Ах, война, какво ти, подла, направи…

Автор: Евгений Кисельов

Превод от руски: Павел Николов

Военните песни на Булат Окуджава, филмите „Летят жерави“ и „Белоруската гара“, великите романи на Виктор Астафев и Василий Гросман, най-сетне, живите спомени на бащите и майките са формирали у хората от моята възраст този трагичен патос, с който обикновено говорим за Втората световна война.

На 1 септември се изпълни поредната – некръгла - годишнина от нейното начало – 75 години, а на 2 септември целият свят отбеляза, напротив, даже една много кръглата дата – 70 години от капитулацията на Япония, дата, която е приета да се смята за ден на окончателния край на Втората световна война.

Не ме съдете строго, но при поредното кръстосване на тази две дати ще се осмеля да погледна на мястото и ролята на тази война в историята на човечеството от друга, ако така желаете, неполиткоректна гледна точка.

Помните ли суровата формула на Маркс за насилието като акушерка на историята? А сега нека си помислим: не заради това ли, че Хитлер започна войната и я загуби, светът получи възможността за грандиозно обновление, което иначе би могло и да не се случи?

А така се оформи нов, без съмнение по-добър, дори и да не е съвършен, световен ред. Появи се Организацията на обединените нации. Америка стана най-ефективния лидер на Запада за цялата история. А героят от войната, лейтенантът от военноморските сили на САЩ Джон Кенеди скоро оглави нацията и завинаги промени в много отношения страната.

Претърпелите във войната поражение Германия и Япония бяха принудени да осъществят за броени години мащабни реформи. Болезнени и даже унизителни, под диктовката на победителите окупатори, но като резултат преобразили като по чудо страните в най-успешните икономически и демократични държави.

Представете си за минута, че през 1939 година Англия и Франция бяха успели да умиротворят Хитлер и той не беше нападнал Полша, а след това Съветския съюз? Колко дълго още щеше да страда Германия под гнета на нацистите? Колко още щеше да остане на власт фашисткият режим на Мусолини в Италия? Колко време щяха да се задържат авторитарните режими в другите европейски страни? Колко щяха да просъществуват колониалните империи? А така Великобритания, Франция, Холандия и Белгия, отслабени от войната, макар и да се опитват да се борят за своите задморски владения, в крайна сметка не се оказват в състояние да ги задържат. Нещо повече, накрая започват сами да демонтират своите империи.

Като забравят своите мечти за величие, като изоставят борбата за сфери на влияние, водещите европейски държави се съсредоточават върху изграждането на мирен благополучен живот. Обзети са от идеите за сътрудничество, за спазване на правата и свободите на гражданите, за разрушаване на митническите граници и като резултат създават единна Европа. Толкова привлекателна даже в кризисни времена, че натам, рискувайки живота си, се устремяват нелегални имигранти.

Втората световна война, убеден съм, приближи по парадоксален начин края на победилия в нея съветски комунистически режим.

Помислете си: ако Хитлер не беше нападнал СССР, не е изключено и до ден днешен наследниците на Сталин, оградили се от останалия свят със стените на съветската тоталитарна държава, да управляваха в Кремъл. Подобно на династията Ким в Северна Корея, краят на чието управление не се вижда. Шегата си е шега, но само след някакви си седем години КНДР ще влезе в книгата на рекордите на Гинес като страна, в която комунистическият режим е останал на власт най-дълго в историята.

А така Съветският съюз, като установи господство над половин Европа, а след това като се опитва да го разшири над половината свят от Виетнам до Куба, стовари върху плещите си непосилно бреме. Предварително изгубеното състезание с Америка (да я настигне и изпревари на всяка цена), което СССР подхвана, се оказа в крайна сметка несъвместимо с живота.

Накратко казано, в историята няма зло без добро. И когато няма щастие – помага нещастието.

Ето това и в най-новата история на Украйна: ако не бяха скорошните трагични събития от жестокото разгонване на студентския Майдан до гибелта на Небесната сотня, от загубата на Крим до войната на изток, страната щеше да бъде друга. Щеше вероятно да живее днес в началото на втория президентски мандат на Янукович, в орбитата на неоимперското влияние на Русия.

И в Русия ще настъпят промени, но се страхувам, че това ще стане едва след жестоки сътресения. Като тези сътресения ще се случат най-вероятно когато хибридната война, започната от путиновия режим срещу Украйна, рикошира в него. Като през 80-те години, когато в Съветския съюз се върна бумерангът на войната в Афганистан.

Историята се повтаря. Отново, като тогава, западни санкции, отново падат цените на нефта, отново системна икономическа криза. Отново военен посттравматичен синдром в обществото – тогава афгански, сега донбаски.

Докато Путин и Медведев се упражняват на тренажори, пекат шашлици и се чукат с чаши чай в Сочи, бумерънгът отново лети назад – много пъти по-стремително – и ще удари болезнено. Но вероятно само срещу такава цена Русия ще може в крайна сметка да се върне на пътя на цивилизованото развитие.

БЕЛЕЖКА НА ПРЕВОДАЧА: Заглавието е стих от песен на Булат Окуджава: „Ах, война, что ты сделала, подлая…“.