СЛУЖБОМЕР

вторник, април 05, 2016

Гоце Делчев – апостолът на освободителното движение в Македония

Димитър Чкатров от Прилеп, Вардарска Македония - "Гоце Делчев – апостолът на освободителното движение в Македония. По случай 40 години от геройската му смърт", публикувано във в-к "Вестник на вестниците", бр. 149, София, 2 май 1943 година

Обработил с ABBYY FineReader и редактирал: Павел Николов

Името на безсмъртния наш великан Гоце Делчев е легенда. Революционната история на българския народ посочва само няколко имена на великани на нашето борческо минало, които са действали така магически върху народната душа и народната фантазия, както е действал Гоце Делчев през своето бурно съществуване и след своята смърт. Делчев е от величината на Левски, Ботев, Груев и неговият образ излъчва същото сияние, което излъчват образите на тия прекрасни синове на българската земя.

Той олицетворяваше светостта на Македония и на цялата българска нация, която бе принудена да грабне ножа и пушката за защита на потъпканата народна правда.

„Гоце бе праведник с кама на пояса“ – пише един наш историк за Делчев. „Гоце бе сърцето на Вътрешната македоно-одринска революционна организация“, мълви се от уста на устата на всеки познавач на революционните борби на македонските българи.

АКО ДАМЕ ГРУЕВ БЕ УМЪТ НА ТАЯ ОРГАНИЗАЦИЯ,

а Пере Тошев нейната съвест, Гоце Делчев бе сърцето на организираната борба на македонския роб, той бе олицетворение на нейната любов, на нейния огън.

Вдъхновеното перо на Яворов ни остави „Хайдушки копнения“ и биографията на Гоце, за да знаем някои подробности от неговия легендарен живот, който е наистина приказка.

Синът на Кукуш още в първите прояви на ученическия си живот се показа като любещ другар, властен характер, в най-благородния смисъл на тая дума, чуден патриот и бунтовник.

Гоце е същият и във Военното училище в София. Съдбата на Македония е вълнувала всички патриотични среди в България и нейното освобождение се издига като идеал за цялата българска нация. Делчев, синът на Македония, не е можел да остане встрани от народния стремеж и, напускайки перспективите на една блестяща кариера, се разделя със свободното княжество и се озовава като учител в щипското предградие Ново село, където заедно с Даме Груев плете мрежата на македонската революция.

ОТТОГАВА ПОЧВА ЕПОПЕЯТА НА ГОЦЕ.

Мъчно може да се заговори за македонската революционна организация, без да изпъкне неговият блестящ образ. Той е един от стълбовете на великата четворка в македонското освободително движение – Даме Груев, Гоце Делчев, Пере Тошев, Тодор Александров. Като борец Делчев е между първите. Никога той не е излагал совите другари на рискове, без да бъде готов сам да ги поеме.

Като организатор Гоце Делчев е бил ненадминат. Когато ръководството и организацията решава да въведе четническия институт, Делчев бива посочен единодушно като организатор на четите. Така той спохожда всички градове и балкани на Македония, където създава въоръжената армия на революционното ни отечество.

Гоце се проявява и като рядък конспиратор. Неговото безстрашие отива дотам, че често пъти върши народна работа пред очите на самите потисници. Когато Груев е попаднал в битолския затвор, Делчев, за главата на когото властта е залагала хиляди жълтици, е отишъл да се срещне с Груев в самия затвор. „Султанът се измори да гони чрез своя аскер този комита, а той не се измори да работи“ – казват самите турци.

„ПРАВЕДНИКЪТ С КАМА НА ПОЯСА“ ПРОЯВЯВА И ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНО ЧОВЕКОЛЮБИЕ,

защото никога не се е отнасял с омраза към самия турски народ. Той се борел с народните изедници и с жестокото робство. Политическото освобождение на Македония е било негов идеал, а не обикновената образа към другите народи.

На 21 април стар стил 1903 г. се разигра една от най-страшните трагедии в Баница, близо до Сяр. На този ден, както пише Яворов, осиротяваше цял народ. В жестокото сражение с турския аскер четата на Гущанов, между която е бил и Делчев, дава най-скъпи жертви. Сърцето на Македония престана да тупти, то бе пронизано от вражески куршум. Заедно с Гоце пада убит и Гущанов с няколко четници. Тържеството на врага е било голямо, болката на Македония – безмерна. На 4 май по наш стил 1903 г. загина един от най-блестящите синове, които е дала българската нация. Но Македония не загина, българският дух в нея не изчезна. Само три месеца след смъртта на Делчев този дух се изрази стихийно в Илинденското въстание, което покри с кръв и слава нашето отечество. Днес България чества 40-годишнината от геройската смърт на Делчев и неговите паднали другари при Баница. Голяма част от Македония е щастлива, че свободно от най-достойните нейни синове. (Така е в оригинала, явно някакъв пропуск на думи – бел. П. Н.) Но ще отдаде своята почит към един. Нека не забравяме, че тая годишнина честваме при съдбоносни моменти за цялата българска нация, която се бори със смъртни врагове за своето съществуване. Днешното българско поколение е изправено пред най-великите моменти в нашата история, когато трябва да изградим обединена, могъща и благоденстваща България. Чрез нашата сплотеност и абсолютна преданост към българската нация ние ще отдадем най-достойна почит към паметта на легендарния Гоце и неговите безсмъртни идеали. Да бъде вечна неговата памет и примера му за служба към народ и родина.

Инж. Дим. Чкатров

БЕЛЕЖКИ

1. Оригиналния документ можете да видите ТУК.

2. Още документи – в „Библиотека на Павел Николов“.

3. ЗА АВТОРА: Димитър Чкатров , роден през 1902 г. в град Прилеп , е български революционер, деец на Македонската младежка тайна революционна организация (ММТРО), подразделение на ВМРО. Като един от ръководителите на ММТРО е съден от сърбите в Скопския студентски процес . След освобождението на Вардарска Македония и присъединяването ѝ към България през 1941 г. Димитър Чкатров се обявява за идеята сръбските колонисти да напуснат Македония . След края на Втората световна война Чкатров е изправен пред съд от новата сърбо-македонистка власт, като обвиненията са, че е "соработник на бугарскиот окупатор". Разстрелян е заедно с Димитър Гюзелов край Скопие.

Брат на Димитър Чкатров е Йордан Чкатров , виден деец и основател на Македонската патриотична организация .

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.