БАРТ ЪРМАН / БИБЛИЯТА: ИСТОРИЧЕСКО И ЛИТЕРАТУРНО ВЪВЕДЕНИЕ / ГЛАВА 5. РАННИТЕ ПРОРОЦИ НА ИЗРАИЛ / ОСИЯ, МИХЕЙ

Превод: Claude 3.7 Sonnet Think

Редактор: Павел Николов

ДО ТУК ОТ БАРТ ЪРМАН

В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“: „ИСУС ПРЕДИ ЕВАНГЕЛИЯТА“

ДО ТУК

ГЛАВА 1. КАКВО Е БИБЛИЯТА? ЗАЩО Е ТОЛКОВА ТРУДНА ЗА ВЪЗПРИЕМАНЕ? - 1; 2; 3

Глава 2. “БИТИЕ“ - 1; 2; 3; 4; 5

Глава 3. ОТ ЕГИПЕТ В ОБЕТОВАНАТА ЗЕМЯ: ОТ „ИЗХОД“ ДО „ВТОРОЗАКОНИЕ“ - 1; 2; 3; 4;

Глава 4. ИСТОРИЧЕСКИ КНИГИ. ОТ „ИСУС НАВИН“ ДО ЧЕТВЪРТА КНИГА „ЦАРЕ“ - 1; 2; 3; 4; 5;

Глава 5. РАННИТЕ ПРОРОЦИ НА ИЗРАИЛ - 1; 2; 3; ЕРЕМИЯ

„БИБЛИЯТА: ИСТОРИЧЕСКО И ЛИТЕРАТУРНО ВЪВЕДЕНИЕ“ В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

ГЛАВА 5. РАННИТЕ ПРОРОЦИ НА ИЗРАИЛ

ОСИЯ

Нито един пророк не отделя толкова внимание на дълбоката и проникновена любов на Господа към Своя народ и на Неговото горчиво чувство за предателство поради неверността на народа, както Осия, живял през VIII в. пр. н. е. При него Господ е изобразен като любим на девата Израил, която е отхвърлила Неговото обожание и е станала блудница.

Осия бил съвременник на Амос и осъществявал своята пророческа дейност на север по време на управлението на царете Озия, Йотам, Ахаз и Езекия в Юдея и Йеровоам II в Израил (по същото време пророкувал и Исая). Осия не знае за унищожаването на Израил от Асирия през 722 г. пр. н. е., затова можем да предположим, че неговото служене е приключило малко преди това.

Подобно на разгледаните вече от нас пророци, Осия твърди, че народът на Израил е съгрешил срещу Господа и в резултат от това Той ще го съди сурово. Тук проблемът не се състои основно в това, че хората се държат неетично, че разцъфтяла социалната несправедливост и потисничеството. А по-скоро в това, че се отказали от поклонението пред Господа и вместо това се отдавали на култове към други богове. "Народът Ми се допитва до дървото си и пръчката му му отговаря... Жертват по върховете на хълмовете и кадят по високите места, под церовете и тополите, и дъбовете, защото сянката им е добра; затова дъщерите ви блудстват и снахите ви прелюбодействат" (4:12, 13). Те, в известен смисъл, са прелюбодействали, преследвайки безразборно други любовници освен Яхве: "Защото дух на блудство ги е отклонил и те блудстват и оставиха своя Бог." (4:12).

С помощта на редица впечатляващи и ярки образи Осия говори за Израел като за бивша съпруга на Господа и майка на избрания от Бога народ, която обаче е отхвърлила своя съпруг. Резултатът ще бъде страшно наказание както за държавата, така и за Неговия народ: „Съдете се с майка си, съдете се, защото тя не ми е жена и Аз не съм й мъж. Нека отмахне блудствата си от пред себе си и прелюбодействата си от между гърдите си, за да не я съблека гола и да я изложа както в деня на раждането й, и да я направя като пустиня, и да я обърна на безводна земя, и я уморя от жажда. И към синовете й няма да окажа милост, понеже са синове на блудство. Защото майка им блудства; тази, която ги зачена, постъпи срамно, защото каза: Ще отида след любовниците си, които ми дават хляба ми и водата ми, вълната ми и лена ми, маслиненото ми масло и напитките ми." (2: 2–5).

Осия използва също образа на обвинителния акт, издигнат чистосърдечно от Господа срещу избрания от Него народ. Той е сключил Завет с хората, а те са го нарушили: "Господ има съд с жителите на земята, понеже няма вярност и няма милост, и няма познаване на Бога по земята... Затова ще скърби земята и всеки неин жител ще примре с полските зверове и с небесните птици и морските риби ще бъдат грабнати." (4: 1–3). По решение на този съд Господ "ще накаже Яков според пътищата му, според делата му ще му върне" (12: 2). На места въображението на Осия му представя възмутената реакция на Господа – жестокост и насилие, които не са описани никъде другаде така ярко, както в откъса от глава 13 (13: 4-9). Господ е извел Своя народ от Египет и го е нахранил в пустинята. Но хората са Го забравили. И така, "аз им станах като лъв, като леопард дебна на пътя; ще ги срещна като мечка, лишена от малките си, и ще разкъсам гърдите им; там ще ги поям като лъвица, полските зверове ще ги разкъсат. Това те погуби, Израилю, че си против Мен, против своята помощ." (13: 7-9). "Ще паднат от меч, децата им ще бъдат смазани и бременните им жени - разпорени." (14: 1).

Видяхме вече как пророк Еремия вършел определени действия, за да изрази своето пророческо послание. Подобни пророчески действия се случват и в Книгата на пророк Осия, предадени чрез ярки и сърцераздирателни образи. В началото на книгата, за да илюстрира Своето послание, Господ дава на Осия указания да се ожени за жена, която ще му бъде невярна и ще стане крайно разпусната, за да покаже по този начин как Израил се е отнесъл към Господа: "Той каза на Осия: Иди, вземи си жена блудница и добий деца от блудство, защото земята постоянно блудства и се отклони от Господа" (1: 2). И Осия постъпва така, както му било заповядано: взема за жена блудницата на име Гомер, която му ражда три деца, всяко от които получава символично име. Първородният син е наречен Езраел, като напомняне за кървавото деяние, извършено по-рано от цар Ииуй на мястото, наречено Езраел. Гомер забременява втори път и ражда момиче, чието име е Ло Рухама, което означава "Непомилвана". Господ вече няма да има милост към Своя народ. След това тя ражда още едно момче, наречено Ло Амми, което означава "Не е мой народ". Израел няма да бъде вече избран от Бога народ.

Както и при другите разгледани от нас пророци, тук има слаби (много слаби) проблясъци на надежда дори в образното изображение на блудството на Израел с други богове. Господ посочва, че Той ще върне своята отдалечила се съпруга в пустинята и там ще "говори към сърцето ѝ", и ще възстанови доброто ѝ име (2:14-23). За да илюстрира това послание, на Осия са дадени указания да тръгне след жена си, която е станала напълно разпусната, и да я върне обратно в брака. Същото ще се случи, когато Израил се обърне към Господа, защото Той е наричал девата Израил Своя: "После израилевите синове ще се обърнат и ще потърсят Господа, своя Бог, и царя си Давид. И ще дойдат с трепет при Господа и при Неговата добрина в последните дни" (3:5).

Но преди това ще има тежки и страшни времена: актове на прелюбодеяние, защото Израил ще продължи да почита и да се покланя на други богове освен на Яхве, и нещастия, с които Господ ще накаже Израил заради блудството, и Господ ще въздаде с пълна мяра наказанията, които са заслужени.

МИХЕЙ

Михей, наред с Амос, Исая и Осия, е четвъртият пророк, живял през VIII в. пр. н. е. Въведението към книгата посочва, че е осъществявал своята пророческа дейност по времето на управлението на Йотам, Ахаз и Езекия (всички управлявали на юг). Също така се твърди, че Михей е дошъл от юдейското село Морешет. После се казва, че неговата проповед е насочена еднакво срещу Самария, столицата на Израил, както и срещу Ерусалим. Учените отдавна изразяват съмнения относно това, че цялата книга от седем глави е свързана изцяло от Михей. Има откъс, отнасящ се до Вавилонския плен (4: 10), има препратки към него (7: 8–10), а също така се споменава, че стените на Ерусалим трябва да бъдат възстановени (7: 11). Може да се заключи, че тези откъси (и вероятно други) са били писани през VI в. пр. н. е. И докато се водят спорове за различните откъси (засягащи както въпроса за времето на тяхното написване, така и въпроса за авторството), изследователите са единодушни, че поне глави 1–3 и 6: 1–7: 6 са свързани с проповедите на самия Михей.

В плашещата сцена, с която започва книгата, Михей се обръща към Господа като към божествен воин, който набира сили, за да унищожи Своя народ: "Защото, ето, Господ излиза от мястото Си и ще слезе и ще стъпи на височините на земята. Планините ще се стопят под Него и долините ще се разпукнат като восък пред огъня и като вода, изляна по стръмнина. Заради престъплението на Яков е всичко това и заради греховете на израилевия дом." (1: 3–5).

Грехът на народа се състои в това, че хората са се покланяли на други богове. Затова Господ ще разбие на парчета всички идоли, на които са се покланяли, и ще ги изпепели с огън. Както в случая с Еремия, посланието, което Михей отправя, оказва разрушително въздействие върху него: "Затова ще оплаквам и ще ридая, ще ходя съблечен и гол, ще вия като чакалите и ще жалея като камилоптиците" (1:8). По-нататък Михей посочва, че в допълнение към идолопоклонството хората експлоатират бедните: "Пожелават ниви и ги заграбват, къщи - и ги отнемат. Насилват човек и дома му, мъж и наследството му." (2:2). Плюс това, трябва да бъдат обвинени водачите на народа, "първенците на Яков и началниците на израилевия дом" (3:1). Особено те трябваше да разбират какво е добро и зло. Но вместо това "вие мразите доброто и обичате злото" (3:2). Експлоатацията е показана образно: "Ядете месото на народа Ми и дерете кожата му от му, а костите му трошите и ги насичате като за котел и като за месо в гърне?" (3:3).

Един откъс въплъщава особено пълно посланието на Михей – описанието на "съда на Господа над Неговия народ". Господ повдига своеобразен съдебен процес срещу Своя народ за нарушаване на задълженията, наложени му от Завета, който Господ е сключил с него (6: 1–8). Откъсът съдържа следните елементи:

♦ призив за съд (стихове 1–2). Господ води съдебен процес срещу Своя народ и планините, и хълмовете, и здравите основи на земята са призовани за разглеждане на делото;

♦ историята на спасението (стихове 3–5). Господ е извел Своя народ от робството в Египет и го е освободил. Намекът е ясен: хората трябвало да изпълняват Завета и изискванията на Господа, както предполага човешката част от задълженията;

♦ безполезността на култа (стихове 6–7). Никой не трябва да си мисли, че религиозните ритуали като например изгарянето на приноси, дори толкова жестоки, колкото са човешките жертвоприношения на собствените деца, ще бъдат достатъчни, за да отвърнат Божия гняв;

♦ изисквания на Господа (стих 8). Господ иска хората да постъпват правилно един спрямо друг и да бъдат напълно предани на Бога.

В края на откъса се намира един от най-великите стихове от писанията на пророците: "Той ти е известил, човече, какво е добро. Какво иска Господ от тебе освен да вършиш правда, да обичаш милостта и да ходиш смирено със своя Бог?" (6: 8).

Книгата завършва с плач за това колко покварен е станал отреклият се от вярата си народ на Израил (7: 1–6; тази част почти сигурно е свързана с Михей от VIII век). Твърди се, че наказанието е наложено на хората заради техните грехове (7: 7–10; това може да е по-късна добавка). Поставя се акцент върху това, че в крайна сметка милостта на Господа ще се окаже по-силна от греха и правосъдието: „Кой е Бог като Теб, който прощава беззаконие и прощава престъплението на остатъка от наследството Си? Не държи гнева Си навеки, защото Му е угодно да оказва милост." (7: 18).

ОТСТЪПЛЕНИЕ

Идването на месията (Мих., 5)

Прочелите Новия завет познават добре историята за раждането на Исус. Въпреки че родителите му са от Назарет, където прекарал младежките си години до кръщението, Исус е роден (според Евангелието от Матей и Лука) във Витлеем в Юдея. Защо точно там? Отговорът се съдържа в Евангелието от Матей. Защото пророк Михей предсказва: "И ти, Витлееме, земьо юдова, никак не си най-малък между юдовите началства, защото от теб ще произлезе Вожд, който ще пасе Моя народ Израил." (2:6).

Тук е цитирана Книгата на пророк Михей (5:2), откъс, предсказващ наистина идването на месия (вж. отстъплението "Бъдещият месия"), който ще освободи своя народ. По-късно ще разгледаме историите за раждането, описани от Матей и Лука, и въпроса доколко те са съгласувани. Струва си да отбележим, че Михей се изказва, опирайки се на своя исторически контекст. Той не си е поставял за цел да предскаже раждането на Божи Син след стотици години (писал е 800 години преди Матей).

Михей говори за бъдещ "велик" човек като за владетел на Израил, който ще възстанови всички вярващи в Израил и "ще стои и ще пасе стадото чрез силата Господня, чрез великото Име на Господа, своя Бог" (5:4). Очевидно е какво има предвид авторът: той мисли за бъдещ цар от дома на Давид – истински цар (какъвто Исус никога не е бил), който ще разбие врага и ще върне народа на Израил в дарената му от Господа прославена земя. А кой е врагът? От откъса става съвсем ясно: асирийците. Асирийците ще паднат под властта на Израил (5:5-6), водачите на Израил ще "пасат асирийската земя с меч", а месията "ще ни избави от Асирия, когато дойде в земята ни и когато стъпи в пределите ни." (5:6)

И за Михей, и за другите пророци ще бъде правилно да се каже, че говорят с народа за съвременните им събития. Михей се обръща към проблемите, възникнали в неговото време, и говори как Господ възнамерява да реши тези проблеми. По-късно Матей повярвал, че Михей има предвид идването на спасителя на душите, който ще освободи „Своите хора от греховете им" (1: 21). Но, намирайки се в съвременните му обстоятелства, Михей говорел за бъдещ син на Давид, който, като велик цар, ще укрепи Израил като велик народ и ще го защити от политическите му врагове. Това не е проблем за някои тълкуватели, които твърдят, че Михей се придържал към една гледна точка, но Матей видял по-дълбок смисъл в думите на пророка, отнасящ се за събития, които трябвало да се случат в живота на бъдещия месия.

(Следва)