събота, април 09, 2016

Стенографирани записки на Доне Стоянов (Тошев)

Спомени на Доне Стоянов Тошев от с. Ерджелия, Светиниколско, Вардарска Македония, публикувани в "Митарствата на една волна душа - Дончо Щипянчето; куриерът на Гоце и Даме", Кюстендил, 2015 година

Обработил с ABBYY FineReader и редактирал: Павел Николов

През 1895 г. на няколко пъти докарвах от Виница пушки, вестници, револвери и др. на учителя Чакъров [1] (от гр. Велес). Чакъров от Виница избяга в България и се върна обратно нелегален. Заведох го в Щип.

В Битоля и Прилеп ходих няколко пъти при Пере Тошев, директор в Битоля, а в Крушево отивах два пъти, за да нося писма, вестници и револвери.

През 1896 г. почнах да ходя по-често в Битоля - на всеки 15 дни. Отначало отивах до село Кукуричино, но после бе наредено да ходя направо до Битоля.

Когато ме заловиха, тръгнах за Битоля с два товара ориз и в ориза 10 бомби, четвъртити, празни, 10 револвера малки, динамитови патрони и вестници. Всичко това ми се даде в Щип. Носех още 50 ока восък, 50 ока бадеми. Всичко карах три коня. От Щип ми се даде и писмо до един евреин в Битоля.

За Битоля тръгнах на 3 април ст.стил 1896 г. Вечерта бях в Кавадарци, на 4 април в Прилеп. На 5 април съ¬бота в Прилеп беше пазар. Престоях на пазара.

В неделя на 6 април пристигнах в Битоля. Към черквата Св. Неделя ме спряха колджиите. Първият кон върви напред - на сто метра от другите два коня, при които съм аз. Когато ме спряха и ме заговориха, аз им отговорих на турски език. Не можаха да ме познаят, че съм българин, но ме арестуваха. Водиха ме цели два часа из града. Не знаят къде да разтоварят конете. Колджиите бяха 5 души. Най-сетне спряха в Белидието (общината). Там имаше десет души войници-караул. В общината имаше един майстор мияк - Веле от село Смилево. Запознахме се - беше осъден на 5 години, понеже говорил на турски език, а войниците не знаят турски, понеже бяха арнаути.

В два часа по турско време дойдоха трима полицаи и ме запитаха от къде съм роден, какъв миллет съм и пр. Казах им, че съм от Щип и че съм българин. Като разбраха, че съм българин, рипнаха и като казаха: „гяур!“ - забиха ме. Не зная колко са ме били, паднал съм в несвест, лежал съм 4 часа. С вода ме свестиха - целият бях измокрен. Още колджиите намериха писмото. Аз успях да го скъсам и глътнах половината. По това, което взеха, разбраха, че е адресирано до Аврам Моисов - Битоля.

Скроих следния план: оризът е купен от Виница, търговецът е Скопянец, от каква вяра - не зная. При разпита обясних, че търговецът ми е казал: „Момче, можеш ли да си кираджия, за да ти дам тая стока за Битоля?“ Казах, че мога и пазарихме кирията от Виница до Битоля - за двата товара ориз по 4 бели меджидии. Аз не зная що има в товара, понеже съм кираджия.

На другия ден пред обед ме изведоха при валията на горния етаж. Полицаят каза, че снощи един кираджия е донесъл стока, но това е нещо лошо - един товар турбии. Една да се запали, цяла Битоля ще изгори. Валията ме пита: „Какъв миллет си“? Отговорих му: бугар.

- А, бугар, гяурдур!

Тогава валията ме хвана и се опита да ме хвърли надолу, но полицаят ме прихвана. Свалиха ме долу. Цели три месеца ме разследваха, повече нощно време.

Молиха ме с пари - даваха ми двеста лири, предлага¬ха да съм комисар и други служби, да съм при тях на работа и още що не. А аз каквото си зная, това говоря. Биха ме много.

Шест месеца ме държаха под долапо - като зимен прозорец, в кал и вода до колене, широк един метър, висок 1.50. Лежах една година до делото и още 6 месеца по делото.

Трите коня ми взеха още в беледието. Взеха ми 25 лири от ориза, който продадох в Прилеп. 20 лири от восъка, 12 лири минеха бадемите. Два товара ориз и 8 лири пари, всичко пари 65 лири.

Осъдиха ме на 101 години затвор в пранги. В затвора се запознах с Йордан Гавазов, Ст. Лазов [2] и седем негови другари. Там се бихме срещу Мицко - сърбомански войвода [3] При борбата на Мицко забихме четири ножа. Поради това наново ме турнаха още три месеца в долап.

През 1897 г. на 20 октомври стар стил, амнистираха ни десет души от Битоля, поради Гръцко-турската война. Ако не беше войната, щяха да ме пратят на Диарбекир. Най-много настояха за мене Димитър Лимончев и консулът в Битоля [4]. Лимончев беше секретар в консулството. Консулът се интересуваше за мене и всеки месец ми пращаше по 3 - 4 лири.

На 23 октомври ст.ст. 1897 г. през нощта излязох от затвора. Заедно с мене излезе от затвора и Стоян Митрев.

Когато ме заловиха в града, Организацията наредила до Пешкови [5] от Битоля да ме убият, за да не издам някоя тайна. Също така и в затвора Гавазов се опасявал да не издам нещо и влязъл в споразумение с някой арнаутин да ме убият. После, като разбрал, че не съм издал нищо, отменил убийството.

1. Александър Чакъров, деец на Върховният комитет.

2. Стоян Лазов от Прилеп, деец на ВМОРО.

3. Мицко Кръстич от с. Латово.

4. Никола Стойчев - с ранг „търговски агент“.

5. Братя Георги, Никола и Харалампи, родени в Прилеп.

ОРИГИНАЛ

БЕЛЕЖКИ

1. ЗА АВТОРА: Доне Стоянов Тошев (1867-1931) е български революционер и герой на ВМОРО. Определян е като основоположник на стоицизма в революционната организация и "праотец на твърдостта".

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.