СЛУЖБОМЕР

вторник, май 17, 2016

1944

Никога не съм проявявал особен интерес към конкурси, състезания и надпревари.

Както казваше Висоцкий – „Я не люблю манежи и арены…“.

Камо ли да се запаля по някакъв конкурс на Евровизия, след като изобщо не гледам телевизия.

Но чета из руските медии, че там – на Евровизията – певицата от Украйна, която плюс това се класирала на първо място, изпяла една много фашистка песен.

После видях същото, само че повторено в някои наши медии.

Което вече събуди любопитството ми.

И отидох да я видя тази фашистка песен.

Намерих я, но нищо фашистко в текста на песента не открих.

Съдържанието засяга един трагичен, жесток момент от историята на кримските татари – изселването им от родните места през 1944 година по заповед на Сталин (за този безчовечен акт има много документални разкази, от които на човек му настръхват косите, който се интересува, да намери и да чете, тук няма да се задълбаваме в подробности).

Текстът сам по себе си, като наредени думи, не е нещо особено, но е зареден с ужаса от идването на "чужденците" (войските на НКВД) и болка от неизживяната младост, болка за изгубената родина, от което идва и известното му въздействие.

Болка обаче са изпитали и путинистите в Русия.

На тези, когато им кажеш, че в руското минало има някаква мръсотия (в коя ли история няма!), реагират така, както ако ги ритнеш силно по топките.

Веднага започват да квичат до небесата и навсякъде им се привиждат фашисти.

А след руските путинисти (естествено!) квикнаха и българските.

Но да ги оставим да квичат, ето мой превод на текста на песента (използвах за целта два украински и три руски превода, за да закова по-здраво семантиката), пък нека всеки да прецени има ли в него нещо фашистко, няма ли.

When strangers are coming... They come to your house, They kill you all and say, We’re not guilty not guilty. Where is your mind? Humanity cries. You think you are gods. But everyone dies. Don't swallow my soul. Our souls Yaşlığıma toyalmadım Men bu yerde yaşalmadım Yaşlığıma toyalmadım Men bu yerde yaşalmadım We could build a future Where people are free to live and love. The happiest time. Where is your heart? Humanity rise. You think you are gods But everyone dies. Don't swallow my soul. Our souls Yaşlığıma toyalmadım Men bu yerde yaşalmadım Yaşlığıma toyalmadım Men bu yerde yaşalmadım Vatanıma toyalmadım

Когато идват чужденците, влизат във вашия дом, убиват всички и казват: "Не сме виновни, не сме". - Къде е вашият разум? - крещи човечеството. Мислите се за богове, но всички сме смъртни. Не обсебвайте душата ми, нашите души! Не можах да се насладя на младостта си, не можах да живея по тези места. Не можах да се насладя на младостта си, не можах да живея по тези места. Можехме да построим бъдеще, в което хората свободно да живеят и обичат. Най-щастливо време. - Къде е сърцето ти? Човечество, ставай! Мислите се за богове, но всички сме смъртни. Не обсебвайте душата ми, нашите души! Не можах да се насладя на младостта си, не можах да живея по тези места. Не можах да се насладя на младостта си, не можах да живея по тези места. Не можах да се насладя на родния край...

НА СНИМКАТА: Момент от депортирането на кримските татари.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.