Което, на пръв поглед, е малко странно.

(Следва)