СЛУЖБОМЕР

сряда, август 14, 2019

ИСУС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ – ЧАСТ I

ДО ТУК:

ПРЕДИСЛОВИЕ

ГЛАВА 1.

МАСАДА

ГЛАВА 2. "ЩЕ ВИ НАПРАВЯ НАРОД ОТ СВЕЩЕНИЦИ И СВЯТО ЦАРСТВО"

ПРЕДИ I ВЕК; ИСТОРИЯТА НА СВЕТА СПОРЕД ТОРАТА; ЦАР ДАВИД; ДОКУМЕНТАЛНАТА ХИПОТЕЗА; ИДВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ В ХАНААН; РЕЛИГИЯТА НА ДРЕВНИЯ ИЗРАИЛ; БОРБАТА НА БОГА НА БУРЯТА С ЧУДОВИЩЕТО; ЛИЦЕЗРЕНИЕ НА БОГА

ГЛАВА 3. МОНОТЕИСТИЧНАТА РЕФОРМА ПРЕЗ VIII–VII В. ПР. Н. Е.

ИЗРАИЛ И ЮДЕЯ; РЕФОРМИТЕ НА ЕЗЕКИЯ; PRIESTERCODEX; СЕНАХЕРИБ И ОБСАДАТА НА ЕРУСАЛИМ; ЦАР ЙОСИЯ (640-609 г. пр. н. е.); ВАВИЛОНСКИЯТ ПЛЕН

ГЛАВА 4. САДУКЕИ И ФАРИСЕИ

СЛЕД ВАВИЛОНСКИЯ ПЛЕН; РАЗДЕЛЯНЕТО НА ЕВРЕИТЕ И САМАРЯНИТЕ; САДУКЕИТЕ; ВЪСТАНИЕТО НА МАКАВЕИТЕ; КНИГАТА ДАНИИЛ

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ГЛАВА 4. САДУКЕИ И ФАРИСЕИ

ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА МЪЧЕНИЦИТЕ

Освен от надежда за победа на Човешкия син, когото може би мнозина олицетворявали със самия Юда, въстаниците били ръководени от още една важна надежда: те били уверени, че всеки, който е паднал във война за Господа, ще възкръсне физически.

Това обещание се среща пряко в едно от пророчествата на Даниил.

„Много от спящите в земята ще възкръснат – едни за вечен живот, други за вечен срам и позор“ (Даниил, 12:2).

Но най-подробното описание на тази идея се съдържа във Втора книга Макавеи, в притчата за майката и седемте ѝ синове, поразително напомняща бъдещите християнски жития на мъченици. В тази притча се разказва подробно как осемте страдалци били печени в тави, разсичани на части, одирани живи – и въпреки това те отказали категорично да се отрекат от Бога.


„Мъченичеството на Макавеите“. Антонио Чизери
Религиозните фанатици, въстанали през 167 г. срещу Антиох Епифан, се ръководели от две пророчества: за идването на Човешкия син, който ще покори целия свят, и за физическото възкресение на мъчениците за вярата. Именно затова майката на седемте синове (2 Макавеи, 7) кара децата си да приемат по-скоро мъченическа смърт, отколкото да се отрекат от Господа.

Един от синовете, преди да умре, казал на царя: „Ти ни отнемаш този живот, мерзавецо, но Царят на света ще ни възкреси за вечен живот, защото умираме за Неговите закони“ (2 Макавеи, 7:9).

Другият, поставяйки ръцете си под брадвата, заявил: „От небето ги получих и заради Неговите закони няма да ги пожаля, защото се надявам отново да ги получа от Него“ (2 Макавеи, 7:11).

Третият обяснил на царя, че, умирайки, ще наследи вечен живот, докато царят ще се лиши от него: „С готовност умира от човешка ръка онзи, който възлага надежда на Бога, че Той отново ще го възкреси. Но за тебе няма да има възкръсване към живот“ (2 Макавеи, 7:14).

Накрая ужасеният цар призовава майката да уговори най-малкия си син да остане жив. Вместо това тя казва на момчето да последва, с твърд дух, останалите ѝ синове, за да възкръснат заедно за вечен живот.

Момчето умира с думите: „Нашите братя, макар за кратко време да търпяха мъки, според Божия завет получиха вечен живот, а ти ще понесеш справедливо наказание за своето високомерие пред Божия съд“ (2 Макавеи, 7:36).

Да обърнем внимание, че и в Книга Даниил, и във Втора книга Макавеи не се казва нищо за безсмъртието на душата. Това, което се обещава там, е физическо възкресение на тялото. И това физическо възкресение трябва да стане в най-близко време – с победата на Човешкия син и с космическата революция в целия свят.

Как се наричала тази община, към която било насочено пророчеството на Даниил?

Едно от нейните самоназвания е било вероятно канаим, иначе казано – ревнители, а на гръцки – зилоти. Думата „ревнител“ имала безусловно положителен смисъл за всички юдеи и през цялото време в една и съща конотация: ревнителите унищожавали езичниците.

Ревнител бил Финеес, пронизал с копие евреина, който се съвкупявал с мадианитянката (Числа, 25:6-13). „Възревнувал за Господа, Бога на войските“ Илия, когато убил четиристотин и петдесет пророци на Баал (3 Царе, 19:10). Ревнител бил и самият Бог на Израил. Това фактически било едно от имената му: той бил Бог ревнител, Ел канна.

„Защото не бива да се покланяш на друго божество освен на Господа, понеже Ревнител е името Му. Той е ревнив Бог“ (Изход, 34:14).

Още едно самоназвание на тази община било кедошим, иначе казано – свети. Така тя се нарича постоянно в Книга Даниил. Именно на „светите“ се предава в нея завинаги царството на Всевишния.

Това също била древна и изпълнена със сакрален смисъл дума. Яхве Цеваот, Господ на войските, бил не само ревнител, но и свят и именно затова свети били неговите последователи: „Осветете се и бъдете свети, защото Аз съм свят“ (Левит, 11:44). „Вие ще Ми бъдете царство от свещеници и свят народ“ (Изход, 19:6).

Разбираемо е, че садукеите не наричали своите конкуренти нито свети, нито ревнители. Те измислили за тях презрително название: разколници, иначе казано – перушим.

Тази дума, в нейния елинизиран вариант, е добре позната на всички християни. Перушим са всъщност фарисеите [1].

(Следва)

БЕЛЕЖКИ

1. Shaye J. D. Cohen. From the Maccabees to The Mishna, London, 1989, p. 152.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.