ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ChatGPT
РЕДАКТИРАЛ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ
ДО ТУК:
Глава I МОЗЪКЪТ НА ИСУС И МОЗЪКЪТ НА САТАНАТА
Глава II ПОЖАР В ТЕАТЪРА НА УСЛОВНИТЕ РЕФЛЕКСИ
Глава III ЗАДНИК-2
Глава IV ДЕЦА НА УЖАСА, ВНУЦИ НА КОШМАРА
Глава V МЪРШОЯД – ТОВА ЗВУЧИ ГОРДО
Глава VI ДИАМАНТЕНАТА ТУХЛА
Глава VII ИЗОБРЕТЯВАНЕ НА ЛЮБОВТА
Глава VIII КАМЪК В ЛАПАТА
Глава IХ ДЕНЯТ НА ИЗГУБЕНАТА ОПАШКА
Глава Х ГЕНЕРАТОР НА ГЛУПОСТТА
"ПРОИЗХОД НА ГЕНИАЛНОСТТА И ФАШИЗМА" в "БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ"
Глава XI
ПЛАНЕТАТА НА ТЪПИТЕ
Малко по-горе написах „фатален порок на мозъка“. Това е некоректна, дълбоко погрешна формулировка.
Няма никакъв „порок“. Има естествени свойства на човешкия мозък.
Уви.
Сами по себе си неговите рационални потенциали не могат да осигурят нищо друго освен идиотщини. А всеки самостоятелен техен продукт ще бъде, като минимум, абсурден.
Работата е в това, че мозъкът изобщо не е способен да установява причинно-следствени връзки. Да различава „добро“ и „зло“, „лъжа“ и „истина“.
Не защото е „сляп“ или „лош“. Не. Просто еволюцията го е създала съвсем не за това.
За пример нека вземем стерилни от всякакви точни знания, здрави, пълноценни мозъчни човешки полукълба.
И да да ги подложим на изпит: да им предложим да решат няколко дребни проблеми.
Например, проблеми на плодовитостта, контрацепцията и болестите.
Какви отговори ще получим?
Започваме с плодородието.
Да попитаме „чистия“ човешки мозък: как да се осигури отглеждането на тикви.
Той ще поскърца с извивките си и ще отговори, че оптималният начин за отглеждане на тикви е кожата на момиче на 23 години. Одрана от него изцяло, в момент на агония. А момичето трябва да бъде заклано и одрано не къде да е, а в храма на богинята Чикомекохуатл, в специален ден. Разбира се, с песни и танци.
Ако процедурата по дрането бъде проведена правилно, никаква суша няма да погуби тиквите.
Връзката между кожата на момичето и зреенето на тиквите не изглежда разумна. Но следвайки съответните препоръки на своя мозък милиони ацтеки и маи се опитвали именно така да повишат реколтата. Не година или две, а много столетия наред. И съвсем не в пещерната епоха, а през XIII-XVI от нашата ера. По времето на Коперник, Бруно и Галилей.
Да.
Да преминем към контрацепцията.
Задаваме въпроса: какво може да предпази жената от нежелана бременност?
„Трябва да пие своята менструация“ – уверено отговаря човешкият мозък.
И след малко размисъл добавя: „Може да я разреди с вода от седем потока“.
Така постъпвали руските крепостни момичета. Пиели, миличките. Понякога разреждали, понякога не.
Не било особено вкусно и не било много ефективно. Но селянките не смеели да оспорват мъдростта, която пълнела черепите на техните баби и майки. Затова веселият кръговрат на дамските течности продължавал осем века подред (приблизително до 20-те години на XX век).
Да завършим нашия диалог с мозъка с въпрос за лечението на епилепсия.
Как да се избавим от това заболяване?
О, мозъкът няма да се затрудни и ще ни предложи следната методика: за да се излекуваме от епилепсия, трябва да се заколи новородено момче албиносче, да се смели и се използва кашата за намазване. В Танзания до ден днешен следват тези указания на своите мозъци.
Както виждаме, изпитът е провален. Няма нито един верен отговор.
Ацтекските, руските и танзанийските примери можем да припишем на крайното варварство на тези народи.
Добре, да го припишем.
И да погледнем към Европа, която има репутацията на напълно просветена старица.
Да разгледаме не нейния див десети век, нито дори лудия шестнадесети, а самия XIX век.
Да, това е векът на Максуел, Клод Бернар и Пастьор. Векът на научните прозрения.
Но всички индивиди, които не са пряко свързани с точните науки, демонстрират умствени акробатики, равни на руските или танзанийските.
Например.
Незадържането на урина в Нормандия се лекувало с пепел от къртица. Къртицата, разбира се, трябвало да бъде изгорена жива.
В Ардените се опитвали да се отърват от псориазис, като удушавали къртица с дясната ръка.
Във Вогезите използването на дясната ръка се смятало за глупаво суеверие. Смачкването на жива къртица ставало само с лявата.
И в селска Бретаня също не обичали къртиците.
Там селяните се покривали толкова бързо и гъсто с брадавици, че жените преставали да познават мъжете си, а децата – майките си. Единственият начин да се избавят от брадавиците се смятал за отрязването на лапичките на жива къртица. С тях трябвало, като постепенно ускоряват темпото, да „ходят“ по лицето на пациента, напявайки 37-ми псалм (козметичен).
В Париж нещата били малко по-различни. Не случайно го смятали за прогресивен град.
Париж не вярвал в лечебната сила на къртиците и се подигравал на народните глупости.
За сметка на това вярвал, че удавник може да бъде възкресен, като му се вдухва тютюнев дим в ануса.
Дивни сцени на надуване на покойници можели да се наблюдават почти всяка сутрин по бреговете на Сена.
Вдуханият дим, като правило, излизал обратно. А ако нямало вятър, се издигал на равни кръгчета над мокрия задник на трупа. Ако имало ветрец, тютюневите кръгчета се смесвали с тамяна от парижките църкви. Там християните, напявайки, се хранели с месото на своя отдавна починал бог.
Заключението е тъжно.
Виждаме, че независимо от времето и мястото на раждане, ако човек не е Пастьор или Клод Бернар, то той, като правило, е пълен идиот.
(А ако е Бернар, е частичен.)
Летописите на човечеството са претъпкани с милиони примери за карикатурни грешки на „чистия“ мозък.
Достатъчно е да лишим този „тайнствен и велик орган“ от достъп до систематизираното научно знание – и той започва да измисля пълни глупости.
Запознавайки се с всички перли на мозъка за 5200 години, можем да простим на човешката история нейното изключително уродство. Всичко би могло да бъде и още по-лошо.
Мозъкът не е виновен.
Той никога не е претендирал, че е „космическо явление“ или „обладател на тайни“.
Тази легенда е измислена от културата, която слабо разбира какво представлява човешкият мозък.
От културата не може да се иска много.
Надявам се да помним, че ако науката е истината за човека, то културата е лъжата за него. И културата може да съществува само в напълно лъжливи представи. Колкото по-абсурдни са те, толкова по-ярки са нейните цветове.
Изобразявайки човека, културата и науката рисуват две напълно различни същества, които нямат нищо общо помежду си.
Така културата залепила върху древния черепен къс от мазнини етикетите „любопитство“, „стремеж към знания“ и „безкрайна любознателност“.
Нищо подобно няма в действителност.
Това е художествена измислица.
Или, ако предпочитате, детайл от културната легенда, която вече три века възхищава човечеството.
Всички „тайни“ на мозъка започват с погрешна оценка на този беден орган.
С опит да изследваме не самия мозък, а легендата за него, създадена от културата. Тогава наистина започват загадките.
Уви.
Мозъкът има само една тайна.
Той е непроходимо глупав.
Просто поради своето физиологично предназначение и еволюционна история.
Нека не забравяме, че всички поеми, формули и симфонии са случайни резултати от работата на орган, предназначен за съвсем други цели.
Разумът дори не е второстепенна функция. И изобщо не е свойство на мозъка. А само страничен ефект от неговите възможности.
Това са отпадъците от невронната активност на някои области на кората.
При определени обстоятелства този страничен ефект се създава и homo може да го използва.
Обяснявам.
Да, мозъкът на homo е (приблизително) 85 милиарда неврона.
Несъмнено, това е много сериозно число.
Има с какво да се похвалим дори пред свинята с нейните два милиарда и дори пред горилата с тридесет и три.
И това е прекрасно.
Но! Изобилието от неврони и връзките между тях нямат, за съжаление, почти никаква връзка с разума и мисленето.
(Следва)
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.