Всъщност хотелът се казва „Хилядата хълма“ („Hôtel des Mille Collines“), заглавието на филма („Hotel Rwanda“, 2004 г., реж. Тери Джордж) е символично.
Годината е 1994-та.
Никой не подозира какво ще се случи в началото на април същата година, гостите на белгийския хотел в Кигали са безгрижни в наслаждението си от своята почивка.
Управителят на хотела, Пол Русесабагина (Русесабажина), тънък специалист в своята професия, е не по-малко щастлив, защото, освен всичко останало, има семейство, което много обича, плюс семейството на брата на съпругата му Татяна, с което са много близки.
И тогава идва ужасът…
За тримесечния геноцид в Руанда на народността хуту срещу народността тутси има достатъчно информация в интернет, тук ще говорим за филма.
Бягайки не толкова от военните, колкото от разярената и насъскана тълпа, в хотела на Пол (от който белгийските собственици предвидливо изчезват в сигурните обятия на Европа) нахлуват множество изплашени и търсещи спасение за живота си хора.
Съдбата им оттук нататък е в ръцете на Пол Русесабагина, даже полковник Оливър от умиротворителния контингент в страната ( в ролята – Ник Нолти) няма сили да се справи с положението.
Срещу Пол в страшното и несигурно време се изправя корумпираният, продажен и – накрая ще се окаже – страхлив армейски генерал Бизимингу.
Комбинативният управител на хотела влиза не в една, а в най-различни роли, според положението, което днес не е същото като утре, балансирайки понякога на ръба между живота и смъртта.
Историята ще ви я разкаже по-нататък филмът, аз не обичам да ми разказват филми до края и затова не си позволявам да го причинявам на други.
Мога само да допълня, че днес Пол Русесабагина ( спасил от сигурна смърт живота на 1268 души) живее в Белгия със своето семейство и двете си племеннички, чиито родители изчезват безследно в кървавите събития на 1994 година в Руанда.
Филмът „Хотел „Руанда““ е създаден по негови спомени и пресъздава съвсем истински събития…
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.