На своя концерт в Минск през 1994 година поетът бард Булат Окуджава (1924-1997) разказва една интересна случка от своя живот.
Извикаха ме в градския комитет на партията, накратко казано, и ми казват:
- Ето, имате една песен за Льонка Корольов, недейте да я пеете.
- Защо? – казвам аз.
- Ами тя ориентира неправилно нашите младежи.
- А с какво неправилно?
- Ами там имате едно такова стихче, че отишъл на фронта, загинал и няма кой да оплаче живота му.
А аз:
- Млад е бил, ни жена, ни годеница е имал.
- Че как така? Профсъюзът го е имало, комсомолът…
Разбрах, че не си струва да се разправям с глупаци, тръгнах си, продължих да я пея и след три години написах песента за глупаците. Отново ме извикаха там. И казват:
- Това за глупаците? За кого е?
Аз казвам:
- Ами за глупаците.
- Извинявайте, ама не я пейте. Та вие имате такава забележителна песен за Льонка Корольов…
Тези, които не са живели в ония времена, сигурно ще помислят това за виц, но не е виц, истина е и тези, които са живели тогава, ще им кажат: „Охо, това е дреболия… Какви по големи идиотщини имаше… И у нас беше същото…“
А ето и двете песни, за които Булат Шалвович говори.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.