СЛУЖБОМЕР

неделя, април 10, 2016

Дългият път до дома (Доўгая дарога дадому) – 71

Автор: Васил Бикау (Васил Биков)

Превод от беларуски: Павел Николов

Предишни части: 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24, 25, 26, 27, 28, 29, 30, 31, 32, 33, 34, 35, 36, 37, 38, 39, 40, 41, 42, 43, 44, 45, 46, 47, 48, 49, 50, 51, 52, 53, 54, 55, 56, 57, 58, 59, 60, 61, 62, 63, 64, 65, 66, 67, 68, 69, 70.

(Целият превод дотук – в „Библиотека на Павел Николов“)

71.

Обади ми се по телефона Твардовский и с глас, който отдавна (а може би и никога) не бях чувал, ми съобщи, че напуска списанието. Обърках се и не знаех какво да отговоря на това, а той веднага ме попита дали в такъв случай ще печатам новата си повест в "Новый мир". Още повече смутен, мърморех нещо, а след това го попитах какво ще ме посъветва. Александр Трифонович отговори, както им се стори, раздразнено, че няма да ме съветва - сами решавайте. Това беше последният ми разговор с Твардовский. Повече не ми се случи да говоря с него. Борбата срещу Твардовский и "Новый мир" се водеше отдавна - изтласкваха главния редактор от списанието по всякакви начини. Макар че можеха, разбира се, да го свалят "с трясък", но вероятно ЦК искаше да направи това деликатно, с ръцете на ръководството на Съюза на писателите начело с Федин-Воронков. Те обаче се бавеха. Началството установи постоянен натиск върху самия Александр Трифонович, частично чрез някои членове на редакционната колегия на списанието. Редакцията подкрепяше самоотвержено главния редактор, почти всички заместници и отдели бяха на негова страна. Тогава ЦК разпространи слух, че ако главният се оттегли доброволно, цялата редакция ще остане в предишния си състав, Александр Трифонович ще получи солидна държавна пенсия, кремълска дажба и за своята 60-годишнина, която скоро ще настъпи - званието Герой (Герой на Съветския съюз, най-високото отличие тогава - бел. прев.). Може би това беше повлияло в края на краищата на окончателното решение на Твардовский и той беше написал заявление. (Като изпреваря събитията, ще отбележа, че нито едно нещо от обещаното не беше изпълнено, разгониха редакцията един по един, а редакторът в оставка, като загуби своята любима работа, скоро се разболя неизлечимо.)

Точно в последните дни на стария "Новый мир" дойдох в Москва и разбрах, че моята повест отива в следващите броеве. Според своя редакторски обичай - да не "разлайва кучетата" със заглавията - Твардовский я беше нарекъл "Сотников", което изобщо не ми харесваше. (Защо Сотников? Вниманието трябва да е насочено към двамата герои - Рибак и Сотников). Но ми обясниха, че така е по-добре - по фамилията на положителния герой. Главният явно възлагаше на него особени надежди - както навярно и авторът.

Звъннах на Адамович, който по това време беше също в Москва и се срещнахме в ресторант "Арагви". Дойдоха Лакшин, Сац, Виноградов, Миша Хитров. Поседяхме доста, опечалени, но шумни. Нямаше на какво да се радваме - "Новый мер" потъваше. Оставаше назад една ярка и самобитна страница от руската литература, която едва ли щеше да се възстанови някога. Това, което направи преследваното списание, някога ще бъде оценено по заслуги. Както и ролята в него на Александр Твардовский. Но кога? Някой изказа съмнение в това, защото литературата не е авангардно изкуство, което се оценява на следващия ден. Литературата е важна днес. Ако не е потрябвала днес, едва ли ще потрябва някога в бъдещето. Бъдещето ще има своя литература, свои автори и свои герои. Също както и политиката. Казах за последния си разговор с Твардовский и за явното му нежелание повестта ми да бъде напечатана при новия редактор. На това почти всички възразиха: повестта се е появила в своето време и на своето място. Разбира се, по-добре би било преди един месец при Твардовский. Но кой да знае...

Лакшин каза, че няма да се задържи дълго при новия редактор - ще отиде на друго място. Сац вече се беше пенсионирал. Другите също се разбягаха бързо. Най-дълго от всички остана в "Новый мир" неговият секретар Миша Хитров. На мене още ми беше съдено да напечатам там малката повест "Обелиск", а след това се отдръпнах от списанието за дълго време.

НА СНИМКАТА: Александр Твардовский в редакцията на "Новый мир".

(Следва)

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.