БОРИС АКУНИН / „ЖИВОТ НА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ ХОРА И ЖИВОТНИ. КРАТКИ ИСТОРИИ ЗА НАЙ-РАЗЛИЧНИ НЕЩА“ / ЛЮБОВНИКЪТ НА РЕВОЛЮЦИЯТА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: Gemini 3

РЕДАКТИРАЛ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ / БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ – 1 / БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ – 2 / И ТОВА СЕРИОЗНО ДЕЛО НЕ МОЖЕ ДА СЕ ПОВЕРИ НИКОМУ / СКАЗАНИЕ ЗА СИВИЯ ВЪЛК (ЖЕВОДАНСКОТО ЧУДОВИЩЕ) / НАИСТИНА УМНА ЖЕНА / ИСТИНСКА ПИСАТЕЛКА / ИСТИНСКА ПРИНЦЕСА / ДИВЕРСАНТ № 2 / ДЕТСКАТА ВЪЗРАСТ НА КРИМИНАЛИСТИКАТА / ИСТИНСКИЯТ ДЖЕКИЛ ХАЙД / БРАТЯТА И РАЗБОЙНИЦИТЕ / У, ПРОТИВНАТА / ЕДИН ПЕРЕЛМАН ОТ МИНАЛИ ВРЕМЕНА / ДА ПОМНИМ ГЕРОИТЕ / ОЧАРОВАНИЕТО НА ИСЛЯМА / ДА СЕ УДАВИШ В ПУСТИНЯТА / РАЗГАДАВАМЕ ЗАГАДКИТЕ / ПРИКЛЮЧЕНИЯТА НА ПИТКАТА / КАКВИ ПИСАТЕЛИ ИМАЛО НЯКОГА! / ГЕРОЯТ ПРЕДПОЧЕЛ МАЛКИЯ СВЯТ ПРЕД ГОЛЕМИЯ, НО НЕ НАМЕРИЛ ЩАСТИЕ В НЕГО / ПРЕКРАСНИЯТ МАРКИЗ / ЗАЩО МУ Е НА ЧОВЕКА НЕЩАСТИЕТО / ФАТАЛНА ЖЕНА: РУСИЯ, ДВАДЕСЕТИ ВЕК / С БОТАНИК ОКОЛО СВЕТА / РОМАНОВИ, ПАДНАЛИ В БИТКА / ЗА ГАДНАТА ПРИРОДА НА КАРМАТА / МЛАДИ ГЕНЕРАЛИ / СЪВСЕМ МЛАДИ ГЕНЕРАЛИ / ГЛАВНИ ВОЕННИ ГЕРОИ / ПЪТЕШЕСТВИЯТА НА БАБА ШАПОКЛЯК / ПИЛЕНЦЕТО И ЛОКОМОТИВЪТ (ЗА ШВАРЦ) / НЕ ОБИЧАМ БОНАПАРТ / ЗАГАДКАТА НА ЧУДОВИЩЕТО / ПЪРВАТА ДЕВИЦА КАВАЛЕРИСТ / ГРАФ НОГИ ЧЕТЕ ВЕСТНИК / НЕСКРОМНОТО ОБАЯНИЕ НА АРИСТОКРАЦИЯТА / ДАМАТА С КУЧЕНЦЕТО ИЛИ МОМИЧЕ С ХАРАКТЕР / ИЗЧЕЗВАНЕ ЗА ДВАМА / ОБРАЗЪТ НА ЕНЕРГИЧНИЯ ГЛУПАК В РУСКАТА ИСТОРИЯ

В БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ - БОРИС АКУНИН / „ЖИВОТ НА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ ХОРА И ЖИВОТНИ. КРАТКИ ИСТОРИИ ЗА НАЙ-РАЗЛИЧНИ НЕЩА“

ЛЮБОВНИКЪТ НА РЕВОЛЮЦИЯТА

Троцкий, който обожавал звънките фрази, казал: „Революцията си избира млади любовници“. Един такъв Ромео, влюбил се в революцията и изгорял в пламъците на тази страст, ме интригуваше още от ученическите години.

Помните ли повестта на Алексей Толстой „Приключенията на Невзоров, или Ибикус“? Тя е гъсто населена с разни неприятни персонажи и на този отвратителен фон като очарователна комета прелита загадъчният граф Шамборен, поет футурист и болшевишки агент, когото цялото бяло контраразузнаване в Одеса преследва. Той заминава за Европа, където иска да взриви Версайската мирна конференция, неизвестно защо крие в бурканчета с боя за обувки осемнадесет едри диаманта, „жилав е като сколопендра“, стреля с револвер, но в края на краищата го залавят. Сцената на неговата екзекуция е описана така, както само Алексей Николаевич умее – пестеливо и силно: „— Срамота е, графе — извика ротмистърът отгоре с дебелия си глас, — да приключваме. — Тогава Шамборен се втурна към стълбата. Едва къдравата му глава се подаде над палубата и французинът стреля. Шамборен се залюля на стълбата, изтърва се и тялото му падна в морето.“

Тогава прочетох и това, че фамилията на героя е измислена, но човекът бил реален. Някакъв млад чекист от френски аристократичен род, едва ли не маркиз, изиграл важна роля за освобождаването на Одеса от интервентите през пролетта на 1919 година. От време на време се сещах за другаря маркиз и си обещавах, че ще проуча непременно неговия случай. Наканих се едва сега. Оказа се лесно, слава на Интернет.

Вярно е, че за този ефимерен човек са изписани купища съмнителни врели-некипели. Доста трудно е да се разбере какво се е случило в действителност и какво е пришито и изфабрикувано, при това отдавна, още през двадесетте години. Ако се заинтересувате — ровете по-нататък сами, разплитайте. Аз ще разкажа нещата накратко и без разкрасяване.

Първо, да – той бил къдрокос. Това е факт.

Впрочем, А. Н. Толстой го познавал лично – виждал го в московските бохемски кафенета, където този забележителен юноша („с пухкави светли коси, правилни черти на лицето и горящи очи“, спомня си Н. Равич) четял свои стихове (изглежда не особено добри) и поетични преводи на Теофил Готие – великолепни (според оценката не на кой да е, а на Манделщам).

Истинското му име е Георгий Лафар, също така дьо Лафар, също така дьо ла Фар, също така дьо ла Фер, и също така Делафар (последното име се среща най-често в източниците). Дали е имал титла или не, така и не разбрах. Маркизи дьо ла Фар във Франция май не е имало. Затова пък граф дьо ла Фер, както знаем, е имало поне един със сигурност [1].

Авторът на „Записки на контрареволюционера“ Владимир Амфитеатров пише: „Делафар носеше коси до раменете, кадифена куртка, пишеше стихове и казваше, че е френски маркиз, потомък на кръстоносци; предполагам обаче, че беше кръстоносец наобратно: те отивали към Палестина, а той дошъл от Палестина“. Но това е между другото заблуда на типична „контра“, виждаща във всеки „комисар“ сатанинското юдейско племе. В действителност бащата на Георгий бил порусначен французин, инженер във военен завод.

Както приляга на един млад стихотворец, Делафар се възпламенил от революцията. Той не бил всъщност болшевик, а анархист, но по онова време тези две радикални течения все още не враждували помежду си. Георгий служел във ВЧК, където, въпреки крехката си възраст и поетичния си темперамент, завеждал съвсем сериозния отдел за борба с банковия саботаж, а по време на „Заговора на посланиците“ оформял делата на арестуваните френски офицери.

Именно заради неговия френски език младият чекист бил командирован в Одеса, където дебаркирал френският експедиционен корпус. Болшевиките от деветнадесета година вярвали, че скоро ще избухне световна революция, и се надявали на пропагандата сред чуждестранните войници и моряци (което не било чак толкова трудно, защото всички били уморени да воюват и искали да се приберат у дома).

Но задачата на граф Делафар не била агитаторска, а съответстваща на неговата титла - трябвало да се движи във висшите кръгове. И той се справил отлично с поръчението: сближил с полковник Анри Фредамбер, по длъжност – началник на френския щаб, а фактически най-влиятелният човек в окупираната Одеса.

Между другото, този Фредамбер бил също интересен субект. Преди гализацията фамилията му била Фрайденберг. По някои сведения бил роден в Одеса. В тогавашната френска армия, пропита от антисемитизъм и изобщо много пестелива на повишения, един евреин можел да стане полковник на 42 години само ако притежава някакви изключителни способности. (По-късно Фредамбер направил блестяща кариера и в началото на Втората световна война командвал армия. Починал едва през 1975 година, почти столетник, като надживял всички останали дейци на нашата Гражданска война.)

Фредамбер, или Фрейденберг, в генералските си години

Граф Делафар успял да настрои някак си Фредамбер срещу белогвардейците, така че в критичния момент полковникът настоял за евакуация на френските войски, поради което градът бил превзет от „червено-зелените“. (Впоследствие заради това самоуправство Фредамбер бил дори даден на съд.) Чел съм любопитни, но съмнителни небивалици за това, че Делафар влияел на полковника чрез актрисата Вера Холодная, или как му дал огромен подкуп (ето ги диамантите в боята за обувки). Не вярвам. Иначе всемогъщият полковник е щял да отърве по някакъв начин своя съучастник, когато контраразузнаването се добрало все пак до него.

А. Н. Толстой, преразказвайки разговора си с белогвардейския контраразузнавач Ливеровский, когото по-късно изобразил в „Ибикус“, описва гибелта на граф Делафар по следния начин (интересно е да се сравни с описанието в повестта): „В тъмна дъждовна нощ карали Делафар с моторница към шлеп № 4 заедно с един работник, обвинен в болшевишка агитация, и криминалния престъпник Филка. Първи по трапа се качвал работникът. Конвойният, без да чака да се качи на шлепа, стрелял в главата му и той се свлякъл. Филка, докато бил още в лодката, свалил кръста си и помолил да го изпратят на адрес, който назовал. Когато обаче стъпил на шлепа, казал — не съм виновен и се опитал да се изтръгне. Застреляли го. Делафар чакал участта си в моторницата, пушел. После помолил да не го застрелват, а да го удавят. Вързали Делафар, прикрепили го към една дъска и го пуснали в морето. Това е всичко, което зная...“

Не пожелал, значи, нашият граф да умре прозаично, като работника и престъпника. На дъска, в морето. Поет. Бил на 24 години.

А каква поука извеждам от тази тъжна история?

Когато четях в младостта си за романтичния граф Шамборен, си мислех: колко красиво е всичко това. Хубаво нещо е все пак революцията. Влюбила в себе си множество удивителни хора, подарявайки на всеки неговия звезден миг, и още повече обикновени хора, превръщайки ги в удивителни. Не е важно колко живееш, важно е как. И прочие неща, съответстващи на възрастта.

В сегашните си години обаче мисля: каква гадост е тази ваша революция. Ако не беше замаяла главата на младежа, от него щеше да излезе добър литературен преводач, за когото щяха да повтарят цял век: N. N. е прекрасен човек. Любовници искала обаче ненаситна мръсница и то млади, и то колкото се може повече. „Кажете: кой от вас ще купи с цената на живота си една нощ с мене?“ И вижте само колко желаещи се намирали във всички времена. Иди-дойди, ако нощта мамела със сладострастие. А то – груби лапи на конвойни, простак ротмистър, миризма на мазут от мръсната вода, въжета, мокра дъска...

БЕЛЕЖКИ

1. Атос (граф дьо ла Фер) от романа „Тримата мускетари“ – бел. прев.

(Следва)