СЛУЖБОМЕР

събота, септември 19, 2015

В Русия отново без секс

Автор: Вадим Рутковский

Превод от руски: Павел Николов

Поредният филм, забранен за прожектиране в Русия, е нежното лирично порно на Гаспар Ное (роден в Аржентина, но живеещ във Франция, поради което различни източници го сочат ту като аржентински, ту като френски режисьор – бел. прев.) „Любов“, хит на кинофестивалите в Кан и Москва. Странно е, че някой все още се учудва на тази забрана.

Сцена от филма „Любов“ на Гаспар Ное.

Можем само да се дивим (и да съчувстваме) на наивността на компанията Premium Film, разчитаща да пусне в Русия филма „Любов“. Да бяха си спомнили съдбата на „Клип“ (дебютен филм на сръбската режисьорка Мая Милош, който руското министерство на културата забрани за прожектиране в Русия – бел. прев.) или нещастното кученце, което самите разпространители изрязаха от една детска комедия (става дума за френския филм „Sur la piste du Marsupilami „/„По следите на Марсупилами“ – бел. прев.), за да не смущава чиновниците от Министерството на културата. Само погледнете тези чиновници: какъв секс? Те потръпват от всичко живо, било то от първата жертва на неконституционната цензура – псувнята, било от някои анатомични органи (много по-привлекателни между другото от постните министерски физиономии).

Сцената с кученцето във филма „По следите на Марсупилами“,
която руските зрители не могат да видят в кината.

Дал съм обет да не споменавам по възможност станалото вече почти нарицателно име на днешния министър на културата, чийто непрофесионализъм и чието тотално неразбиране на каквато и да е култура, освен бюрократичната, са най-малкото уморителни. Аз от него в края на краищата няма да прося пари и няма да си кръщаваме с него децата, а това, че го търпят – псуват го, но го търпят - нашите понякога напълно заслужаващи уважение дейци на културата, си е техен проблем (миналата пролет драснах тук един текст за конфликта между едно наистина прекрасно издание и Министерството на културата, след което веднага започнаха телефонни обаждания с молба да махна текста и изобщо не ми звъняха от крайно неприятното ведомство, а ми звъняха хората, които така наивно исках да подкрепя).

Още една сцена от филма „Любов“.

Народът също мълчи; разбирам, че народ е абстрактно понятие, но нещо не чух нито в един случай възмущение от забраната. Нали уж възрастните хора (в Русия, ще припомня, най-абсурдните и най-непостижимите критерии за възрастови ограничения се проявяват тогава, когато етикетът „18+“ се лепи върху всеки втори афиш) трябва сами да избират какво да гледат и какво да слушат, а те се примиряват с това, че властите, избавили се дори от лицемерната съветска маска „слуги на народа“, се отнасят към гражданите като към глупави момченца (даже да са на 18 или дори на 60 години) и решават, че, ето, не са дорасли за филма на Ное, там има някакви цици-мици, които са още по-лоши от забранения в Русия „Десен сектор“ и от забранените псувни, не дай си боже човек да ги види.

А филмът е изумителен и между другото по настроение е трогателно старомоден, нито намек за подривни и провокационни действия, само тъга и красота. Сега остава само тъгата. Любовта е забранена.

БЕЛЕЖКА НА ПРЕВОДАЧА: Докато правех този превод, изтече новината, че филмът на Гаспар Ное "Любов" е свален от програмата на петербургския кинофестивал "Послание к человеку" ("Послание към човека"); прожекциите на филми, за които руското културно министерство не е дало съответното разрешение за киноразпространение, не са забранени за филмовите фестивали в Русия, но организаторите на "Послание към човека" явно са решили да не дърпат дявола за опашката.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.