неделя, май 29, 2016

Васил Хаджикимов, „МАКЕДОНСКИТЕ БЪЛГАРИ“ – VII. Българската нация

Васил Хаджикимов от Ново село, Щип, Вардарска Македония - "Македонските българи", София, 1942 година

Обработил с ABBYY FineReader и редактирал: Павел Николов

Предишни части: Предговор, Посвещение, I. Где е истината?, II. Един въпрос – много теории, III. Политически недоразумения, IV. Как поставят въпроса тесняците, V. Нация-народ-държава, VI. Разбор на понятията.

VII. Българската нация

Най-старото население на Балканите се смята трако-илирийското. Тракийското заемало източната и южната, а илирийското западната част от Адриатика. Съдбата на това население, което исторически и етнографически няма нищо общо с днешното в Македония*), издигнало се до степен на една огромна държава при Филип и Александър Македонски, била твърде променлива. Първо гърците, а после римляните оказват своето влияние над него и успяват постепенно да наложат характерните черти на обществено-държавния си строй. Но историческата му роля, твърде бурна, към края на V век се губи съвсем, за да бъде поета от нахлуващите в полуострова нови племена — предимно славяни и българи. Първите, още към края на цитирания век, започват да прииждат и заселват Балканите и то от различни страни; а вторите към половината на VII в. (679 г.) се явяват по два пътя: североизточен (Дунава) под водителството на Аспарух, който засяда в Добруджа, и югозападен - през Панония, под водачеството на брата му Кубер, който засяда в Македония, на първо време още чак до Битоля. Бидейки войнствени, с аристократично държавно устройство, българите лесно се справят със славянските племена, които, вече оседнали, се делили на родове начело със старейшини и живели примитивно-демократичен живот. Te разпарчават общинната им земя, разграбват свободната и завоюваната и претопявайки се в тях (като малцинство) загубват език и вяра, но налагат своята организация. В това отношение феодализмът, поради взаимните изтребления на българските и славянски боляри, не е могъл да се разцъфне както на Запад и да попречи на засилващата се централна власт на хановете. Разбира се, претопяването или сливането на славянския с българския елементи не се завършило лесно и мирно. Междуособията пречели на образуване общата им държава, докато най-сетне, след много бунтове и хански смени, става свършен факт - при Телериг, 767 г.

Обстоятелството, че първи българите създават славянска държава на Балканския п-в, им представя всички възможности не само да завоюват по-голяма част от него, не само да подчинят под своята егида останалите самоизяждащи се славянска племена, недозрели още за подобна политическа организация, но и да ги тикнат по пътя на националното славянобългарско единство. При съществуващите тогава обективни условия и племенния, необособен отделно национален живот на славяните, стоящи извън тази държава, това не е било мъчно да се постигне. Македонските славяни са чувствали естествен стремеж да се присъединят към България, тъй като по език и племенна характерност те принадлежали към групата на мизийските славяни, включени в основното ядро на българската държава**). Тук помогнало и старанието на българските царе да съчетават разширението на границите чрез завоюванията с упоритата дейност на просветителните люде за насаждането на единна, обща духовна и материална култура***). И ето виждаме, при Аспаруховия наследник - Тервел, който получил от Византия титлата кесар, в състава на българското ханство да влиза нова област - Загория (Източна Румелия). В 809 г. хан Крум превзема Сердика (София), а след това разбива византийския император Никифор и навлиза в Македония и Тракия. 817 г. Омуртаг присъединява областта Стрем между реките Сава и Дрина. При Пресиам, 852 г., Македония окончателно влиза в състава на българската държава - едно положение, което трае през първото (Борис, Симеон, Петър) и второто (братята Асеневци) българско царство, засяга известно време третото (Фердинанд), а фактически се поддържа непрекъснато чак до наши дни с неразривните кръвни и духовни връзки на живущите оттатък и отсам Осогово и няма изгледи да се наруши и занапред, въпреки всички превратности на съдбата. Приемника на Пресиам - Борис, давайки си сметка, че идеята за затвърдяването на българската държава и обединението на славянските племена от Балкана с тези от Вардарската долина външно-политически е осъществена, полага усилия и за вътрешното сцепление, като налага националната им спойка и така създава всички предпоставки за правилния вървеж на общата им политическа и духовна, културна история. Голеям дял в тази работа се пада на покръстването (865 г.) и особено на дейност та на Климент Охридски. Последният, улеснен от безсмъртното дело на братята солунчани - св. св. Кирил и Методий, възпитал в Македония повече от 3050 ученици и я превърнал по този начин в огнище на българщината. От този момент, представляващ завършен етап не само на политическото, но и на духовното приобщаване на македонските славяни към българската държава, те престават да съществуват като славянска маса, отделна от българите. От този момент и в историята, и в политиката и в науката, и в светската и църковна литература на балканските и европейски народи се говори само за македонски българи. И нищо не е било в състояние да наруши единството на тази огромна маса българи, живущи в пределите на великото българско царство. То успява да мине през меча и огъня на гръцките (1018-1190 г.) Душанови (1331-1353 г.) и турски (1396-1912 г.) завоевания, да победи стихията на вековете и да замеси маята на българската нация, оформила се в епохата на Възраждането. Още оттогава за историята бе ясно това, което за тесняците и последователите на Цвиич и днес не е ясно, че македонската нация не съществува, че в Македония славяните са българи, а не безлична маса, лишена от съзнанието за своята българска национална принадлежност. Не е тайна за никого също така, че процесът за образуването, в новите времена, на българското национално съзнание, се захваща в Македония. Македонците дават първия тласък за националното възраждане на всички българи. Братята св. св. Кирил и Методий - създателите на българската азбука, която бива усвоена и приспособена и от другите славянски народи; Отец Паисий - родоначалникът на българското възраждане; Неофит Рилски - патриархът на българските учители; Хаджи Теодосий - основателят на първата българска типография в Солун - 1938 г.; Кирил Пейчинович, Райко Жинзифов, братята Миладинови и др. български будители, без които едва ли би съществувала днес България, са от Македония. Техният живот и техните дела не само подчертават българския характер на последната, но я издигат до висотата на една свещена земя за всички българи и на един жив и непрекъсващ извор на българщината, в чиито бистри води се къпе и живее цялата българска нация.

Разпокъсването на Санстефанска България с Берлинския договор от 1878 г. и подялбата на Македония, извършена в Ньой, 1618 г., с нищо не промениха това положение. Отстоящи твърдо на всички удари на съдбата и на съответните режими, македонските българи стоят здраво на своите вековни позиции.

*) Ние все пак не отричаме, че то не е оставило някои и други черти при смесването със славяните и българите - предмет на изследвания от страна на някои антропологически науки.

**) Виж „Прабългарите" от Геза Фехер.

***) Безбройните манастири, издигнати от тях, и богатата книжнина свидетелстват за това.

(следва)

БЕЛЕЖКИ

1. Оригиналния документ можете да видите ТУК.

2.

2. Още документи – в „Библиотека на Павел Николов“.

3. ЗА АВТОРА: Васил хаджи Кимов (1903-1992) е български революционер и общественик, деец на Македонската младежка тайна революционна организация, Македонската народна студентска група, Вътрешната македонска революционна организация (Обединена) и на Българските акционни комитети. Племенник(внук) е на революционера Владислав (Славчо) Ковачев. След 1944 г. Васил хаджи Кимов е арестуван от новата югославска власт и през февруари 1946 г. е осъден, първо, на смърт чрез разстрел, а после Върховният военен съд заменя присъдата му с двадесет години затвор, от които излежава само единадесет в затвора в Идризово.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.