ПАНДО КЛЯШЕВ / ОСВОБОДИТЕЛНАТА БОРБА В КОСТУРСКО - XIV

Текстът на книгата е свален от .pdf формат с OCR Sider:ChatGPT, трансформиран от стария правопис на съвременен с Claude 3.7 Sonnet Think и редактиран и оформен технически от мене (Павел Николов).

ДО ТУК: I; II; III; IV; V; VI; VII; VIII; IХ; Х; ХI; ХII; XIII

„ПАНДО КЛЯШЕВ / ОСВОБОДИТЕЛНАТА БОРБА В КОСТУРСКО“ в „Библиотека на Павел Николов“

XIV.

Полковник Янков в Костурско иска да дига въстание.

Наскоро получихме известие, че пристигнал полковник Янков - около 30 август 1902 г. Янков беше пристигнал откъм Вич планина, дошел от Леринско. Той не беше се бавил в Леринско. Той беше писал три писма - едно за Силянов, друго за Митре Влашето и едно за Коте. Беше писал и до управителните тела на околните села, с което ги подканя да се срещнат с него, за да им обясни целта на своето идване. Подписал се беше: "Полковник Анастас Янков: адютант, Янаки Москов; Началник на II-то военно окръжие". Янков минава в Загоричани, където се преоблякоха неговите момчета, около 58 души, повечето из Костурско, Преспанско, а някои и от Княжеството. Янков бързаше да се срещне с "боевите сили". При все че ни се заповядваше от Ц. К. да го обезоръжим, ние не изпълнихме това, защото се надявахме, че ще може да се помирим. Аз не го познавах никак; Чакаларов - малко, докато Папанчев и Андреев го знаели и казваха, че е невъзможно да се помисли помирение с него. Определено беше място за среща около Блаца, но вечерта той не се осмели да дойде, защото не се доверяваше. На сутринта се видяхме на близо. С Янкова от Загоричани бе излязъл и Михаил Николов (беше ваканция). Предложи ни се да отидем само три-четирма да се срещнем с Янкова. Отидохме Чакаларов, Силянов, аз и двама четници при неговата чета. Ние имахме доверие. После се узна, че Янков е имал намерение да ни обезоръжи, но момчетата му се възпротивили.

При срещата, докато се запознавахме, се яви една потеря от 200-300 души - тя сновеше вече и диреше. Разбрахме, че турската потеря ни наближила на 200 крачки. Ние си знаехме пътищата и се промъкнахме с Янкова, до 100-тина души, покрай турците. Нас ни пресрещнаха нашите четници, които оставихме, за да се срещнем с Янкова. Срещата стана на 1 септ. в неделя. На Шестеовския връх се спряхме, като доста много се отдалечихме от аскера. Разположихме се на бивак. Тук Янков извика настрана Чакаларова и му говорил: Вие много нещо направихте, народът има дълг да Ви отплаща; вашият труд ще се увенчае с успех; онова, което Вие сте направили, никога няма да бъде забравено и пр. ласкателства. Най-сетне му съобщил, че е дошъл да дига въстание, че всекъде, гдето е минал, е организирано и че на 7 септемврий въстанието ще бъде провъзгласено с биене на черковните камбани. Янков казваше, че три дена да се одържи въстанието - стига; той гарантира, че след две недели свободата на Македония ще се даде, защото руските генерали от Шипка ще поведат заедно с Цончева българската войска. Чакаларов казал, че това му е чудно, че Битолското началство, което ни е поверило цял район, да премълчи такова нещо от нас. Но ако е истина, че навсекъде са готови, то и ние ще направим всичко да си сторим дълга. Чакаларов още прибавил, че той има другари и че требва и те да се уведомят. Повикаха ни -- мене, Силянов, Никола Мокренски, Папанчев, Митре Влашето, Дедо Андрея Янков и пред нас Я. повтори същото. Аз тогава възразих, че ще бъдем силно обидени от своето началство, ако излезе това истина, обаче до когато не ни пишат от там или не проводят човек, няма да го верваме нито ще действаме; ако наистина от там се потвърди всичко, казано от Янкова, тогава ще разпределим силите и ще подкачим борбата. Янков само върху последните думи се улови, именно че ще действуваме. "Значи, сте съгласни да действаме." И той требваше да се съгласи да се проводи куриер в Битоля, за да се удостоверим. Така мина първият ден.

На 2 септемврий се преместихме в Поздивската планина на върха "Рушиб". Там дохаждаха селяни да видят Янкова и да разговарят с него. Той беше облечен във военна униформа. Ние го бехме помолили да не разказва за целта на идването си, докато не ни дойде отговор от Битоля. Той обеща, но не си устоя на думата. На дошлите хора при него той всичко дрънкаше за целта си. Помолихме го да спре, защото не е в интереса на делото. Той взе да вика: "Какво ще ми запрещавате да се виждам с хората ми и да говоря с тех?" - "Не г. Янков, отговорихме, ами представете си, че от Битоля отговорят, че са съгласни за въстанието, в такъв случай, като говорите така явно, няма ли турците да усетят преждевременно?" И той пак се обещаваше да мълчи. На третия ден бехме в Кономладската гора, на местността "Пеливор". Янков беше си отделил четата от нашата - по-долу, а ние бехме се изкачили по-горе. През деня някои от момчетата ни, които отишли при неговите, чули го да говори на своите момчета, как ние не сме били съгласни да дигаме въстание, че сме коцкари, вагабонти и пр. и казал, че те не бива да чакат, ами въз основа на дадената клетва (клели се момчетата му негде по пътя) требва още сега самостоятелно да действаме и да се подразделим, та да се отпочне агитацията. Момчетата ни съобщиха това. Чакаларов каза, да идем да му кажем да не бърза, защото писмото от Битоля още не е пристигнало. Аз не рачих да ида при тоя човек. Чакаларов отиде сам. Я. отговорил, че той виждал, че не сме бързали, а той требвало да си прави приготовленията, че като дойде писмото от Битоля ще видим и пр., че той ще покани и Коте. Ч. му възрази, че не бива да се вика Коте, но той отговори, че и турчин да е, ако иска да му помогне, ще го вика. Чакаралов, като вижда това, обръща се към Янковите хора, държи им реч, в която им описва положението на района, как не са подготвени за въстание и пр. Янковите хора отговориха, че и те не са съгласни да изложат нашия край на огън, щом другите не са готови и че предпочитат да убият Коте, отколкото да работят с него, щом е такъв, какъвто го бе описал Чакаларов. Когато свършваше Ч. и аз дойдох там и видях, че Я. ни най-малко не мисли да се помирява, но че напротив ще разпределя хората си по пунктове, за да провъзгласява въстанието. Ние, за противодействие, направихме едно окръжно с Ник. Андреев, в което обърнахме вниманието на населението да не се повлича по агитацията на Янкова, да не се събират на събрания с Я., но само да му дават хляб, за да се поддържа само. Чакаларов, като довърши речта си, върна се към нас. Тогава Янков излиза пред момчетата си и им казва: "Бе хора, ще ме оставите ли съвсем? Не си ли спомняте клетвата и обещанието, дадено на Върхов. комитет, че ще дигате въстание?" Всичко туй повлияло пак на момчетата му и те пак се повлекли по него.

27 април.

Когато се стъмни, и двете чети сдружени слезоха в "Трифилина ливада" до Кономлади. Тук кономладци изнесоха храна. Тук дойдоха и повикани от Янкова, без да знаем ние, и по няколко члена от селските управителни тела от селата в Кономладската река. Сложиха ни яденето. Поканихме Я. да яде, но той отрече: "Благодаря, благодаря, аз с момчетата ще ям". Боеше се да го не отровим. Но при края взе да сърба чорбата, яде много. След вечерята взема та разпредели момчетата по пунктове, за да приготовляват въстанието, а именно: той изпроводи своя адютант Янаки Москов (братовчед на загиналия Москов) в Смърдеш с десет души, за да подигне селяните от Смърдеш, Косинец и Дъмбени на въстание.

Петър Гайков, роден от с. Жеравна (Котл. околия в България), бивш унтерофицер с около 12 души биде от Янкова изпроводен около Загоричени да подигне тамошните хора, а Нако от Шестеово, бивш четник в нашите чети (Нако се бе отделил от Москова поради едно свое престъпление; после го взима Янков със себе си), го изпраща в Шестеово, от гдето да отиде в ближното село Сетома (турско село) и да го подпали, когато се провъзгласи въстанието. След като се отдалечиха изпроводените Москов и Гайков, Янков се обръща към членовете от управителните тела, които беха дошли по негова покана, и ги пита дали са готови за въстание, защото другите, гдето е минал, били готови, всичко било организирано и след четири дена щяло да има въстание, и че той самичък за това е дошел. Между присътствующите беше и Марко Пандов, селянин от Кономлади, деморализиран селянин, осъден попреди на смърт. Чакаларов, като виде че и този развален човек присъства, каза на Янкова: запрещавам ти да говориш по-нататък, защото без да познаваш хората, с които искаш да работиш, говориш такива неща; запрещавам ти да говориш, или мисли си по-нататък. Момчетата на Чакаларова, като го видели тъй разпален, отстъпиха няколко крачки назад и залегнаха. Янков се изплаши и извика: "Убийте ме, господа, убийте ме!" Чакаларов отговори: "Няма да те убием, но и няма да ти позволим да подигаш тук гюрултия, да насъскваш към въстание. Свободата ние ще си я извоюваме, не я искаме от тебе! Недей мисли, че като си полковинк и с еполети, че ще оставим народа да се повлече подир тебе и да изгори." После Ч. се обърна към членовете на управителните тела: "Кой ви повика тук? Ние сме ви избрали, нас требва само да слушате и сега ви заповядвам да се разотидете!" - И всички се разотидоха. А в туй време едно от момчетата, Атанас поп Николов (свършил V клас в Битоля) отиде при Янкова и му каза: "Ние, господин Янков, си имаме свои началници, които ни са ръководили до сега и са подготвяли тоя народ, и Вас не можем да слушаме. Тия еполети и тая униформа ние не можем да я ценим", и взе да му дръпа еполетите.

Янков: "Моля, моля господине, не ми оскърбявайте еполетите!" "Вие не сте работили тук и сега дохождате само да разорите народа"... Почнаха и други да възразяват, па и аз и Хр. Силянов. Натякна му се, че не си държал думата, че не дочакал ни отговор от Битоля и пр. Дълъг спор се заведе. Янков се дръпна настрана и седна при Митре Влашето, който мълчеше мирно. Янков се обърна към него: "Митре, тия хора викат против мене и казват, че не искат свободата от България, а пък Делчев им изпраща хора с цел да ме убият. Провидението е с мене. Ето Делчев изпрати няколко души чрез Гърция, но ето провидението иска, че се издавиха, а пък те сега щеха да ме убият." Митре му отговори: "Жалко, госп. Янков, вие сте полковник, а аз съм прост овчар, та не зная, какво да Ви кажа, като благодарите Бога, че ония хора са се издавили. И да знаехте сигурно, че идат да ви убиват, пак не требваше да благодарите Бога, че се издавили". След това Янков се тръгна настрана. Дойде време да си отидем. Някои от лерянските четници повикаха настрана Силянова да го питат: ако е истина, че въстание ще се дига на 7, тогава не е ли по-хубаво те да си отидат в района. Хр. Силянов ги разубеждаваше. В това време Янков повика настрана Чакаларова и му каза: "Василе, бе, Коте ме вика на среща, що ще кажеш, да отида ли?" Чакаларов се насме малко и му каза: "Нищо не мога да Ви кажа, аз съм Ви описал Коте, и ако Вие почнете да работите с него, ние ще ви бъдем непримирими врагове, а пък той ще ви компрометира пред целото население." Янков пак: "Ама не, аз мисля, бе, да отида, та утре вечер пак ще се срещнем." Ч. му каза: "Каквото щете, правете, ала помнете думите ми." - След това се разделихме, Янков замина да се види с Коте.

Това беше на 3 септемврий 1902 г. Ние се дръпнахме пак в планината, гдето получихме от Битоля отговор, в който ни се съобщаваше, че нигде не е нищо готово за въстание и да се опитаме с добро да принудим Янкова да не дига шум.

Янков, като се срещнал с Коте и след като Коте ни описал нас с най-черни бои, а и Янков му се оплакал от нас с обикновените фрази "коцкари" и др., те се сближиха, станаха добри приятели. Тогава Янков изпраща около 10 души от своите момчета под водителството на Димитър Дебърлията (бивш прост майстор във Варна) през Преспата в Ресенско, за да си идат всеки в своите родни места, кой в Охридско, кой в Дебърско, защото роптаели, като изказвали желание да си бъдели във време на въстанието в родните си места, та същевременно и да можели да агитират за въстание.

Те разгласили в Преспата, че Янков е дошел да дига въстание, и по разказите на Бесвинския учител Башев, роден от Ресенско, някои селяни от Ресенско, между които бил и Башев, излезли да "пречакат въстанието", като се прощавали и се криели по папратите два-три дена, докато им омръзнало, та се върнали назад.

Ние се преместихме около селото Статица, от гдето писахме на Янкова в Руля, че ние сме получили от Битоля писмо, в което ни се съобщава, че нищо не е приготвено за никакво въстание и че не требва нищо да предприемаме. Затова да ни определи място за среща, за да поговорим по въпроса. - Това беше на 5 септемврий.

Янков отговори, че тръгвал за Смърдеш, та там да се срещнем. Вечерта в Статица направихме събрание, в което обяснихме на селяните лошите последствия, които могат да изникнат от Янковата агитация, и ги замолихме, да не се повеждат по него. Същият ден и по другите села имаше възбуждение у селяните, защото Лазар Бицанов, зеленички фирар и бивш работник на организацията, и Петър Погончев, дошел още на Великден като агент на Върхов. комитет и десна ръка на Янкова - тези двамата на коне като луди тичаха по селата откъм Пеполе за към Руля, гдето беше Янков, и навсекъде говореха, че Лефтеров дошел в Леринско с 130 души и че огънят вече е пламнал в Леринско и че е останало само Костурско, което мълчи още, защото: "вашите началници не искат да дигат въстание, а гледат само да ядат и да грабят". Силно възбудените селяни се събираха на групи, идваха при нас да искат обяснение, какво да правят, да дигат ли вече въстание, щом "Леринско вече е пламнало". С дълги увещания ние ги разубеждавахме и ги пращахме да разубеждават своите съселяни.

Лазар Бицанов в тоя случай, понеже беше длъжен 80 лири, които беше получил от битол. началство за пушки и за които требваше да дава сметки, и като беше чул, че въстание наближава, се зарадвал, че въстанието всичко ще изравни - сметки и пр. Друг слух се разнасяше, че Сарикинов стигнал във Воденско, че и там било провъзгласено въстание. Голяма заслуга, че се спряха селяните по Кономладската река да не се увлекат по Янкова тогава, има Цильо Котев Кономладски, член от управителното тяло в Кономлади. Той действа с убеждение, със заплашване, с ходене по селата, можа да ги спре. Той имаше голямо влияние по тия села. Тоя Цильо беше голям патриот, той беше човек на Касъмбея, но сетне, като се покръсти, стана най-преданият и най-як стълб на организацията. Той беше най-заможният човек в селото. Той и син му влезоха в четите, действуваха заедно. Цильо лежа и в затвор от юлий до януарий 1901 год, а син му от Иванчовата афера бе осъден задочно на 101 година, имаше илям да се убие. Цильо във време на въстанието падна убит на 8 октомврий 1903 г. Във вест. "Ден" от мес. ноемврий или декемврий 1903 год. Силянов в стат. под заглавие: "Жертви на въстанието" е характеризирал същия Цильо Котев Кономладски.

Подир това Янков събира хора от селата Руля, Ощима, Желево и Търново заедно с неговите 25 момчета, всичко около 70, въоръжени с разни пушки и дори само с 4-5 патрона, а 20 души кой с попата, кой с дикли, та с тая армада потегли към Лерин да го запали. Това беше 7 септемврий. Наближил Лерин, и понеже не е могъл първата вечер да настигне Лерин, останал на 8, в неделята, в местността Калугерица, Търсянско. През деня писал в Лерин на Котеви познати да излезат да го посрещнат и да му донесат гас. Същевременно поръчал да съобщат на всички християни без разлика, че вечерта Лерин ще бъде запален. Преди Янков да замине за Лерин, писал на гърка д-р Киро Карабина: "Госп. д-ре, поддържайте духа на гражданите, докато влеза в града. Пригответе всичко за храна, като дойдем". Съобщава му още, как стои работата, где действува Цончев, где Саракинов и пр. Това писмо требвало да го предаде някой си Ламбро Порязов, опинчар в Костур, в чиято къща го чела учителката Ана Николова. Писмото не предали на д-ра, защото нашите подписи не личели, та го оставили, докато видят, как ще излезе тая работа. Сетне при случай на един обиск това писмо го унищожили.

Гръцкият владика в Лерин, като узнал за намерението на Янкова, обажда на правителството, което телеграфически поисква кавалерия от Битоля, която още вечерта пристига и обикаля града да го пази.

Излезли хора от организацията от града и му обещали да му съдействуват. Но тъкмо когато денувал в неделята, видел, че войска дошла и се видел безсилен. И от Битоля му писали от комитета строго писмо, в което му казвали: "Или ще спреш, или ще те държим отговорен за последствията". Янков кипнал, разядосал се на куриера, но нямало какво да прави, изплашен от писмото и от аскера, вечерта тръгна назад в Желево.

Ние в това време от Статица минахме в Смърдеш, гдето направихме събрание и от околните села, в събота вечер 7 септ. Смърдешани беха се увлекли по Янкова до там, че ходили при Янкова, дали му барут, обещали да правят въстание и почнали да се приготовляват. Жените пискат, крият дрехи и пр., приготовяват се да посрещнат утрешния ден. Беше убит от нашия комитет предателят Лазо Кирчев (на 27 юлий), гъркоманин, нравствено развален човек; той беше ни предал в Костур чрез владиката, когато беше дошел Папанчев. Папанчев за пръв път извърши убийство. И аз гръмнах два пъти в него, а Чакаларов го довърши.

Поради това убийство роднините на убития дигнаха против нас агитация и имаше охлаждение спрямо нас. Затова те беха се сближили с Янкова. На 7 вечерта направихме едно събрание с цел да уталожим духовете и да разубедим селяните, че няма да има въстание. Имаше викове и възражения от селяните: "Как така Янков, един полковник, може да е и подкупен, как така може да ни иска лошото и пр.?!" Ние казвахме: "От где да знаем, че Янков, щом така постъпва в разрез с организацията, не е подкупен от турците и пр.". Най-сетне селяните се убедиха, формирахме за пръв път селската чета и след това потеглихме за Дъмбени, за гдето беха свикани по двама члена от управителните тела на околните села и всички дъмбенци на събрание. Същата вечер Янаки Москов се върна в Смърдешката планина. Тук той биде нападнат от 32 души жандармерия, от която се разбегаха; падна убит един и трима турци.

В събранието говорих първом аз, после Чакаларов; описахме всичко за Янкова. Реши се, че не бива да се слуша Янков и още се избра една 4-членна депутация да отиде при Янкова и да му заяви, че требва или да спре, или населението ще го възпре дори и с оръжие.

На 9 септемврий депутацията тръгнала при него и от името на четирмата бил наговарен учителят Киряко Тарповски (учител в Дъмбени), който срещнал Янкова в Руля, гдето му предал решението. Янков му се оплакал пак, че сме били коцкари, социалисти, анархисти и пр. Учителят му отговорил. Като било думата за неуспеха му в Лерин, казал, че сгрешил, че обадил датата на тия "коцкари" -- Чакаларов и пр., защото уж тези донесли на българското агенство в Битоля и че агентинът телеграфирал в София, гдето веднага арестували другарите му Цончева, Саракинова в България, в следствие на което въстанието се осуетявало, та той вече се оттеглял от тоя план. Оплакал се, че не можал да запали Лерин, защото пък уж нарочно изпратени хора от нас, коцкарите, му скрили двете тенекии с гас, които той получил от Лерин и с които щял да запали тоя град.

Учителят се върна. В Дъмбени при нас се присъединиха момчетата на Янкова, които беха с Янаки Москов разбити от жандармерията. Те напълно разочаровани, че никой не се присъединява към тях за въстание, станаха наши хора. Те тогава ни съобщиха, че Янков още при първата среща имал намерение да ни обезоръжи.

Турците беха дигнали трупа на загиналия в сражението в Смърдешката планина четник на Янкова - Васил Пашов от с. Дъмбени и го фотографирали; пращат потеря, която в Смърдеш изтезава 12 чорбаджии, взели им рушвет и ги освобождават. Смърдешани по тоя начин първи опитаха следствията на Янковите лудории.

Получи се известие от Битоля, че е арестуван Поп Трайков, който бил изпратен от София през Сърбия, за да ни помага против Янкова, но в Скопие го улавят и го затварят та лежа до 16 февр. 1903 (до амнистията).

Янаки Москов, адютант на Янкова, тъй също се разубеди и се опита да придума и Янкова, да се откаже от своите намерения. Но Янков му отговаря, че той ще продължава до край.

Янков дойде в Смърдеш, но селяните не рачиха да го приемат и му рекли да се помири с нас. Става срещата в местността "Харамийските падини" (13 септ. вечерта). Не му вервахме вече, взехме мерки и се спряхме на близко до туй място. Повикахме го чрез Силянова. Янков дойде: "Е, господа, трябва да се помирим! Народът вика, с камъне ще ни избие"! - "Е хубаво", отговорихме му, "Госп. Янков, где Ви е въстанието? - "Ех, оставете това, джанъм, грешките са от двете страни. Ами трябва да се помирим! Ще се споразумея с битолското началство". Щял да остави момчетата си на нас и с 10 души и Силянов още с него (защото не можел сега на стари години да учи шифър!) ще идел в Битоля. От там щял Янков да изложи на бит. комитет Своя нов план: той щял да иде с Коте в Гърция да купува пушки и да ги препраща нам. "Само ви се моля, господа, каза той, пушките да ги изплащате, да не ги оставяте на наш гръб, защото ние нямаме средства". Харно, всички се съгласихме на тоя план. Требваше да се определи кои момчета ще идат с него, кои ще останат с нас. На 14 септ., като почнахме тия подробности, Янков изведнаж обръща: той не можел да дели момчетата си - премислил си. Нямал доверие в нас. Предлага друго: "Бе, аз, Чакаларов и Силянов да идем в България, че да убедим Цончева, Сарафова и Делчева да се помирим: Чакаларов да убеди Сарафова, а Силянов Делчева". Възразили му, че това не върви така. Янков казал: "Ако не успеем да ги помирим, тогава аз ви казвам, че мамк..., ще тръгна по България и всегде, гдето има комитет, ще говоря против тях, а пък моята дума се слуша в България".

Янаки Москов заяви, че ще си иде вече дома, в селото Дъмбени. Янков го вика на страна и му казва: "Бъди готов за 20 септемврий, ще нападаме Костур: русите на Шипка ще дойдат в това време и тогава ще стане, що ще стане". Вече и Москов виде, че има работа със смахнат човек.

Същия ден се получи известие, че от проводената начело с Гайкова Янкова чета до Загоричани са паднали в сражение 6-ма души. Гайков, като отишел към Загоричани, с помощта на Петър Погончев събрали селяни и излезли в планината - вече въстание ще се дига я; жени, мъже причестили се, прощавали се, целували се. Когато излизали от селото, убили двама турци спахии и един-двама турци, които продавали пипер - пиперджии; обявяват хората въстание. Към тях се прибрал и нашият човек Михаил Николов, който на селяните, които го питали, отговарял, че има-няма въстание, за него обаче въстанието е вече провъзгласено. Наскоро войската изненадва четата на Гайкова - на 10-11 септемврий, убива шест души. Селяните се изпокрили в селото си, а Гайков, разбит, беше се прибрал с 2-3-ма към Прекопана. Тая вест потресе Янкова, и затова той, без да ни обади, събра си четата и тръгна през Дреновени за Пополе.

В това време, къде 28 септ. част от войската заминала към с. Бабчур да дири комити. Тук уловиха българския учител Яне Караянев, род. от Велес (сега е в Плевенско). Този, без много да го изтезават, предаде най-добрите работници, и тези, изтезавани, предадоха до 14 пушки та бидоха откарани до 18-20 душ бабчурци в Костур. Учителят, уплашен да не бъде убит от комитета заради предателството, помолил аскера да го вземе със себе си и да го препрати в родното му място. Аскерът от там мина за Кономлади, а друг аскер от Костур дойде там, гдето предполагаха, че ще намерят нас и Янкова. На пътя заварили две момчета от Турия, които носили писмо за Цильо Кономладски, в което се известявало, че Яне издава та да се предпазва. В Кономлади били най-безчовечно изтезавани четирма селяни и двама бивши, болни четници от Марковата чета. Те нищо не издали, като казвали, че са просяци. Заедно с тях заловил аскерът до 12 души кономладчани (Цильо не е бил в селото). Аскерът, който идел от Биглища за Кономлади, среща едно влашче, овчар, което издало неколцина от Черновища, които имали пушки. Затвориха Поп Танаса и коджабашията, и др. Влашчето живееше в Брезница, та от Черновища го откараха в Брезница, гдето посочил, че имало заровени пушки под св. трапеза в черквата. Копаха, но не намериха нищо. Оплакаха се селяните в Битоля, дойде изследване, дойде и руският консул Ростковски. Консулът замина и в Костур, да изследва, като заръча на селяните, да дойдат и те, да дадат заявление на правителството. Отидоха поп Кръстьо, екзархийски свещеник, и коджабашията Карола. В Костур чорбаджията гъркоманин Жапко надумал ги, да идат първом при гръцкия владика и с него да се съветват, как да постъпят. Отишли. Гръцкият владика ги убедил, да не казват, че турците разкопали черквата им, но че това сами са го направили, защото ако постъпят иначе, за селото щяло да бъде зле. И те подават заявление в този смисъл. И тъкмо когато руският консул се карал в меджлиса за станалото осквернение на черквата, прочели заявлението, което казва обратното. Тогава консулът се ядосал, питал ги, защо му направили така, отива си и сетне вече българи не приемал в консулатото и ги дори изпъждал.

След туй ние от Дъмбени минахме в Жупанища, от гдето изпратихме Папанчева, Колю Андреев и Митре Влашето в с. Желин (има там и турци), за да накажат предателя гъркоманин Васил и гъркоманския поп, който, насъскан от владиката, беше подкупил с владишки пари двама турци, които да убият българския свещеник Динко в същото село. И поп Динко биде най-зверски убит - разпорили го и червата му увили около врата. По тая случка ние искахме да отмъстим на попа и неговия приятел Васил. То беше около 1-2 октомврий. Нашите отидоха, влезоха в къщата на Васил, който не искал да излезе, гръмнали, убили Васила; при тоя случай бил застрелен и неговият внук, и дъщеря му биде наранена, която наскоро умря. След това се върнаха и не се доказа нищо, при всичко че се знаеше, че е комитетска работа.

Силянов се отдели от нас, -- мина през Гърция за София, а ние, стреснати от аферата в Бабчур и Черновища, решихме да прибираме пушките от селяните и да ги складираме в горите за по-сигурно. С тая работа четите се занимаваха през есента.

(Следва)