СЛУЖБОМЕР

петък, септември 18, 2015

Лвов – център на „руската земя“

Автор: Олег-Сандро Панфилов

Превод: Павел Николов

Всеки съвременен справочник за руския произход ще ви разясни, че първото писмено споменаване на термина от гръцки произход „Росия“ (с едно „с“) е някъде от средата на 10 век. Във византийските съчинения на император Константин Порфирогенет е написано именно така – „Руси“ (на руски език думата „Русия“ днес е „Россия“ – бел. прев.) На кирилица този топоним е употребен за първи през 1387 година. В руската Уикипедия е написано, че „през XV—XVI век названието „Рос(с)ия“ се е свързало с руските земи, които не са влезли в състава на Полша и Литва и са били обединени в една държава под предводителството на Московската княжество“. Там също пише, че „след коронясването на Иван IV за цар през 1547 година държавата започнала да се нарича Руско царство, а по времето на Пьотр Първи през 1721 година е провъзгласена Руската империя“. Странно нещо, но до 1772 година в Европа вече е съществувало Руско кралство.

Изглежда, че отдавна трябваше да свикнем с фалшифицирането и манипулирането на руската история, но всеки път на човек му става неудобно да задава риторични въпроси неизвестно на кого и неизвестно защо. Понякога като че ли руската история се съчинява от всеки, когото не го мързи, често това се прави прибързано, авторите не съгласуват помежду си фактите, преиначавайки биографии и събития. Загадка остава историята с употребата на названието „Россия“ и производното прилагателно „русский“ („руски“ – бел. прев.), което се използва според гледната точка, както си поиска поредният историк или политик. Идеята да се нарича Московското княжество Руско царство изглежда принадлежи на потомъка на Мамай от монголското племе кият (по майчина линия – бел. прев.), известен като Иван IV Василевич с прозвище Грозний (Страшния – бел. прев.). Използваните обозначения „Древноруска държава“ и „Руски княжества“ за времето преди това са изсмукани от пръсти. Етнонимът „руский“ – под формата на прилагателно име за означаване на съответния народ – е също нелепа лъжа.

Думата „руский“ може да се разбира само по един начин – като означаваща територия, а не народ, който по това време се дели на новгородци и псковичи, на суздалци, а след това и на московити. Като нисбата в източните имена, често означаваща мястото на раждане: ал Бухорои – от Бухара, или ал Хоразми – от Хорезъм. И самото обозначение „Руссия“ е било използвано със съвсем друго значение. Иван Грозний просто откраднал названието Рус, когато през 1547 година великият московски княз бил коронован за цар и приел пълната си титла: „Велик господар, с Божата милост цар и велик княз на цяла Рус, Владимирски, Московски, Новгородски, Псковски, Рязянски, Тверски, Югорски, Пермски, Вятцки, Бо(у)лгарски и друг“. Със завземането на нови земи се прибавяли и названията на окупираните територии – „цар Казански, цар Астрахански, цар Сибирски и на цялата Северна страна повелител“. Знаел ли е Иван Грозний, че в Жечпосполита съществува Руско кралство (воеводство)? Сигурно, не е можел да не знае: неговите западни съседи и процъфтяващата някогашна Киевска Рус не му давали покой.

През 1703 година друг руски диктатор, Пьотр I, построил върху блата нова столица, осъществил няколко успешни военни кампании и през 1721 година позволил да бъде наричан с титлата Всерусийски император и Баща на Отечеството. Оттогава „Россия“, „русское“ и российское“ нямали етническо, а държавническо обозначение. Наистина, каква според съвременното патриотично разбиране „рускиня“ е втората съпруга на Пьотр Първи Марта Самуиловна Скавронска-Крузе, майката на императрица Елизавета? А след това какъв „руски“ император е Karl Peter Ulrich von Schleswig-Holstein-Gottorf, иначе казано – Пьор III. После Екатерина II, родена като Sophie Auguste Friederike von Anhalt-Zerbst-Dornburg. Буквално до последния цар Николай II в кръвта на руския императорски дом имало повече немска отколкото митична „руска“ кръв.

Въпреки това руска държава съществувала още през 14 век и съвсем не на територията на съвременна Русия. През 1908-1913 година с подкрепата на барон Давид Гинцбург и доктор Лев Кацнелсон в Санкт Петербург издателството „Брокхауз и Ефрон“ печата в 16 тома Еврейската енциклопедия – превод на излязлата в Ню Йорк през 1901-1906 година „Jewish Encyclopedia“. В нея имало над 20 хиляди статии и както се отбелязвало в последния том, начинанието се осъществило „при неблагоприятни външни условия“. В съветско време енциклопедията не е преиздавана и едва по време на перестройката издателство „Терра“ я издаде сканирана. Именно в тази енциклопедия за първи път на руски език е публикувана справка за споменаването на „руска земя“, която няма никакво отношение към Русия.

Може само да се предполага защо освен в бележката в 13-ти том на Еврейската енциклопедия никъде на друго място не са публикувани сведения за „Руското воеводство“, съществувало от 14 век на територията, което е прието днес да наричаме Западна Украйна. В началото на 17 век Руското воеводство е било част от огромната полска държава Жечпосполита, граничеща с Московията на изток. В Еврейската енциклопедия се дава точното административно деление: „Руско воеводство – административна област в Жечпосполита, обхващаща 4 „земи“ и 3 повята (полска административно-териториална единица – бел. прев.): Лвовската земя с Жидачовския повят, Пшемишлската, Санорската и Галицката земя с Коломийския и Трембовелския повят. Воеводството заемало площта на почти цяла днешна Галиция до Ржешов (Жешув – бел. прев.) и било част от Малка Полша. До завземането на тази област от Кажимеж Велики (1340 година) там се намирали три отделни руски княжества (Лвов, Галич и Пшемишл), известни с общото название Grody Czerwieńskie (Червенските градове, по името град Червен – бел. прев.), откъдето произлиза названието Червонная Рус (Червена Рус – бел. прев.) - за да се направи разлика от Бяла Рус (Белорусия) и Черна Рус“.

През 15 век център на Руското воеводство бил град Лвов. Воеводството е образувано около 1434 година от тези земи на Галицко-Волинското княжество (Руското кралство), които били завзети през последната четвърт на 14 век. В Изследването на Наталия Яковенко „Нарис iсторії України з найдавнiших часiв до кiнця ХVІІІ ст.“ („Очерк за историята на Украйна от най-стари времена до ХVІІІ век“ – бел. прев.) се прави по-подробно описание на „Руската земя“. До завземането на тези земи от Кажимеж Велики (1340 година) там се намирали три отделни староруски княжества (Лвов, Галич и Пшемишл), които се обединили по-късно под названието Руско кралство или Руска земя. През 1254 година Даниил Галицкий приел в Дорохочина титлата „крал на Рус“ от Римския папа Инокентий IV, основавайки галицкия кралски дом. Потомците на Даниил Романович Галицкий носели титлата „Rex Russiae“ (по-често „Regis Rusie“) и „duces totius terrae Russiae, Galicie et Ladimirie („крал на Рус“ и „княз на цялата земя руска, галицка и владимирска“).

Руското кралство, или Województwo ruskie, както се наричало на полски, било през 17-18 век внушително – през 1770 година там живеели 1 495 000 души, на територията на воеводството имало около 3 090 села, също така 160 града и градчета. Най-многобройните етнически групи там били поляците, русините (да не се бъркат с руснаци, различен етнос е – бел. прев.), евреите, немците, арменците и власите. Руското воеводство било ликвидирано през 1772 година след анексирането на земите на Жечпосполита и когато Галиция влиза в състава на Австрийската империя. Част от воеводството, по-специално Холмский повят, влиза в състава на Руската империя.

Руските историци споменават рядко Руското кралство или воеводство, на тях им е по-удобно, включително и от политическа гледна точка, да говорят за Югозападна Рус или за Югозападна Русия. Така било по-сгодно да се превръщат новите земи, разрастващи се за сметка на завземането, в някаква нова политико-географска територия – Русия, Руска империя. За съществуването на „Руското кралство“ било изгодно да се мълчи. Но именно оттам произлиза родът Рюриковичи, без които историята на средновековна Русия би била пуста. И все пак това не е била Русия, а именно „Руско кралство“ - от 1254 година, когато Даниил Галицкий приел титлата „крал на Рус“.

Днес Киевска Рус се нарича в руските справочници и учебници със странното название „Древноруска държава“. Под названието Малорусия, като се започне от 17 век, се разбира обикновено днешната Черниговска и Полтавска област, макар че като название на територия Малорусия се появява през 14 век след разцеплението на Киевската метрополия и има по-скоро църковно обозначение, а не държавно, още повече – политическо. Преиначаването на историческите факти е старо руско увлечение. Като излъжеш един път, ти се налага да лъжеш постоянно, измисляйки си история, от която дъхът ти спира, но която предизвиква у околните смях и съжаление.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.