петък, април 01, 2016

Дългият път до дома (Доўгая дарога дадому) – 67

Автор: Васил Бикау (Васил Биков)

Превод от беларуски: Павел Николов

Предишни части: 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24, 25, 26, 27, 28, 29, 30, 31, 32, 33, 34, 35, 36, 37, 38, 39, 40, 41, 42, 43, 44, 45, 46, 47, 48, 49, 50, 51, 52, 53, 54, 55, 56, 57, 58, 59, 60, 61, 62, 63, 64, 65, 66.

67. ГОЛГОТАТА НА КАРПЮК

Карпюк разказа на мене и на Клейн, че са му предявили такива обвинения, че могат да го разстрелят без съд и присъда. Струва ми се, че бяха седем, и сред тях: сътрудничество с фашистите в концлагера Щутхоф срещу заплащане; дезертьорство от партизанската бригада; внедряване в съветска разузнавателна група на гестаповски агент; връзка с агент на полицията; самозвано представяне за командир на отряд и нещо по-дребно. Разбира се, Карпюк веднага се втурна да ги опровергава. Най-напред отиде в Менск, в архива на партизанското движение, където обаче не намери нито един документ за своя отряд. Нямало го даже отчета, който написал собственоръчно през лятото на 44-та след освобождението на Беларус. Тогава той написа на всички свои познати партизани, за да свидетелстват, че е бил командир. И не получи никакъв отговор. Затова пък след известно време му показаха в горкома около двадесет техни свидетелства и всичките срещу него, бившия им началник. Там, към делото, бил подшит и лист от някогашния комбриг Вайцяхоуски, който пишел, че никога не е назначавал за командир гражданина Карпюк и изобщо не знае за такъв отряд. Това вече можеше да извади от равновесие всекиго. Карпюк хукна към Ленинград, където живееше пенсионираният комбриг. Той го приел ласкаво и казал: "Льоша, какво искаш? Написах това, което ми казаха. Мога да ти напиша друго, истината". И написал друго, истината, с която Карпюк дотича обратно и се понесе към горкома. Магилницки прочел листа хартия и заявил: "Ние имаме друг документ от Вайцяхоуски, заверен с печат, а това е празна драсканица". И хвърлил "драсканицата" на Карпюк.

За внедряването на немския агент в наша разузнавателна група вече знаех нещо - пак от разговорите на Карпюк с Вайцяхоуски. Нещата бяха такива. През лятото на 44-та след освобождението Карпюк заедно с други партизански командири бил извикан в Менск, за да напише отчет за дейността на отряда. Веднъж с приятеля си Андреев, също партизански командир, вървял покрай една телена ограда, зад която се тълпели немски военнопленници. И изведнъж Карпюк видял там един познат немец от концлагера, в който лежал. Немецът също го познал. Не бил лош немец, отнасял се добре със съветските пленници, черпел ги с цигари. Андреев се учудил и Карпюк му разказал откъде е тяхното познанство. Тогава Андреев рекъл: "Трябва да кажем на охраната, нека го освободят". Така и направили. Отишли при охраната и Карпюк разказал за военнопленника. След това вече не видял немеца. Едва после станало известно, че го завербували и го включили като преводач в наша разузнавателна група, която пуснали с парашути в чешките Татри. Но там групата намерила гибелта си и вината за това паднала върху преводача. А сега падна и върху Карпюк. Така ловко нагодиха всичко.

Това, което майор Хамин беше формулирал като дезертьорство на Карпюк от партизанската бригада, било всъщност бягството му от една бригада в друга. Случило се така, че в първата бригада, където Карпюк притичал от лагера, не му повярвали, заподозрели го и искали да го разстрелят. След като бил избягал от цял концлагер, Карпюк избягал лесно от несериозната землянка и отишъл в друга бригада, чийто командир бил Вайцяхоуски. Вайцяхоуски повярвал на младежа, изпробвал го в боевете и след това го назначил за командир на отряд в бригадата си. (Тогава му повярвал, а сега помагаше да затегнат примката около шията на някогашния свой подчинен.) Примерно такива изсмукани от пръсти бяха и обвиненията за връзките на Карпюк с агент на полицията. Този агент бил местният горски, който веднага щом полицията го завербувала, побързал да отиде в бригадата и казал: "Вземете ме в отряда, защото не мога да остана там". А комбригът му казва: ""От какво се страхуваш? Работи, информирай ни". Той така и правел - работел на два фронта, а връзка с бригадата държал чрез отряда на Карпюк. Наистина, както винаги, двойната игра свършила зле - след войната арестували двойния играч. А сега заради него искаха да арестуват и командира на отряда.

С Клейн смятахме, че ако се заемем както трябва, тези обвинение могат да бъдат опровергани. Оставаше обаче най-важното: платеното сътрудничество на Карпюк с фашистите в Щутхоф. За да докаже това, Хамен беше подготвил документ - страница от финансова ведомост, където се вижда подписът на Карпюк. Карпюк сам ни разказа за това и каза: "Не мога да се начудя откъде е този подпис. Но подписът е мой". Това вече беше лошо. Веднъж в Менск, като улучих подходящ момент по време на някакво съвещание, разказах на Кузмин за фалшификациите срещу Карпюк. Той ме изслуша мълчаливо и каза: "Главното е, че се е подписал там за марки. А немците напразно пари не плащат".

Трудно беше да не се съглася с това.

(Следва)

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.