събота, май 07, 2016

Патриотизъм, течащ из крачолите

Моето министерство е най-патриотичното министерство от всички министерства по всичките земни кълбета.

Дето се вика, пука се по шевовете от патриотизъм.

Последната патриотично възвишена идея на министерството, както знаете, е да се учат задължително народни хора в часовете по физическо възпитание – от първи, та чак до дванадесети клас.

И сега вече, ако трябва да преинача малко Христо Ботьов (вижте фейлетона "Политическа зима"), патриотизмът настина ще потече из крачолите на нашите ученици, особено на такива като мене с два леви крака и с настъпени от слон уши.

Ама може и да не потече.

Малко е!

И затова, обзет от истинска родолюбива възбуда, имам две много високопатриотични предложения до просветното министерство.

Първото ми хрумна завчера, когато отидох при един мой съселянин да натоварим на каруцата му и да откараме у дома агнето за Гергьовден.

- Сига ж`одим въз уцети – каза ми моят съселянин на чист български език, какъвто говореха още по времето, когато живеех на селото и ходех прав под масата, какъвто са говорили там и преди един век.

Та си рекох – ако тропането на копаница прави децата патриоти, по същата логика това трябва да се отнася и за говоренето на диалекти.

Затова предлагам да се премахне от учебната програма книжовния език и да се премине към интензивно изучаване само на диалекти.

Какво по-патриотично от това да говориш на този език, на който е говорила пра-пра-пра-баба ти.

Същото е като да се друсаш в танците, в които се е друсала пра-пра-пра-баба ти.

Та нали не друг, а любимия ни Вазов е рекъл: „Език свещен на моите деди…“

„На моите деди“, а не „на БАН“, чиято рожба и под чието „опекунство“ е книжовният език.

Така че зачеркваме книжовния език, започваме да учим диалекти и патриотизмът потича из крачолите.

Но… може и това да не е достатъчно.

Затова давам следващото предложение.

Така и така доста хора надигат глас за униформи в училищата – нека в края на краищата да има униформи.

Ама да са патриотични.

Като тази, да речем (давам само мъжкия вариант).


Цървули, потури (в ихтиманско – чешири), риза с народни шевици, калпак (в ихтиманско – гугла) – задължително, останалото може и по желание (демокрация сме все пак!), но отново да е нашенско в народен етнографски план.

Тогава вече патриотизмът в българското училище няма начин да не потече из крачолите.

На потурите…

------------------------------

Приписка: А моят приятел Георги Димитров (да не се бърка с Гошо Тарабата, нямат нищо общо!!!), като видя тази моя идея, ми написа: „Ама вие учителите, Павка , требе да сте с геги !

Какво пък, чудесна идея.

Може и един ямурлук по профсъюзна линия, че във Вакарел през зимата е много студено…

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.