СЛУЖБОМЕР

сряда, септември 30, 2015

Марсианска вода срещу московска газирана

Автор: Олег-Сандро Панфилов

Превод от руски: Павел Николов

Още в първите часове след изказването, което Путин направи пред Общото събрание на ООН, руският политологичен истаблишмънт преливаше от любов към своя вожд – коментарите се сипеха един след друг, от ласкателен към по-ласкателен. В тази част от атмосферата, която виси над Русия, проблясваха лъжи и просветваха неистини. Шехерезада със своите приказки е тъпа източна красавица, ако се сравнят нейните думи край ложето на цар Шахрияр с коментарите да речем на Вячеслав Никонов.

Докато Путин овладяваше невинността на Общото събрание, внукът на Молотов (едва не написах – и на Рибентроп) разказа най-увлекателната приказка – за марсианската вода. Ако съдим по съобщението на агенция ТАСС, Никонов е казал: „Не случайно САЩ проведоха една толкова съществена и безпрецедентна акция, организирайки паралелно с изказването на Путин пресконференция на NASA, на която беше обявено, че на Марс е открита вода“. Следователно, както твърди Никонов, американците са се опитали да затъмнят ярката реч на руския президент с някакво си нищожно откриване на вода на една далечна планета. А ако се вярва на протокола, Путин би трябвало да е закъснял специално за произнасянето на своята реч (с повече от един час – бел. прев.), за да може NASA да го затъмни.

Самото изказване на Путин Никонов нарече „съдържателна, сурова реч, която не се равнява по САЩ и техните съюзници и формулира принципи, по които се предлага да се изграждат международните отношения, като се набелязват конкретни стъпки за решаване на най-важните международни проблеми“. Никонов даже спомена, че Путин е защитил „международното право и ООН като ключов компонент от цялата система за международна сигурност“. Иначе казано – по отношение на Сирия Путин говори за международно право, а що се отнася до Украйна, Грузия, Молдова и Азербайджан – лично негова работа е да воюва ли там, или да не воюва.

Още няколко дена ще наблюдаваме фойерверките на коментарите, които за 15 години са се научили да говорят многобройните кремълски „експерти“ и „аналитици“. За това те получават заплати и хонорари, един през друг възхвалявайки гения на Путин, неговия блестящ ум, талант и мъдрост. Можем да вземем от лавицата книга с изказвания на номенклатурни мазници по време на многобройните комунистически конгреси от съветско време – никаква разлика. Все още са традиционни чиноподчинението, раболепието и любовта към царя.

Едва ли някой се съмнява, че ходенето на Путин до Ню Йорк и изказването му са от порядъка на вътрешните руски събития. Освен руснаците, разбира се: те продължават да смятат, че Русия е пъпът на земята и се вслушват в думите на Путин, проучват ги, анализират ги и правят изводи. За вътрешноруския информационен пазар, който се нарича пропаганда, Путин на трибуната на ООН е много важно събитие. Руснаците не видяха другите изказвания, на тях това изобщо не им е нужно, за 15 години пропагандата е превърнала населението в безволева маса, която не е способна нито да анализира, нито да мисли, а още повече да разсъждава.

Общото събрание на ООН е съвещателен, директивен и представителен орган на Организацията на обединените нации, който се събира всяка есен. За цялата история на Събранието, от 1946 година насам, на него ръководители на СССР и Русия са се изказвали само 11 пъти. Четири пъти за единадесет години като ръководител на СССР се е изказвал Никита Хрушчов. Толкова пъти Путин, Елцин се е изказвал два пъти, Медведев и Горбачов – по един път.

Най-просташко е изказването на Хрушчов през октомври 1960 година, когато Първият секретар на ЦК на КПСС заедно със своята делегация тропа с крака и удря с юмруци по банката. Не с обувка – това е шега на един фотограф, който прави неотговарящ на истината монтаж, но в края на сесията на Общото събрание съветската делегация е глобена с 10 хиляди долара. Всичките останали изказвания на съветските и руските лидери са слабо забележими събития, включително речта на руския президент Дмитрий Медведев през септември 2009 година, когато той изтърси една фраза, от която мнозина изпаднаха в недоумение. Разказвайки за войната през 2008 година, Медведев изведнъж заяви: „Безотговорните режими не трябва да имат никакви възможности да скарват помежду им другите страни“. Двусмислицата беше очевидна – така по принцип като „безотговорен режим“ изглеждаше Русия, която е решила да скара грузинците и осетинците.

Първото изказване на Путин през 6 септември 2000 година беше съвсем незабележимо, той говореше за демилитаризацията на космоса и за отказа от използване в световната промишленост на обогатен уран и на чист плутоний. През септември 2003 година Путин произнесе великолепен тезис – „на съвременните заплахи за цивилизацията сме в правото си да противопоставяме само тези колективни отговори, чиято легитимност не предизвиква съмнения“. По това време Путин бомбардира Чечня, след пет години започна войната в Грузия, след единадесет – в Украйна. През 2005 година Путин отново летя до Ню Йорк и предложи на Общото събрание да се координират усилията за борба с тероризма, едновременно с това помагайки на диктаторски режим да разпространява тероризма по цял свят.

Изказването на Путин на 28 септември 2015 година беше съвсем обичайно. В своята реч той спомена 6 пъти Сирия и само четири пъти Украйна. Оказа се, че Путин се интересува повече от тероризма – 11 споменавания. Терминът „право“ – един път в контекста „права на човека“ и два пъти при споменаването на словосъчетанието „международно право“. За „правата на човека“ в Русия едва ли си струва да говоризм – за нарушенията, за потискането на свободата на словото, за извънсъдебните разправи и за политическите преследвания международните организации пишат цели петнадесет години, откакто ръководител на Русия стана Путин. А с „международното право“ Путин преигра. В точка четвърта на член 2-ри от Устава на ООН пише: „Всички членове на ООН се въздържат в международните си отношения от заплахи със сила или от използване на сила както срещу териториалната неприкосновеност или политическата независимост на която и да е държава, така и по какъвто и да е друг начин, несъвместим с целите на Обединените нации“. През последните 7 години жертви на неспазването от страна на Русия на Устава на ООН станаха Грузия и Украйна.

Мисля, че няма смисъл да се анализира текста на изказването на Путин. Правех това през първите няколко години и винаги се поразявах от лицемерието на спийчрайтърите, пишещи волно думи за демокрация във всичките речи на един човек, който изобщо не разбира от демокрация. Участието на Путин на Общото събрание е необходимо за социологическите изследвания, за седящите пред телевизора милиони руснаци, винаги мечтаещи за „силна ръка“, но получили за ръководител един невзрачен човек. Мисля, че Путин отиде в Ню Йорк изключително заради спасението на своя имидж пред руснаците и за да отложи своя край, който изглежда неминуем в близко време. Говорейки за историята на създаването на ООН, Путин неизвестно защо не спомена, че през 1939 година СССР е изгонен позорно от състава на Обществото на народите, предшественика на ООН, заради предприетата от Сталин агресия срещу Финландия.

И, разбира се, речта на Путин е хранилка за „експертите“, те още дълго ще предъвкват нищо незначещите думи, ще им придават блясък и сияние. Например някой си „политолог“ Сергей Судаков заявил, че „Владимир Путин, макар да е постигнал победа, не е заспал на лаврите си за сметка на загубилата американска страна“. Неочаквано за изказването на Путин се обади бившият журналист Андрей Бабицкий, който написа в акаунта си във Фейсбук, че речта му е била „уникална“: „Той много внимателно засяга проблемите, свързани с Крим и Донбас, защото те предизвикват рефлекторна идиосинкразия у западния човек. А именно този човек седеше в аудиторията и да бъде отблъскван би било неразумно. Путин е добър политик“. Същият този Путин преди петнадесет години нарече Бабицкий предател. Сигурно се е пошегувал, както винаги.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.