БАРТ ЪРМАН / БИБЛИЯТА: ИСТОРИЧЕСКО И ЛИТЕРАТУРНО ВЪВЕДЕНИЕ / ГЛАВА 2. „БИТИЕ“

Превод: Copilot

Редактор: Павел Николов

ДО ТУК ОТ БАРТ ЪРМАН

В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“: „ИСУС ПРЕДИ ЕВАНГЕЛИЯТА“

ДО ТУК

ГЛАВА 1. КАКВО Е БИБЛИЯТА? ЗАЩО Е ТОЛКОВА ТРУДНА ЗА ВЪЗПРИЕМАНЕ? - 1; 2; 3

„БИБЛИЯТА: ИСТОРИЧЕСКО И ЛИТЕРАТУРНО ВЪВЕДЕНИЕ“ В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

Глава 2. “БИТИЕ“

“Битие“ е най-четената и най-влиятелната от всички книги в историята. В нея откриваме някои от най-известните разкази в нашата културна традиция: разказите за Сътворението на света, за Адам и Ева, за Каин и Авел, за Ной и Потопа, за великите праотци Авраам и Сара, Исаак и Ревека, Яков и Рахил, Йосиф и неговите братя. Дълго време читателите са се наслаждавали на тези легенди и безрезервно са ги приемали на сериозно. На някои места в Америка и до днес Библията се възприема като научно пособие, обясняващо произхода на нашия свят и живота. Четат я и като историческо описание на живота на предците на вярата. В тази глава ще обсъдим дали това наистина е най-добрият начин да разберем това велико произведение на древната еврейска литература.

Вече изяснихме, че „Битие“ е първата книга от Тората, която също е известна като Петокнижие, тоест „пет свитъка“, отнасящи се за книгите „Битие“, „Изход“, „Левит“, „Числа“ и „Второзаконие“. Терминът „тора“ понякога се превежда като „закон“. С увереност може да се каже, че тези пет книги съответстват на това определение, защото в много от тях се съдържа Законът, даден на Моисей на планината Синай, който станал основа на юдейската вяра и на съвместния живот в общините. Думата „тора“ е близка до понятия като „ръководство“ или „указание“. Указанията, намиращи се в тези книги, се отразяват не само в Десетте заповеди и други закони на Моисей, но и в сюжетите и уроците, на които тези сюжети учат. „Битие“ почти изцяло се състои от разкази, които наистина са забележителни.

Английското наименование на Библията е много подходящо. Терминът „генезис“ означава „зараждане“ или „възникване“ на нещо. Той е идейно сходен с еврейското название на книгата – „в началото“ („берешит“ – бел. П. Н.). Това са първите думи на книгата на иврит и всъщност цялата книга разказва за началата и източниците на материалния свят, хората, цивилизацията и народа Израил.

Библията е оказала огромно влияние върху европейската култура. Нейните литературни сюжети и исторически проблеми ни дават представа за цялото Петокнижие: неговата достоверност, историческо значение, източници и авторство. Традиционно се смята, че „Битие“, както и цялото Петокнижие, е било написано от Моисей през XIII в. пр. н. е. Тази гледна точка е отдавна остаряла: така са мислели повечето, ако не и всички, юдеи по времето на Исус, за което свидетелстват различни писмени източници от онова време. Както ще видим, съвременните изследователи са променили своето мнение. Повечето от тях смятат, че „Битие“, както и цялото Петокнижие, е съставено от няколко по-ранни източника, всеки от които е бил написан в различни периоди от историята на Древния Израил, за да бъдат събрани в едно повествование около VI в. пр. н. е., приблизително 700 години след смъртта на Моисей.

СЪДЪРЖАНИЕ НА „БИТИЕ“

ВЪПРОСИ, КОИТО КНИГАТА ПОСТАВЯ ПРЕД ЧИТАТЕЛИТЕ

Вече обсъдихме, че Битие може да се раздели грубо на две части: 1.

Глави 1—11 съдържат това, което се нарича първобитна история, събития, които са се случили в началото на времето. 2.

Глави 12–50 са праотеческата история — сюжети за великите праотци и прамайки на Древния Израил.

Когато говорим за първобитна история, използваме термина „история“ в много широк смисъл, просто за да кажем за събитията, които, според автора, са се случили в миналото. В този случай това е далечно минало, начало на времената. След това възниква въпросът дали има смисъл да се опитваме да разберем сюжетите на „Битие“ като исторически в прекия смисъл на думата, тоест като събития, които наистина са се случили, както е описано, или има някакъв друг начин да ги разберем.

Първобитна история

Не смятам да правя пълен и изчерпателен преглед на всички събития, които са се случили в първобитната история, както и на всички други сюжети, които ще разглеждаме. Така ще ще се опирам на предположението, че сте прочели текста сами, внимателно и няколко пъти, за да се запознаете с него. Аз само ще очертая основните събития с цел да освежа паметта ви и за да съм сигурен, че всички се намираме на една и съща страница.

Кратко съдържание на ключовите аспекти

• Сътворението на света. В глава 1 на „Битие“ срещаме известния разказ за Сътворението на света от Бог и на всичко, което съществува в него. В действителност се описват 10 степени на съзидание, започващи с думите: „И рече Бог: да бъде светлина. И стана светлина“ (1: 3). Десетте етапа на творението са следните: 1) светлина, 2) небосвод, 3) земя, 4) растения, 5) слънце, луна и звезди, 6) влечуги, 7) птици, 8) бозайници, 9) хора и 10) ден за почивка. Забележително е, че всички тези фази на творението отнемат седем дни. В по-голямата част от времето Бог създавал едно нещо за един ден, само в два дена създал по две явления, и нищо не е сътворил единствено в последния ден, когато почивал.

• Адам и Ева (гл. 2 и 3). Първият човек (на иврит „адам“) е сътворен от Господ Бог „от прахта на земята“ (2: 7) (на иврит земя — „адама“). След това създал животните, за да бъдат негови помощници, но никое не подхождало на човека. Тогава Господ Бог взел ребро от Адам и създал от него жената. Двамата живеели в градината Едем, докато не вкусили забранения плод (изкушени от змията) и не били изгонени оттам.

• Каин и Авел (гл. 4). Родени били първите двама синове на Адам и Ева, Каин и Авел. Когато Каин пораснал, убил брат си Авел от ревност и бил изгонен от страната.

• Всемирният потоп и Ноевият ковчег (гл. 6–9). Светът се заселил с хора и станал безнравствен, затова Бог решава да го унищожи, изпращайки Всемирен потоп на земята. Той избрал Ной като добродетелен човек и му наредил да построи огромен ковчег, в който трябвало да събере двойки от всички живи същества, както и цялото си семейство. Всичко живо било унищожено и след Потопа историята на човечеството започнала отново.

• Вавилонската кула (гл. 11). Хората решават да построят огромен град с висока кула, за да достигнат небесата (където пребивавал Господ), но Бог осуетява техните планове, смесвайки езиците им. Те вече не могат да разговарят просто така помежду си, защото всички езици звучали като „бърборене“. Което поставя началото на различните езици и формите на човешката цивилизация на земята.

Ако изучаваме Библията от литературна и историческа гледна точка, трябва да определим към какъв вид литература се отнася тази първобитна история. Например, на пръв поглед изглежда, че главите 1 и 2 на „Битие“ се опитват да обяснят как светът и човечеството са се появили на белия свят. С други думи, те претендират за ролята на научен трактат. Но можем ли да ги разглеждаме от научна гледна точка? Други части от първобитната история сякаш разказват по исторически маниер за много древни събития и хора. Може би най-добрият начин да разберем „Битие“ е от историческа гледна точка? В продължение на много години библеистите спорили за невъзможността да се интерпретират първите глави на Писанието от историческа или научна гледна точка — поне в съвременното разбиране за история и наука.

Първобитната история: научни съмнения

Първобитната история на „Битие“ се възприема понякога буквално, като фактическо описание на това, което се е случило по време на Сътворението на света и възникването на живота и човечеството на Земята. Някога такъв възглед дори прониквал в научната учебна програма в училищата. Така учениците научават, че светът и целият живот на Земята са били, в прекия смисъл на думата, сътворени в рамките на шест дена, че Адам и Ева са били реалните първи двама човеци на Земята. Следователно в учебната програма не се споменавало за Големия взрив, за милиардите години на формиране на планетите и за еволюцията. По-подкованите читатели на „Битие“ се опитват понякога да съгласуват сюжетите на първобитната история с научните твърдения. Те казват, че шестте дена на творението са били всъщност геоложки периоди с продължителност милиони години или че Адам и Ева са били първите хомо сапиенси, а не първите хуманоиди.

Но за повечето библеисти „Битие“ не е научна книга и нейният автор не е разполагал с никакво знание за съвременните научни представи за възникването на Вселената и на човешкия живот, за ядрената и квантовата физика или за най-новите технологии. Библията е древна книга с първобитен поглед върху света, а не съвременна книга, пълна с новаторски идеи. Вие сами можете да видите дали сюжетите на първобитната история отговарят на научните теории, като размислите над следните въпроси.

• В „Битие“ цялата Вселена е създадена за шест дни, които не приличат на геоложки периоди. Обърнете внимание как са охарактеризирани: „И беше вечер, и беше утро: ден първи“ (1: 5). Изглежда, че това са денонощия, които имат вечери и утрини. Те започват през нощта (според традиционното еврейско изчисление) и завършват през деня.

• Тези вечери и утрини са се случвали преди появата на Слънцето, Луната или звездите. Трудно е да си представим откъде е идвала светлината, ако не е имало нито един от тези небесни феномени (тя не би могла да идва от Големия взрив, както твърдят тези, които искат да съгласуват сюжета с науката, Големият взрив не е създавал вечери и сутрини). Смисълът е в това, че авторът на „Битие“ не оставя впечатление, че е искал да опише научното произхода на света.

• В този сюжет растенията на Земята са създадени преди да се появи Слънцето. Но според съвременната наука растителният живот се нуждае от слънчева светлина.

• Разнообразните видове животни са създадени напълно оформени, те не са се развивали и еволюирали в противовес на възгледите на съвременните учени.

• Също така всяко същество е отделно творение, а не част от сродни видове.

• Хората („адам“ в гл. 2) са създадени от кал, а не са се развивали от по-ранни форми на живот; „жената“ е отделен акт на творението, от реброто на Адам.

• Сюжетът за потопа предполага наводнение по цялата Земя, което е физически невъзможно (независимо колко дълго вали дъжд) и противоречи на геоложките факти.

Остава жизнено важен въпросът дали първите две глави на „Битие“ са древен научен трактат. За повечето читатели е очевидно, че те се подразбират като научен трактат, но това е преди всичко древна, а не съвременна наука, която, позовавайки се на теориите за Големия взрив и за еволюцията, има доста различен (особен) поглед върху това как Вселената и човечеството са се появили на белия свят.

Първобитната история: предизвикателство към „историята“

Някои читатели на „Битие“ възприемат неговите сюжети буквално не само от научна гледна точка, но и от историческа. Те смятат Адам, Ева, Каин и Авел за реални исторически личности и че Ноевият ковчег и Вавилонската кула са съществували наистина. Както вече беше казано, библеистите разбират първите единадесет глави на „Битие“ като първобитна „история“ само в най-опростен смисъл. Главите описват събития от доисторически времена. Но много съвременни читатели трудно могат да приемат сюжетите като реална история или наука. Необходимо е да кажем няколко думи за природата на историческото изследване и за това как историците реконструират събитията от миналото, за да бъдат обяснени подобни настроения.

„Историята“ е реконструкция на миналото, основана на достигнали до нас свидетелства. Следователно, за да възстановят събития от ранен период на историята, учените се нуждаят от източници. Такива доказателства включват преживявания на свидетели на събитията или материални източници, които дават добра представа за случилото се. Но ние не разполагаме с такива данни, които да подкрепят сюжетите, описани в „Битие“. Ако разгледаме библейските събития от определена историческа гледна точка, можем да се сблъскаме със загадки от друг характер. Помислете върху следните въпроси.

•  За много части от „Битие“ (например, при Сътворението на света) не е имало, а и не е могло да има каквито и да е било свидетели.

•  Не разполагаме с никакви писмени източници за други събития (ако книгите са написани от Моисей, те са създадени много хилядолетия след случилото се или дори след милиони години, според науката).

•  Не разполагаме с никакви писмени източници за подобно предполагаемо явление като Едемската градина (с горящия меч на вратата, пазещ градината от нежелани гости). Също така няма никакви геоложки доказателства за Всемирния потоп.

•  Много читатели смятат някои твърдения, които намират в библейските сюжети, за неправдоподобни. Даваме един пример: предците на човечеството са живели изключително дълъг живот, много по-дълъг от човешките възможности. Адам живял 930 години, Сит — 913 години, Каинан — 910 години, а най-възрастният човек на света, Матусал, — 969 години. Библейските сюжети включват също така епизод с говореща змия (в Едемската градина). Изглежда, че змиите са можели да ходят (защото Бог лишил впоследствие змията от нейните крака).

•  Много читатели също така са убедени, че на библейските сюжети им липсва известно правдоподобие. Отначало единствените хора на Земята били Адам, Ева, Каин и Авел. Каин убива Авел и Бог изгонва Каин. Каин се страхува, че всеки, когото срещне по време на своите скитания, ще го убие (4: 14). Но кой ще го срещне? Защото тогава на Земята освен него имало само трима души. Каин си тръгва и се жени (4: 17). Но откъде е дошла тази жена? Първородният син на Каин строи град (4: 17). Град ли? Но на планетата имало само петима души (Адам, Ева, Каин, жената на Каин и синът им).

•  Сред библейските сюжети, както вече отбелязахме, съществуват немалко вътрешни противоречия, които подтикват читателите да размишляват за достоверността на описаните събития. Главното сред тях е противоречието между двата сюжета на творението в глава 1 и 2 на „Битие“ и неточностите в историята за Потопа.

•  Повечето разкази съдържат действия на божество или божества. Обърнете внимание на стих 26 в глава 1 от „Битие“: „Да сътворим човека“. Ние ли? Изглежда, че става дума за повече от едно божество. Обърнете внимание на определението „синове Божии“ (6: 2), които се представят на читателя като божествени същества. Проблемът е в това, че историците не могат да възприемат събитията в свръхестествена или божествена реалност, а само в човешка.

(Следва)