НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ / 1987 г. / ИКОНОМИКА / РОБЪРТ СОЛОУ

Робърт Солоу (Robert Solow)

23 август 1924 г. - 21 декември 2023 г.

Нобелова награда за икономика

(За приноса му към теорията за икономическия растеж.)

Роден съм в Бруклин, Ню Йорк, като най-голямото от три деца. Родители ми бяха деца на имигранти. Те трябвало да изкарват прехраната си веднага щом завършат средно образование. Така че сестрите ми, братовчедите ми и аз бяхме първото поколение от нашето семейство, което следваше в университет. Бях образован, и то добре образован, в кварталните държавни училища на Ню Йорк. Бях добър в училище от самото начало, но не много интелектуален до последната си година в гимназията. Тогава един от тези учители, които правят разликата между двете неща, ме научи да чета великите френски и руски романисти от XIX век и да приемам идеите им сериозно. Спечелих стипендия за Харвардския колеж и пристигнах там през септември 1940 г.

Като много деца на Депресията, бях любопитен какво кара обществото да работи. Първите ми проучвания бяха по социология (с Талкот Парсънс) и по антропология (с Клайд Клукхон), както и по елементарна икономика. В края на 1942 г., когато бях навършил осемнадесет години, изглеждаше, че има по-спешни и вълнуващи неща от това, което правя, така че напуснах университета и се присъединих към армията на САЩ. Служих за кратко в Северна Африка и Сицилия, а след това от началото до края на войната в Италия, докато не ме уволниха през август 1945 г.

Мисля, че тези три години като войник оформиха характера ми. Оказах се част от сплотена група, вършеща трудна работа с умения и взаимна лоялност, водена от един от най-забележителните мъже, които някога съм познавал, който никога не се отклони от пътя на хумора и благоприличието. Още два пъти имах подобни преживявания: в Съвета на икономическите съветници на Уолтър Хелър (заедно с Джеймс Тобин, Кърмит Гордън и Артър Оукън) и през по-голямата част от живота си в зряла възраст в Икономическия факултет на Масачузетския технологичен институт (МИТ). Ден след ден това беше най-добрата ми среда. Единственото друго нещо, което човек може да поиска, е топъл и щастлив семеен живот, който със сигурност имах.

След завръщането си в Харвард през 1945 г., вече женен, избрах, почти небрежно, да продължа с икономиката. За късмет Василий Леонтиев стана мой учител, водач и приятел. Научих от него духа, както и същността на съвременната икономическа теория. Той беше отговорен и за въведението ми в емпиричната работа: като негов научен сътрудник създадох първия комплект от капиталови коефициенти за модела вход-изход.

Някак си – паметта се губи кога вече – започнах да се интересувам от статистика и вероятностни модели. В онези дни преподаването на статистика в Харвард беше, любезно казано, ексцентрично. Научих много от Фредерик Мостелер, назначен в отдела за социални отношения. Накрая той ме посъветва да уча по-интензивно на място, където това е възможно. И така, през 1949-50 г. прекарах една стипендиантска година в Колумбийския университет с лекциите на Абрахам Валд, Джейкъб Улфовиц и Т. У. Андерсън заедно с моя състудент и приятел Джак Кийфър. През тази година работих и върху моята докторска дисертация, проучвателен опит за моделиране на промените в разпределението на размера на доходите от заплати, използвайки взаимодействащите процеси на Марков за заетост-безработица и равнищата на заплатите. Дипломната ми работа беше отличена с наградата „Уелс“ в Харвард, която предполагаше публикуване под формата на книга и $500 (по цени от 1951 г.!) след завършването на книгата. Когато препрочетох дипломната работа, си помислих, че мога да се справя и по-добре. Но никога не се върнах към тази работа и дисертацията остава непубликувана (а чекът неосребрен).

Точно преди да замина за Колумбия, ми предложиха и приех длъжността асистент-професор в катедрата по икономика в МИТ. Никога не съм имал или искал друга работа. МИТ ме нае основно да преподавам курсове по статистика и иконометрия. По начало имах пълно намерение да направя кариера в тази насока. Дадоха ми стая до тази на Пол Самюелсън. Така започна това, което вече почти четиридесет години се състои в ежедневни разговори за икономика, за политика, за нашите деца, за зелки и царе (тоест „за какво ли не“, според израз на писателя О'Хенри – бел. П. Н.). Това беше неизмеримо важна част от професионалния ми живот. Предполагам, че беше неизбежно да се върна обратно в „правата“ икономика, след като открих, че инстинктивният макроикономист, се бори да се измъкне оттам.

Катедрата по икономика на МТИ е чудесно място за преподаване и работа. Осигури ми – и не само на мене – проницателни и възхитителни колеги и дълга поредица от прекрасни студенти. Смятам, че ако бях пренебрегнал студентите, можех да напиша двадесет и пет процента повече научни статии. Изборът обаче беше лесен и не съжалявам.

ИЗТОЧНИК: https://www.nobelprize.org/prizes/economic-sciences/1987/solow/biographical/

Превод от английски: Павел Николов