Вчера в Мюнхен посрещнаха първите бежанци; репортажът не се нуждае от коментар, който има очи - да гледа, който има уши - да слуша.
Ние също се засилихме да чакаме бежанците.
После някой се усети, че нещо не е наред, и тръгна приказката (аз я чух от вътрешния или военния министър, не помня точно от кого), че с хамърите, тежките картечници, шиповете за пробиване на автомобилни гуми и въоръжените до зъби войници не чакаме бежанци, а терористи.
Словесни врътки за първолачета!
Не само защото никой не е в състояние да обясни как сред една тълпа от мъже, жени и деца войниците ще различат кой е терорист, а кой не (може би ще търсят адска машина в багажа на всеки, зная ли?) или най-смешното – как ще спират вървящи пеш хора с шипове за коли.
А и защото ако дойдат у нас терористи (да взривят например Народното събрание целокупно с всичките мърльовци вътре), те ще влязат не с бежанска вълна, а съвсем легално, с документи за самоличност по-истински от моите (които са абсолютно истински!), ще си свършат работата и ще изчезнат също така легално, необезпокоявани от никого, а нашите служби ще ни баламосват дълго време след това със „засякохме на видеокамерата“ и „имаме им портретите“, докато случката се забрави.
Както стана със сарафовските терористи.
А между другото бежанската вълна изобщо не ни пожела.
Не ни искат хората и това е!
А ние нека гърмим по форуми и фийсбуци колко сме велики, недостижими и…
…изконно гостоприемни.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.