понеделник, май 16, 2016

Строители на съвременна България

Някога в Ихтиман, до сградата на читалището, имаше един паметник.

На кого - не му помня вече името, но когато в града започнаха да демонтират паметниците от комунистическо време, този паметник остана.

Защото човекът, на когото беше паметникът, бил някога – и това не помня какъв е бил, май министър на финансите, та „дал пари“ да се построи читалищната сграда.

Забележете – „дал пари“!

Доколкото зная български език, „дал пари“ се казва единствено тогава, когато човек извади парите от своя джоб, а във всеки друг случай изразът трябва да бъде друг.

Но и до ден днешен, като вървиш из градове, села и паланки, току слушаш, че някой управник дал, друг управник направил, трети управник построил.

Ето – и Винету вика: внукът му щял след време да види „какво е построил дядо му“.

Ние го мислихме за пожарникар, той излезе зидаро-мазач.

И министри, депутати, областни управители, кметове – все зидаро-мазачи, все строители.

А е редното внукът на Винету да каже: „това беше построено по времето на дядо ми“, защото дядо му не е въртял мистрията, внукът на кмета да каже: „това беше направено по време на дядо ми“, защото дядо му не е копал с кирката, внукът на министъра на финансите да каже: „за това бяха заделени пари по времето на дядо ми“, защото – както вече казахме – дядо му никакви пари не е дал.

Така трябва да казваме и ние, ако искаме да казваме истината.

Която, ако не я кажем ние – времето ще я каже.

Защото знаете ли какво стана с онзи паметник до ихтиманското читалище?

Една нощ изчезна мистериозно и никой не го потърси.

Късо е времето в паметта на хората за тези, които „дават“, но не от своя джоб, които „строят“ и „правят“, но с чужди средства и с чужд труд.

Ето, аз даже и не помня вече името на човека от паметника.

А паметниците на Христо и Евлоги Георгиеви стоят, никой няма да ги отнесе никъде и имената им ще се помнят за вечни времена.

Защото те наистина давали пари за народни дела, много пари.

Но свои пари…

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.