СЛУЖБОМЕР

понеделник, септември 28, 2015

„Приказка на приказките“

Преди да кажа нещо за филма „Приказка на приказките“ („Il racconto dei racconti“, 2015 г.) на Матео Гароне, не мога да не отдам дължимото на един забележителен италиански автор.

Знаем за Шарл Перо и неговите приказки, знаем за Братя Грим и техните приказки, а Джамбатиста Базиле (Джован Батиста Базиле, по старому), първият сред първите събирачи и разказвачи на народни приказки, сме го избутали в ъгъла, където се е покрил с праха на забравата.

А Пепеляшка, Палечко, Котаракът в чизми, Рапунцел, Снежанка, Спящата красавица и Червената шапчица се появяват за първи път в книгата му „Пентамерон“ („Pentamerone“), известна повече с по-дългото си заглавие „Приказка на приказките или забавления за малки деца“ („Lo cunto de li cunti overo lo trattenemiento de peccerille“), написана на неаполитански диалект, типично за традициите на онова време, когато все още няма утвърден книжовен италиански език.

Едно сравнение само: книгата на Базиле излиза през 1634 година, приказките на Шарл Перо се появяват през 1697 година, а на Братя Грим (първият том) – едва през 1812 година (между другото Якоб Грим дава много висока оценка на „Приказка на приказките“).

Между тримата автори и техните „еднакви“ приказки обаче има много съществени разлики, а една от най-очебийните е, че в приказките на италианския автор (казвам „на“ по традиция, защото всъщност приказките на Базиле, Шарл Перо и Братя Грим са преразказани народни приказки, битували по това време из цялата Западна Европа) гъмжи от елементи, които никак не изглеждат предназначени за деца, поне от наша гледна точка (Шарл Перо е изгладил текста галантно по френски, за приказките на Братя Грим съм чувал, че се пускат за деца преработени, но не съм виждал никъде непреработените, за да направя сравнение и да кажа дали е така): насилия, жестокости, вулгарен език.

Спящата красавица например във варианта на Базиле е изнасилена в съня си от преминаващ случайно чуждоземен крал (авторът казва, че кралят "обрал цветовете на любовта", ама то си е пак чиста проба изнасилване), а Пепеляшка е подучена да убие мащехата си (първата, защото после идва втора) и я убива без изобщо да се замисли, ето съответния откъс (преведен от руски, на български книгата не е издавана):

„- Когато баща ти излезе от къщи, кажи на мащехата си, че искаш дрехи от старите, които се намират в килера в големия сандък, за да запазиш тези, които са на тебе. А тя ще бъде радостна да те вижда цялата в кръпки и дрипи. Ще отвори сандъка, за да ти избере нещо по-вехто, а на тебе ще каже: „Подръж капака“. Когато започне да рови вътре, пусни капака да падне с всичката си сила и да ѝ строши врата…

Като чула това Цецола (така се казва пепеляшката на Базиле – бел. прев.), всеки неин час станал по-дълъг от хиляда години. И накрая успяла да изпълни съвсем точно това, на което я научили…“

А филмът „Приказка на приказките“, спечелил „Златна палма“ на Фестивала в Кан през тази година и създаден по три приказки от книгата на Джамбатиста Базиле, го срещнах на едно място определен като „fantasy horror film“, но мисля, че това „horror“ е малко пресилено (къде по-horror филми съм гледал), за мене по-скоро клони към мелодрама.

ПРИКАЗКА ПЪРВА. Кралица и прислужница раждат по силата на магия (без бащина намеса) приличащи си като близнаци деца, между които се заражда истинско приятелство.


Кралицата обаче прави всичко възможно да раздели двете момчета.


По-нататък те ще трябва да докажат (и доказват), че приятелството стои над всичко.



ПРИКАЗКА ВТОРА. Един крал отглежда в стаята си огромна бълха, която обаче за негово голямо нещастие умира.


Използвайки случая, кралят поставя одраната кожа на бълхата в тронната зала и обявява, че ще даде дъщеря си на този, който познае от какво животно е.

Явяват се кандидати, но никой от тях не издържа изпитанието.


Накрая идва един орк и – о, ужас!


Кралската дума на две не става и оркът отвежда принцесата в пещерата си.


Нататък следват още приключения, но няма да ги разказвам, защото - ако някой реши да гледа филма, няма да му е интересно.

ПРИКАЗКА ТРЕТА. Живеят в едно кралство две сестри старици, но кралят си мисли, че в къщата им се крие неземна хубавица, и копнее за нея.


За да удовлетвори домогванията му, едната от сестрите ляга по тъмно в кралската постеля.


На сутринта обаче истината лъсва и кралят разбира с кого е прекарал нощта.


Стражите изхвърлят през прозореца старицата в пропастта под двореца, но тя се спасява по чудо и още по едно чудо се превръща в ослепителна красавица.


Кралят, който отива на лов, намира красавицата в гората и се оженва за нея, при което приказката би могла да свърши като повечето приказки, но за зла беда сестрата на кралицата, като научава истината, решава, че също трябва да се подмлади...


Режисьорът на филма Матео Гароне не представя обаче историите в тази последователност, в която ги представих аз.

Той ги разказва преплетени една в друга и това създава особена интрига на киноразказа.

Изобщо – много интересен филм и никак не съжалявам, че го гледах…

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.