СЛУЖБОМЕР

сряда, април 27, 2016

Нобелови лауреати – Луиджи Пирандело

Луиджи Пирандело (Luigi Pirandello),

13 септември 1863 г. – 28 юни 1867 г. – 10 декември 1936 г.

Нобелова награда за литература, 1934 г.

(За творческата смелост и изобретателност във възраждането на драматургичното и сценичното изкуство.)

Луиджи Пирандело, италиански драматург, новелист и романист, е роден в Джирдженти (днес Агридженто), Сицилия, и е второто от шестте деца в семейството на преуспял собственик на мина за добив на сяра. Литературният талант на бъдещия писател се проявява още през ученическите му години; като юноша той съчинява стихотворения, пише трагедията "Варварин" ("Barbaro"), която не се е запазила.

След неуспешен опит да се приобщи към семейния бизнес Пирандело постъпва в Римския университет (1887 г.), но след една година, недоволен от равнището на преподаване, се премества в Бонския университет, където учи литература и философия, и през 1891 г. получава диплома по романска филология, като пише дипломна работа за сицилианските диалекти. През 1889 г. излиза първият поетичен сборник на Пирандело "Радостна болка" ("Mal giocondo"), в който се чувства влиянието на Джозуе Кардучи. След края на следването си Пирандело остава в Бон и още една година чете лекции в университета.

Като се връща през 1893 г. и получава финансова подкрепа от баща си, Пирандело започва да пише: неговият първи роман "Отхвърлената" ("L'esclusa") излиза през 1901 г., а написаният в традициите на веризма първи сборник с новели "Любов без любов" ("Amori senz amore") - през 1894 г. През същата година писателят се жени за Мария Антониета Портулано, дъщеря на съдружник на баща му, семейството има двама сина и една дъщеря. През 1898 г. Пирандело става професор по италианска литература в педагогическия колеж в Рим, където преподава до 1922 година. Първата си пиеса, едноактната драма "Епилог" ("L'epilogo"), Пирандело пише през 1898 г., но в театъра тя е поставена едва след дванадесет години, през 1910 година, под названието "Ухапването" ("La morsa").

През 1903 г. след наводнение е разрушен рудникът на баща му и литературата и преподавателската дейност се превръщат за Пирандело в единствено средство за съществуване. През 1904 г. съпругата на писателя претърпява сериозен нервен срив и в продължение на следващите петнадесет години страда от мания за преследване, изпада в истерии от ревност и през 1919 г. Пирандело е принуден да я настани в психиатрична клиника.

Въпреки семейните и финансовите несгоди Пирандело продължава да пише и да печата. Голям успех постига третият му роман "Мъртвият Мита Паскал" ("Il fu Mattia Pascal", 1904 г.), в който отчетливо звучи темата "лице и маска". Своите теоретични и естетически възгледи за изкуството писателят излага в две произведения от 1908 г.: статията "Хуморът" ("L'umorismo"), в която се разкрива неговото сложно трагикомично виждане за света, и сборника с есета "Наука и изкуство" ("Arte e scienza").

До 1915 г., когато е поставена първата пиеса на Пирандело от три акта акта "Ако не е така..." ("Se non cosi..."), писателя работи основно в жанровете роман и новела, но след 1915 г. се посвещава изцяло на драматургията, която му дава възможност да живее състоятелно и след време да остави преподавателската дейност. От 1915 до 1921 г. Пирандело пише шестнадесет пиеси, като всичките са поставени на сцена. Особен успех според критиката и зрителите има пиесата "Това е така (ако така ви се струва)" ("Cosi e (se vi pare)"), поставена през 1917 г.

Международно признание донася на Пирандело пиесата "Шестима герои в търсене на автора" ("Se personaggi in cerca d'autore", 1921 г.), която се играе през 1922 г. с огромен успех на сцените в Лондон и Ню Йорк. Но римската премиера на пиесата, най-популярната от четиридесет и четирите пиеси на драматурга, завършва със скандал: зрителите са оскърбени от разсъжденията на героите за относителността на доброто и истината. Премиерата на пиесата "Енрико IV" ("Enrico IV"), според много критици - връх в творчеството на Пирандело, също е през 1922 г.

В своите зрели произведения Пирандело развива темата за илюзорността на човешкия опит и за непостоянството на личността; неговите герои са лишени от постоянни ценности, чертите на характера им са размити. В света на Пирандело личността е относителна, а истина е само това, което става в дадения момент. Писателят сваля маските на своите герои, освобождава ги от илюзиите, изследва придирчиво техния интелект и личността им. Пирандело се намира под силното влияние на теорията за подсъзнателното, изказана от френския психолог експериментатор Алфред Бине. Още като преподавател в Бонския университет Пирандело се запознава с произведенията на немските философи идеалисти. В нестабилността на човешката психика писателят се убеждава и от собствен опит, като се грижи в продължение на петнадесет години за психично болната си съпруга.

С времето Пирандело се превръща не само в знаменит драматург, но и в не по-малко известен режисьор, който поставя собствените си пиеси. През 1923 г. писателят става член на фашистката партия и с подкрепата на Мусолини създава в Рим Национален художествен театър, който през 1925-1926 г. осъществява турне в страните на Европа, а през 1927 г. - на Южна Америка. Водещата актриса на театъра Марта Аба се превръща за драматурга в постоянен източник на вдъхновение. Въпреки държавните субсидии театърът с течение на времето започва да изпитва сериозни финансови затруднения и през 1928 г. трупата е разпусната.

Според някои изследователи Пирандело се отнася с фашистите като съглашател, приспособенец. В защита на писателя трябва да се каже, че той не един път е заявявал на глас своята аполитичност, в редица случаи е критикувал фашистката партия, във връзка с което след закриването на Националния художествен театър среща затруднения да поставя пиесите си в Италия. Известно време Пирандело живее в Париж и Берлин, пътешества много и през 1933 г., по лична молба на Мусолини, се връща в родината си.

Пирандело умира в Рим, погребението му, според неговото лично завещание, се извършва без публична церемония, писателят е погребан в родната му Сицилия.

Макар че новелите на писателя получават достатъчно висока оценка на критиката, най-голям принос за литературата Пирандело има като драматург, загърбил традиционната форма и издигнал нови теми и проблеми. Американският критик Мартин Еслин сравнява влиянието на революционните идеи на Пирандело в областта на човешката психика "с влиянието на теорията на относителността на Айнщайн върху физиката", а американският литературовед Робърт Брустайн обяснява какво е общото между новаторските по дух пиеси "Шестима герои в търсене на автора", "Всеки по своему" ("Ciascuno a suo modo", 1924 г.) и "Днес импровизираме" ("Questa sera si recita a soggetto", 1930 г.): "В тези драматургични произведения методите на реалистичния театър, където актьорите изглеждат като истински хора, декорацията е като истинска къща, а измислените събития са наистина случили се, повече не се използват. Тук сцената е сцена, актьорите - актьори и даже зрителите, които някога са били мълчаливи свидетели на "заговора", сега са пълноправни участници в театралното действие". Според американския критик и режисьор Ерик Бентли "Пирандело е изобразил борбата на интелекта с чувството, прехода на едното в другото".

Творчеството на Пирандело често се разглежда като резултат от диренията, започнати в пиесите на Хенрих Ибсен и Август Стриндберг. От своя страна Пирандело влияе върху такива европейски драматурзи като Жан Ануи, Жан Пол Сартр, Самюел Бекет, Йожен Йонеско и Жан Жене. Брустайн говори за влияние на Пирандело върху Юджин О'Нийл, Едуард Олби и Харолд Пинтър. "Само от този списък - отбелязва Брустайн, - може да се направи извода, че Пирандело е един от най-влиятелните драматурзи на нашето време".

Източник: http://n-t.ru/nl/lt/pirandello.htm

Превод от руски: Павел Б. Николов

------------------------------------

Предишните статии можете да намерите в „Библиотека на Павел Николов – Нобелови награди“.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.