ПРАХ ЗА НАСЛЕДНИЦИ: ЛОВ НА ОТРОВИТЕЛКИ ПРЕЗ ЕПОХАТА НА ЛУИ XIV

ИЗТОЧНИК: DISGUSTING MEN

ПРЕВЕЛ: ChatGPT

РЕДАКТИРАЛ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Епохата на Луи XIV била блестяща и пищна, подобно на самия „крал-слънце“, но под външния блясък на двореца кипели страсти и съществувал цял свят, в който съпруги тровят своите съпрузи, бащи и братя, а „прахът за наследници“ бил най-търсената стока сред многобройните врачки и магьосници. Абатите отслужвали „черни меси“ върху голи женски тела, а гвардейски офицери отваряли алхимични лаборатории, продавайки отрова на всеки желаещ. Известното „Дело за отровите“ от 1675 до 1682 г. предизвикало толкова много шум, че дори Александър Дюма-баща му отделил място в своето произведение „История на знаменитите престъпления“.

МАРКИЗАТА ОТРОВИТЕЛКА

Портрет на маркиза дьо Бренвил

„В тази жена имало нещо както от Локуста, така и от Месалина; дори в древността не намираме подобен случай.“ Така Дюма описва маркиза дьо Бренвил, с която започва „Делото за отровите“.

Мари-Мадлен-Маргьорит, бъдещата маркиза, е родена през 1630 г. в семейство на влиятелен и богат съдия. Според британската изследователка Ан Съмърсет в книгата ѝ „Делото за отровите: убийства, детоубийство и сатанизъм в двора на Луи XIV“ детството на бъдещата маркиза не било благополучно.

На седем години загубила девствеността си, а по-късно, на десет години, както твърди в своите спомени, имала връзки с родните си братя и „вършела кръвосмешение три пъти седмично“. Не се знае доколко баща ѝ бил наясно с тези събития, но когато се омъжила за маркиз дьо Бренвил, Мари продължила да води развратен живот, насърчавана от съпруга си, също известен с разточителния си и разпътен живот.

Когато тръгнали слухове, че омъжената дъщеря се появява открито в обществото с новия си любовник, гвардейския офицер капитан Жан дьо Сен-Кроа, баща ѝ решил да сложи край на връзката, като затворил младия мъж в Бастилията. Там капитанът се запознал с един италиански алхимик на име Антонио Ексили, известен също като Николо Егидио — професионален отровител, който преди това служел при шведската кралица Кристина. Докато бил в затвора, Сен-Кроа усвоил изкуството на отровите и след освобождението си създал своя алхимична лаборатория.

Ан Съмърсет обаче оспорва този разказ в своята книга, като отбелязва, че шест седмици в затвора не са достатъчни, за да бъде овладяно такова сложно изкуство. Вероятно повече за обучението му допринесъл придворният учен Кристоф Глазер, с когото гвардейският офицер можел да се среща по служба. Глазер бил виден учен на своето време, известен с книгата си „Справочник по химия“ (1663 г.), която съдържала рецепти за лечебни прахове, включително от череп на човек, умрял от насилствена смърт, или мехлеми, приготвени от разтвор на прясна детска урина (от деца на възраст между 8 и 12 години). На негово име е наречен минералът глазерит.

Любовницата на Сен-Кроа бързо научила за неговите умения и според слуховете дори му помагала да пробва действието на отровите, като ги давала на своите слуги и на пациенти от градските болници за бедни. По-късно мадам дьо Бренвил твърдяла, че Глазер е разработил уникална формула, значително по-силна от тази на по-лесно достъпните отрови, която Сен-Кроа купил от него.

След като натрупала опит, маркизата започнала да трови баща си чрез своя доверен слуга Гаскон. Прислужникът добавял малки дози от отрова в храната му в продължение на осем месеца. Когато баща ѝ бил вече на смъртно легло, дъщерята се грижела окончателно за него, добавяйки последните дози отрова в бульона му. След като станала наследница на значително състояние, което бързо изхарчила, маркизата насочила вниманието си към своите братя, назначавайки при тях на служба друг доверен слуга — Жан Амелен, с необичайния прякор Лафос (фр. „яма“).

Маркизата трови баща си

Той спечелил напълно доверието на братята и извършил своето "черно дело" така, че накрая последният от умиращите братя, макар вече да осъзнавал, че го тровят, все пак се доверявал на Амелен. Когато и двамата братя починали в мъки, маркизата решила да се отърве и от сестра си, която била монахиня, както и от дъщеря си. Но се намесила случайността.

Нейният любовник, дьо Сен-Кроа, отдавна се боял от нея и затова събирал доказателства за нейните престъпления. Той пазел в малка кутийка писма, в които маркизата признавала убийството на баща си, както и шишенца с отрова. Според една от версиите, по време на пореден алхимичен опит капитанът вдишал отровни изпарения и починал; полицията открила в неговата лаборатория доказателства за престъпления, които потресли целия Париж. Ан Съмърсет обаче твърди, че всичко било далеч по-прозаично: пишман алхимикът починал просто от болест, а историята с кутийката е може би правдоподобна.

Маркизата била предадена от собствената си глупост. След смъртта на Сен-Кроа никой не възнамерявал да прави разследване. В началото на процеса в ръката на мъртвия бил открит свитък с надпис „Моето признание“. Тъй като капитанът не бил заподозрян в престъпления, решили, че става въпрос за дребни грехове, които попадат под тайната на изповедта, и по общо съгласие свитъкът бил изгорен. И никой не би се заинтересувал от кутийката, ако не дошъл лакеят на маркизата, за да я поиска, като по този начин събудил подозренията на полицията. Тези подозрения се засилили още повече, когато самата маркиза отишла при началника на полицията, настоявайки кутийката да ѝ бъде върната.

След проявения интерес от страна на маркизата, чийто баща и двама братя наскоро починали при подозрителни обстоятелства, полицията решила да провери съдържанието на кутийката. Там били открити уличаващи документи и шишенца с неизвестни вещества. За да установят какво съдържат, тествали веществата върху животни – котка, куче и петел, които починали в мъки, потвърждавайки, че това са отрови. Полицията арестувала лакея, който след изтезания разкрил действията на маркизата, а тя се опитала да избяга.

Арестът на маркизата

Арестували я след известно време в манастир, където написала „Изповед“, в която разказва за сексуалната си връзка със своите братя и за убийството им. По време на ескортирането ѝ до Париж се опитала многократно да се самоубие, като погълнала стъкло и карфици, а също, както пише в книгата си Анна Сомерсет, искала да се прободе с остър прът, вкаран във влагалището ѝ.

Мъченията на маркизата: отровителката е заставена да изпие петнадесет пинта вода

След разследване и многобройни изтезания, през юли 1676 г. кралят наредил маркизата да бъде екзекутирана, въпреки високото ѝ обществено положение. На площада палачът я обезглавил, след което тялото ѝ било изгорено, а пепелта разпръсната над града. Изглеждало, че всичко е приключило.

ПАРИЖ НА САТАНИСТИТЕ И ОТРОВИТЕЛИТЕ

Преди да бъде отиде на ешафота, по време на съда маркиза дьо Бренвил казала следното: „Половината от хората, които познавам — знатни хора — са заети с това, което и аз... Ще ги завлека с мене, ако реша да говоря.“ Тя можела да знае това, защото се движела във висшите среди — сред самата аристокрация. Кралят, възмутен от това изказване, наредил на генерал-лейтенанта от парижката полиция Габриел Никола дьо ла Рейни да се занимае с разследването. Генералът подхванал работата и открил доста любопитна информация.

Адвокат с фамилия Перен съобщил на генерала, че на едно угощение срещнал врачка на име Мари Бос, която се хвалела, че много знатни дами я посещават за отрови. При нея била изпратена жена на един от полицаите. Тя се оплакала от съпруга си, а гледачката ѝ дала бурканче с отрова, след което била арестувана — и започнала да издава своите съучастнички и съперници в опасния бизнес.

Оказало се, че целият Париж бил оплетен в мрежа от магьосници, астролози и врачки, които по поръчка се занимават с гадаене, а ако клиентът пожелае — и с коригиране на съдбата с помощта на магически ритуали и отрова. И най-неприятното било, че към тях се обръщали често жени от висшето общество, на които им омръзнало от съпрузи или богати бащи. Парижани дори с ирония започнали да нарича отровата „прах за наследници“, защото този начин за решаване на финансови проблеми станал много популярен.

Страхът от отровители бил толкова голям, че според думите на един съвременник, в града царяла атмосфера на пълно недоверие към околните: „Всеки наблюдава зорко съседа си, а дори членовете на едно семейство се подозират един друг... Брат или сестра не се осмелявали да ядат или да пият това, което им поднася друг брат или друга сестра.“

Самите врачки също не се жалели взаимно. Например, когато врачката Монтини гостувала на своята колежка Ла Шерон, си натрила лицето с кърпа, оставена от Мари Бос, след което лицето ѝ започнало рязко да се подува. Врачките предположили, че кърпата е била напоена с токсично вещество, и Ла Шерон спасила приятелката си, като уринирала в обувка и я накарала да пие от нея, предизвиквайки повръщане.

По заповед на краля за разследване на подобни престъпления бил създаден трибунал, наречен „Огнена палата“. Подобен трибунал бил учреден и през XVI век за разглеждане на дела, свързани с ерес. Според традицията заседанията на палатата се провеждали в Арсенала, в стая, обградена с черни драперии и осветена от факли.

Луи XIV

Гадателките и магьосниците вършели и други услуги на знатните дами — приготвяли любовни отвари и правели аборти, за които тогава се предвиждала смъртна присъда. Въпреки това много от тях се считали за примерни християнки. Например мадам Льопер твърдяла, че спасява душите на зародишите, като ги кръщава и погребва в осветено гробище, докато други просто ги заравят в градината или ги изгарят в печката.

След арестите на много гадателки изплували допълнителни детайли за дейността им. Освен обикновените отравяния, знатните дами поръчвали понякога и „черни меси“ — сатанински ритуали, в които участвали и някои свещеници.

След ареста на един от тях, абат Жибур, полицията научила как се провеждат тези меси. За целта била необходима девойка, обикновено някоя от гадателките, понякога проститутка, а понякога в тези ритуали участвали дори благородни дами.

Черна меса

Гола жена лежи на матрак, подпряна на два стола, поставени доста близо един до друг. Главата ѝ се подаваше назад през едната страна, опирайки се на възглавница, поставена на друг, малко по-нисък стол, докато краката ѝ висят свободно от другия край. Върху корема ѝ слагат кръст и чаша, а над нея четат заклинание, принасяйки в жертва дете, което обикновено купуват от просяци. Кръвта на детето се събира в чашата, а от вътрешностите и сърцето му се правят магически еликсири.

Разказвайки за „черните меси“, Жибур споменава такива подробности, от които дори самият крал Луи се обърква.

ВСЕСИЛВАНАТА ФАНОРИТКА

“Съседката“

Както твърдял абатът сатанист, в няколко ритуала участвала мадам дьо Монтеспан, фаворитка на Луи XIV, която му родила седем деца и дълго време имала неограничено влияние върху него. При това Жибур твърдял, че дамата по време на ритуала била гола и само лицето и едната ѝ гърда били покрити с воал. Целта на „черната меса“ била да се възвърне загубеното влияние върху краля.

От разпита на други арестувани вещици се разбрало, че при една от тях, известната Катрин Монвуазен, наричана „Съседката“, идвала неведнъж слугинята на фаворитката, мадемуазель Дез-Ойе, и поръчвала любовни отвари.

А пак абат Жибур разказал за ритуал, в който участвала мадемуазель Дез-Ойе и чиято цел била смъртта на краля. В чаша сипали менструалната ѝ кръв, след това някакъв англичанин, чието име абатът не казал, мастурбирал в съда, а накрая добавили там кръв и брашно от сушени прилепи и прочели над всичко това заклинание.

Освен това, дъщерята на същата „Съседка“ признала, че майка ѝ по поръчка на мадемуазел Дез-Ойе искала да отрови краля, като му предаде петиция, написана върху хартия, напоена с отрова. Тя планирала също така да убие новата фаворитка на любвеобилния Луи, Анжелик дьо Фонтанж, като ѝ продаде отровни ръкавици и парче плат.

След подобни разкрития кралят, не желаейки да изнася мръсното бельо пред публика, иззел лично и унищожил всички показания, които хвърляли сянка върху фаворитката му, а всички, които свидетелствали срещу нея, били изпратени в далечни крепости, където намерили смъртта си. Дейността на „Огненната палата“ постепенно била прекратена.

Най-любопитното е, че въпреки факта, че по делото за отровителите преминали принцеса, трима херцози, трима маркизи, четири херцогини, две графини, една виконтеса и многобройни нетитулувани благородници, осъдена била само маркиза дьо Бренвиле. Останалите или получили глоби, или заминали за известно време от страната, или въобще се отървали с лек уплах. Мадам дьо Монтеспан не получила никакво наказание, но кралят окончателно охладнял към нея.

Мадам дьо Монтеспан с децата си от краля

А обикновените хора пострадали много повече. Екзекутирани били тридесет и шест души, основно производители на отрови. Сред тях на кладата изгоря и „Съседката“. До последния си дъх тя се борела с охраната и дори се опитала да потуши огъня. На екзекуцията довели четиринадесетгодишната ѝ дъщеря, за да не повтори съдбата на майка си.

Жибур, както и другите свещеници сатанисти, арестувани по това дело, били изпратени по затвори, където намерили смъртта си.

През 1682 година кралят обявил за незаконна дейността на всички магьосници, вещици и врачки. И ако това да оказало някакъв ефект, той бил временен. Още докато бил жив „кралят слънце“, през 1702 година, полицията разгромила нова мрежа от магьосници, вещици и отровителки, водена от Мари-Ан дьо Ла Виле. В детството си тя се увлича по окултизъм и се опитва да призовава демони. След това създава група от ловци на съкровища, които ги търсят с помощта на заклинания. По-късно отваря свои „магични салони“, където се занимава със същото, заради което по това време са екзекутирани десетки хора. По време на разследването се оказва, че част от високопоставените клиенти на Ла Виле са бивши клиенти на „Съседката“, все още нуждаещи се от черна магия и „праха на наследниците“.