ВИКТОР СУВОРОВ / ПАРАЛЕЛЕН МАРШРУТ / ГЛАВА 16

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

В своя Телеграм канал Виктор Суворов започна да публикува глави от замислена преди време от него книга, която не е довършил, но явно смята да я довърши, ако към нея се присъединят почитатели, които биха искали да я прочетат до края... Тук ще публикуваме последователни глави от книгата, както ги е представил Суворов, пък – докъдето стигнем... Не се учудвайте, че някои части от предишни глави се повтарят, явно авторът размества пластовете, за да оформи окончателния текст... (Павел Николов)

ДО ТУК: ПРОЛОГ, ГЛАВА 1, ГЛАВА 2, ГЛАВА 3, ГЛАВА 4, ГЛАВА 6, ГЛАВА 7, ГЛАВА 8, ГЛАВА 9, ГЛАВА 10, ГЛАВА 11, ГЛАВА 12; ГЛАВА 13

Глава 16

3.

В каютата на „Троен стандарт“ има огромен прозорец почти от самия под до тавана, широк четири метра, че и пет. Влизаш и пред тебе е несравнима панорама: сивия океан, тежките бавни вълни с бяла пяна по върховете, айсбергите на хоризонта.

Това потресаващо зрелище може да се съзерцава не само през прозореца. Във всяка каюта има малко балконче. Такова балконче явно има някакво морско название. Но трябва да ми простите: не съм служил във флота, не владея терминологията.

А и не в названието се състоят нещата.

Нещата са в това, че ако искаш да подишаш студен въздух, завий се в кожуха, излез на балкончето и дишай с пълни гърди. До опиянение.

Като намръзнеш, връщай се в топлата каюта и се грей.

За външно загряване във всяка каюта има мраморна вана, подобна на малък басейн, душ със свръхмощно налягане, обгаряща сауна.

За вътрешно загряване – шкафче с бутилки и всичко, което се полага и прилага към бутилките.

Пътешественичката влезе в каютата и ахна.

Сред каютата – широко легло като в покоите на султан.

На абаносовата маса – блестящ поднос. На подноса бутилка шампанско „Pol Roger“ в изпотена блестяща кофичка с лед. Редом – сребърно малко ветроходно корабче. Това е „Санта Мария“. Миниатюрно копие на тази „Санта Мария“, с която Христофор Колумб пресякъл някога Атлантика и открил Америка.

Изящното корабче е награда за пътешественичката, която се е решила на безумна авантюра с непредсказуем изход.

Сребърното корабче в този момент изпълнява и ролята на гарант за безопасността на важния документ. На подноса има плик. За да не бъде подет от вятъра и да не отлети в безкрайния океан, пликът е притиснат със сребърното корабче.

В плика има чек. Същият, който е написала на името на Рьомер.

Рьомер оцени нейната решителност, затова ѝ го върна.

Сега тя е отново собственичка на своя дом, на своята ферма, на своите машини и на своите лозя.

Остава само да прати на данъчното ведомство три милиона швейцарски франка.

4.

В каютата има огромен екран и мощен компютър: гледай всякакви предавания, концерти, филми. А още – там има много книги.

Но на нея не ѝ е до книги, не ѝ е до музика, не ѝ е до филми. Срещата с Рьомер беше съвсем кратка. Ако страничен наблюдател се беше оказал на такава среща, би могъл за сметне, че първия сблъсък сеньоритата е спечелила леко и свободно.

Но след като остана сама, сеньоритата изведнъж осъзна колко тежко ѝ се отдаде тази весела лекота. Едва сега я налегна страх. Защото всичко предстои: Рьомер, като премисли, ще пресметне вариантите и ще нареди на своите слуги да изхвърлят сеньоритата зад борда. В ледената бездна. В която човек се бори съвсем за кратко време. Защото организмът загива бързо при арктическа температура.

Да се избяга оттук е невъзможно. А и няма къде.

Добре.

Решението: да спи.

Утрото е по-мъдро от вечерта.

Макар че какво утро? Каква по дяволите вечер?

Ако не гледа часовника, а часовника ѝ взеха още в хотел „Alvear Palace“, така че не знаеш обед ли е сега, или полунощ, утро ли е, или вечер. Зад полярния кръг всичко е съвсем различно: нощта продължава много месеци, след това следва дълъг безкраен ден.

По време на полярната нощ проблемът е в това, че зад прозореца е мастилена мъгла с милиони елмазни звездици в небето. Така че да се настаниш като мечка в бърлогата си и да спиш до пролетта.

По време на полярния ден проблемът е обратен: небесното светило, като мощна лампа в джоба на обречените на смърт, не угасва седмици и месеци. Опитай се тогава да заспиш.

Разбира се, това обстоятелство е предвидено от конструкторите на „Троен стандарт“: всеки огромен прозорец във всяка каюта може да бъде затъмнен.

Натисни бутона и прозорецът ще стане син.

Натисни още един път и синевата ще се сгъсти.

Ако натиснеш трети път, в прозореца ще се запалят звезди: пълна илюзия за студена зимна нощ. Завивай се в пухеното одеяло и спи до разсъмване.

Ако нямаш желание да спиш дълго, може да настроиш будилника. Будилниците на „Троен стандарт“ изобщо не са от тези, които дрънчат нагло, и съвсем не от тези, които вибрират отвратително. Тези будилници имат съвсем друга конструкция.

Нагласи времето, когато трябва да се събудиш, и натисни бутона.

Час преди определеното време звездичките в огромния прозорец ще започнат постепенното да се топят, небето от тъмносиньо ще стане светлозелено, след това небесносиньо. И ще те събудят някакви звуци.

Избирай това, което ти харесва: кукуриране на петел, песен на чучулига, трели на славей или звън на звънчета на голямо стадо, което минава край прозореца.

Пътешественичката избра нетърпеливото мяукане на мустакат звяр на ивици, който – едва съмнало се, иска да излезе навън. За малко се замисли и се съгласи с по-смекчен вариант: в определеното време будилникът ще започне да мърка.

5.

Тя заспа, а до нея на полираната масичка леко се поклати, след това заплува малкото сребърно корабче „Санта Мария“. Заскърцаха мачтите. Плисна солена вълна през борда.

И с това корабче тя се отправи към неведома далнина.

При нея, на капитанския мостик, се изкачи Христофор Колумб и устреми поглед в мъгливия хоризонт.

Съдбата отсъдила на Колумб да открие Америка. Но да открие Америка Колумб изобщо не се стремял. Колумб открил Америка по грешка.

А нещата били следните.

(Следва)