НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ / 1987 г. / ФИЗИКА / КАРЛ МЮЛЕР

Карл Мюлер (Karl Müller)

20 април 1927 г. - 9 януари 2023 г.

Нобелова награда за физика (заедно с Йоханес Беднорц)

(За откриването на свръхпроводимост при керамичните материали.)

Роден съм в Базел, Швейцария, на 20 април 1927 г. Първите години от живота си прекарах с родителите си в Залцбург, Австрия, където баща ми учеше музика. След това майка ми и аз се преместихме в Дорнах близо до Базел в дома на баба ми и дядо ми, а оттам в Лугано в говорещата на италиански част от Швейцария. Там ходих на училище и така научих италиански език.

Майка ми почина, когато бях на единадесет години, и аз започнах да уча в Евангелския колеж в Шиерс, разположен в планинска долина в Източна Швейцария. Останах там, докато не получих седем години по-късно бакалавърска степен. Това означава, че пристигнах в Шиерс точно преди началото на Втората световна война и го напуснах веднага след нейния край. Което наистина беше уникална ситуация за нас, младите. Тук, в една неутрална страна, ние следяхме събитията от войната в световен мащаб, дори имахме дискусионни групи по класовете. Тези години в колежа в Шиерс бяха от значение за моята кариера.

Училището беше либерално в духа на деветнадесети век и интелектуално доста взискателно. Бяхме много активни и в спорта, особено аз в алпийските ски. В свободното си време започнах да сглобявам радиостанции и бях толкова очарован, че наистина исках да стана електроинженер. Въпреки това, предвид моите способности, моят учител по химия, д-р Заурер, ме убеди да уча в крайна сметка физика.

На деветнадесет години преминах основното си военно обучение в швейцарската армия. След завършването му се записах в известния факултет по физика и математика на Швейцарския федерален технологичен институт (ETH) в Цюрих. Нашата група първокурсници беше повече от три пъти по-голяма от нормалните групи. Наричаха ни „семестър на атомната бомба“, защото точно преди записването ни беше използвано за първи път ядрено оръжие и много студенти се интересуваха от ядрена физика. Основния курс ни преподаваше Пол Шерер и неговите ярки демонстрации имаха траен ефект върху моя подход към физиката. Другите курсове не бяха отчасти толкова познавателни, така че въпреки добрите оценки веднъж обмислих сериозно да премина към електроинженерството. Но д-р У. Канциг, отговорен за практиката по физика за напреднали, ме убеди да продължа. В по-късните семестри Волфганг Паули, чиито курсове и изпити взех, ме формира окончателно и ми направи силно впечатление. Той наистина беше мъдър мъж с дълбоко разбиране на природата и човека. Направих дипломната си работа при проф. Г. Буш върху ефекта на Хол при сивия калай, известен сега като полуметал, и, подтикнат от неговите прекрасни лекции, се запознах и със съвременната физика на твърдото тяло.

След като получих дипломата си, следвайки интереса си към приложната дейност, работих една година в отдела за индустриални изследвания (AFIF) на ETH върху широкоекранната прожекционна система Eidophor. След това се върнах в групата на професор Буш като асистент и започнах дисертацията си върху парамагнитния резонанс (EPR). Тогава д-р Х. Гранихер ми предложи да изследвам и новосинтезирания по това време двоен оксид SrTiO₃. Намерих и идентифицирах EPR линиите на примесите, присъстващи в Fe³⁺.

През пролетта на 1956 г. Ингеборг Мари Луиз Винклер стана моя съпруга. Тя винаги е имала значително влияние, като ми е вдъхвала увереност във всичките ми начинания и през последните тридесет години е била мой наставник и добър спътник, винаги проявяващ интерес към работата ми. Синът ни Ерик, сега зъболекар, се роди през лятото на 1957 г., шест месеца преди да предам дипломната си работа.

След дипломирането си през 1958 г. приех предложението на Мемориалния институт „Бател“ в Женева да се присъединя към изследователите в него. Скоро станах ръководител на група за изследване на магнитния резонанс. Някои от по-интересните изследвания бяха осъществени върху слоести съединения, особено върху радиационните поражения при графита и алкалнометалните графити. Генералният директор в Женева, д-р Х. Тиман, беше силна личност и неговите вечно повтаряни думи „човек трябва да търси необикновеното“ ми направиха трайно впечатление. Престоят в Женева беше най-приятен за семейството ми, особено поради две причини: очарованието на града и раждането на дъщеря ни Силвия, сега учителка в детска градина.

Докато бях в Женева, станах преподавател (с титлата професор през 1970 г.) в Цюрихския университет по препоръка на проф. Е. Брун, който формира силна група за изследване на EPR. Благодарение на тази моя работа, проф. А. П. Шпейзер, по предложение на д-р Б. Лути, ми предложи през 1963 г. работа като изследовател в изследователската лаборатория на IBM в Цюрих. Две години след това д-р Дж. Армстронг ме покани в изследователския център на IBM „Томас Дж. Уотсън“ в Йорктаун Хайтс, Ню Йорк, и оттогава се намирам там. В продължение на почти петнадесет години изследванията върху SrTiO₃ и свързаните перовскитни съединения поглъщаха интереса ми. Беше интензивно и от лична гледна точка щастливо и удовлетворяващо време. Докато бях в отпуск от изследователския център, д-р Хайнрих Рорер и д-р Герд Биниг започнаха проекта за сканиращ тунелен микроскоп (STM). Точно преди да замина за САЩ, участвах в работата на д-р Биниг. След завръщането си в Цюрих следях отблизо големия напредък на проекта STM, особено след като от 1972 г. нататък отговарях за групите по физика.

Желанието да посветя повече време на собствената си работа ме подтикна да се оттегля от ръководната длъжност през 1985 г. Това беше възможно, защото през 1982 г. компанията ме удостои със статута „IBM Fellow“. Последвалата работа е обобщена в частта от лекцията на Йоханес Беднорц. Както е описано там, той се присъедини към нашата лаборатория, за да продължи дипломната си работа, върху SrTiO₃, разбира се! Откакто се запознах с него, дълбоко уважавам неговия фундаментален поглед върху материала, човешката му доброта, работоспособността му и упоритостта му да постига поставените цели!

ИЗТОЧНИК: https://www.nobelprize.org/prizes/physics/1987/muller/biographical/

Превод от английски: Павел Б. Николов