СЛУЖБОМЕР

вторник, май 03, 2016

Дългият път до дома (Доўгая дарога дадому) – 82

Автор: Васил Бикау (Васил Биков)

Превод от беларуски: Павел Николов

Предишни части: 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24, 25, 26, 27, 28, 29, 30, 31, 32, 33, 34, 35, 36, 37, 38, 39, 40, 41, 42, 43, 44, 45, 46, 47, 48, 49, 50, 51, 52, 53, 54, 55, 56, 57, 58, 59, 60, 61, 62, 63, 64, 65, 66, 67, 68, 69, 70, 71, 72, 73, 74, 75, 76, 77, 78, 79, 80, 81.

(Целият превод дотук – в „Библиотека на Павел Николов“)

82.

Между другото дойде времето за моя юбилей - дотъркаля се незабелязано. До съвсем неотдавна бях млад, "начинаещ", а вече съм на петдесет, половин столетие. Цялата младост е зад гърба зи. Стар съм... Може би така или приблизително така разсъждават мнозина, когато станат на петдесет години. Но тогава повече ме безпокоеше друго. В СП казаха, че "има мнение" юбилеят на Биков да се проведе на две равнища - републиканско и областно. Това ме унищожи съвсем, дори на едно равнище нямах сили и смелост, а тук на две. Но - приятели! Приятелите искаха да се отбележи.

Не помня много добре как протече събитието в Менск. Струва ми се, че в малката зала на "Мътно око" се събраха около петдесет писателски активисти, от ЦК дойде секретарят Кузмин. За творчеството на юбиляря прочете малък доклад критикът Бугайоу. После малко объркано (и пияновато) благодарих аз - на всички приятели и врагове. Заради юбилея исках да бъда великодушен. Кузмин каза, че всеки момент трябва да дойде известие за награждаването ми, но нещо се бави в Москва. Не останахме да чакаме закъсняващото известие, а когато свършиха изказванията, отидохме на ресторант, където веднага поляхме хипотетичната награда.

В Горадня беше още по-зле. Областното началство, сякаш за да се извини на Бикау по-раншните обиди, реши тържеството да бъде проведено в голямата зала на двореца на текстилните работници. Дойдоха представители на работнически колективи, на интелигенцията и не многото приятели на юбиляря. Предните скамейки бяха заети от областното партийно ръководство начело с новия първи Кляцков. На подиума сред сцената поставиха донесено от театралния реквизит едно старомодно, като кралски трон, кресло с висока облегалка и позлатена дървения. Това беше най-ужасно нещо, което трябваше да изтърпя в продължение на няколко часа. Седях като в нагорещен тиган, едва долавяйки ласкавите изказвания и приветствия, и се проклинах в мислите си, че съм доживял до такъв срам. Тогава вече със сигурност знаех, че принадлежа към тези хора, които понасят ругатните много по-лесно от похвалите. Не бях привикнал да ме хвалят и се чувствах кошмарно. Особено в очите на десетките мои познати, които Бог знае какво си мислеха за мене тогава.

След още някое време в новото ми жилище, което получих на улица "Свердлов", се разнесе телефонен звън. Деликатен женски глас каза, че с другаря Бикау иска да разговаря началникът на областното управление на Комитета за държавна сигурност. Сърцето ми се обърна - пак ли! Оказа се - не. Беше новият началник, който пристигнал преди месец в Горадня, чул много неща за мене (има си хас!), иска да се запознаем лично и да ме запознае с колектива от чекисти. Не би ли могъл другарят Бикау да дойде в събота в комитета и да разкаже на гродзенските чекисти какво е написал, над какво работи в момента?

Като потиснах отвращението си, трябваше да се съглася. След един ден вече стоях на масата в президиума пред няколко десетки предимно млади хора с униформи и цивилни. Мислех си банално: как се мени времето! И хората. Дори чекистите. Неотдавна моят приятел Йон Друце (молдавски писател и драматург - бел. прев.), като не знаел моя гродзевски адрес, изпратил телеграма: Гродно, КГБ, да се предаде на Васил Бикау. Тези хора, разсъждавал Йон, би трябвало да знаят къде в Горадня живее Бикау. Телеграмата се върнала обратно с бележка: местоживеенето на Бикау не е установено. Може би ме бяха поканили заради този случай? А може би и не.

След изказването ми и кратък, не съвсем оживен разговор с чекисткия колектив разговарях и с неговия началник. Обстановката беше почти гостоприемна, с чашка кафе, в кабинета на началника. Началникът каза, че през предишните години били допуснати някои грешки по отношение на творческата интелигенция, включително и в Горадня. Сега тези грешки трябва да се поправят. Чекистите имат намерение да установят редовни взаимоотношения с местната литература и скоро ще повикат за запознаване Карпюк и Данута. Какво пък, мислех си аз, може и да е правилно. А то толкова години и не се познаваме. Въпреки всичките усилия на Дубавинкин и Хамин...

Буквално след седмица новият началник на гродзенското областно управление на КГБ почина внезапно през нощта в жилището си. Планът му за запознаване с местните литератори увисна във въздуха.

А след това изобщо се стопи. Литераторите така и не се запознаха с областния КГБ.

(Следва)

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.