СЛУЖБОМЕР

петък, юни 07, 2019

ИСУС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ – ЧАСТ I

ДО ТУК:

ПРЕДИСЛОВИЕ

ГЛАВА 1.

МАСАДА

ГЛАВА 2. "ЩЕ ВИ НАПРАВЯ НАРОД ОТ СВЕЩЕНИЦИ И СВЯТО ЦАРСТВО"

ПРЕДИ I ВЕК; ИСТОРИЯТА НА СВЕТА СПОРЕД ТОРАТА; ЦАР ДАВИД; ДОКУМЕНТАЛНАТА ХИПОТЕЗА; ИДВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ В ХАНААН; РЕЛИГИЯТА НА ДРЕВНИЯ ИЗРАИЛ; БОРБАТА НА БОГА НА БУРЯТА С ЧУДОВИЩЕТО; ЛИЦЕЗРЕНИЕ НА БОГА

ГЛАВА 3. МОНОТЕИСТИЧНАТА РЕФОРМА ПРЕЗ VIII–VII В. ПР. Н. Е.

ИЗРАИЛ И ЮДЕЯ; РЕФОРМИТЕ НА ЕЗЕКИЯ

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ГЛАВА 3. МОНОТЕИСТИЧНАТА РЕФОРМА ПРЕЗ VIII–VII В. ПР. Н. Е.

PRIESTERCODEX

Авторът на настоящата книга е осведомен прекрасно за споровете, засягащи датата на написването на Жреческия кодекс. Голяма част от съвременните учени, включително и бащата-основател на Документалната хипотеза Юлиус Велхаузен, смятат, че Р е най-късната съставна част на Тората, написана не по рано от V век пр. н. е., по времето на вавилонския плен.

Но малко, но влиятелно мнозинство, включващо между другото Езекиил Кауфман и най-добрия библеист на нашето време Ричард Елиът Фридман, смятат, че Р е написан доста по-рано, по времето на цар Езекия.

Изобщо, това бил програмен документ, в съответствие с който се осъществявали реформите.

Жреческият кодекс е най-ултрамонотеистичният документ в състава на Тората. Жрецът разказва история за сътворението на света, според която Господ е сътворил света само със силата на думата. В картината на света, изобразена от Жреца, Господ не само няма космически съперници, но даже няма и помощници. В Жреческия кодекс няма дори ангели! В него няма говорещи животни и предсказващи сънища. В него няма даже пророци, ако не се брои Аарон [1]. Бог в Жреческия кодекс е всемирен, трансцендентен и непознаваем. Той не яде шишчета с Авраам и не използва Яков за спаринг партньор при речния брод.

Когато Жрецът разказва за десетте египетски бедствия, за него е най-важно да подчертае, че Господ е единственият бог. В резултат неговият Господ поразява отначало египтяните с все по-нови и по-нови бедствия и едновременно с това ожесточава сърцето на фараона, за да не пусне евреите. По този начин Жреческият кодекс се стреми дотолкова да премахне всякакво споменаване за космически противник на Яхве, че предпочита да представи в своята история Бог като садист и параноик.

Има редица причини, поради които можем да датираме Жреческия кодекс именно към времето на реформата на Езекия. Желаещите да се запознаят с тях подробно е по-добре да се насочат към епохалната книга „Кой е написал Библията?“ на Ричард Елиът Фридман. Ние ще се спрем сега накратко само върху една от тях.

Въпросът е в това, че Жреческият кодекс мрази Мойсей.

На пръв поглед това изглежда парадоксално. Мойсей е основателят на юдаизма. Именно на него Господ се явил в горящия храст, именно той извел евреите от Египетската земя и именно той се изкачил при Господ на планината Синай. Юдаизмът и до ден днешен се нарича „религия на Мойсей“. Не се нарича например „религия на Езекия“.

Но религията на Мойсей в този вид, в който съществувала в по-древните източници, например в Елохист, била за авторите на Жреческия кодекс неприемлива. Затова Жрецът се опитва да дискредитира постепенно Мойсей и едновременно с това – след като е бил величие, основател и вожд – да го освети от името на своята идеология.

Да разгледаме няколко истории, които Жреческият кодекс разказва за Мойсей.

В състава на Елохист има притча: веднъж по време на скитанията по пустинята някои от хората въстанали срещу Мойсей (Числа, 16:2). След което Мойсей разтворил пред тях земята и те били погълнати живи от Шеол (Числа, 16: 32).

Това била много проста притча с много прост смисъл: Мойсей е вожд и срещу него не трябва да има бунтове. Както и други сюжети на Елохист тя подчертавала изключителните способности на Мойсей. Мойсей бил могъщ шаман: той докарал на египтяните десетте египетски бедствия, той разделил с жезъла си водите на Червено море, той хвърлил в горчивите води на Мера лист, от което те станали сладки (Лъжефилон твърди, че листът е бил лист от Дървото на живота) – и ето че сега за пореден път доказал своето могъщество. Провалил бунтовниците живи в пастта на Шеол, който, ще отбележим, в дадения случай не представлява просто преизподня, а напълно одушевено подземно чудовище.

Жреческият кодекс заменя тази притча с друга – контрапритча. Двете притчи са свързани сега заедно с изкуството на преписвача и са една, 16-та, глава от Книга Числа, но двата текста могат лесно да бъдат разделени един от друг [2].

Според притчата, разказана от Жреца, бунт е имало. Но участниците в него били недоволни не от лидерството на Мойсей, а от това, че Мойсей установил правото да принасят жертви на Господ само потомците на брат му Аарон. Това предизвикало недоволството на мнозина и по-специално на Корей, племенник на Мойсей, който заявил: „Цялото общество е свето, всеки един от тях, и Господ е всред тях. А защо възвишавате себе си над Господното общество?“ (Числа, 16:3). Заради този опит да постави под съмнение монопола на Аароновите потомци Корей бил изпепелен от жив огън, който Господ пратил от небето (Числа, 16:35).

Много вероятно е Корей, племенникът на Мойсей, да е избран в тази история за черна овца не случайно. Работата е в това, че именно по времето на Езекия, в хода на монотеистичните реформи, бил затворен храма в царската крепост в Арад. Жреците в този храм, по голяма вероятност, са били именно потомци на Корей [3]. Така притчата за Корей имала практически смисъл, напълно злободневен, като карикатурите на Кукриникси. Тя приписвала въвеждането на монопола за жертвоприношения на Яхве не на Езекия, а на самия Мойсей.

Втората подобна история е разказана в Книга Числа.

Елохист разказва, че по време на четиридесетгодишното странстване по пустинята евреите започнали да блудодействат с дъщерите на Моав и като резултат да се покланят на неговия бог Баал-Фегор (Числа, 25:3). Нещата били оправени, както винаги, от Мойсей. Той заповядал да избият всички, които се покланят на Баал-Фегор. Тази спасителна мярка изкоренила заразата (Числа, 25:3).

Но Жреческият кодекс разказва съвсем друга история. Днес двете истории отново са смесени в една и съща глава, 25-та, от Книга Числа, но те пак могат да бъдат лесно разделени.

Според Жреца Израил не блудствал с моавитянките, а с мадианитянките. Заради това Господ изпратил на народа мор. И този мор изобщо не бил прекратен от Мойсей! Мойсей изобщо не участвал в мероприятието. Той се отнасял напълно безразлично към съвкуплението на евреите с мадианитянките, даже когато един от евреите започнал да се занимава с това направо в скинията.

Човекът, който се застъпил за честа на Господ, се казвал Финеес и той бил внук на Аарон. Като възревнувал за Господ, той хванал копието си и пронизал с него едновременно и евреина, и жената.

„А Финеес, син на Елеазара, син на свещеника Аарона, като видя, стана изсред обществото, взе копие в ръката си и влезе подир израилтянина в скинията, та прободе и двамата - израилтянина и жената в корема ѝ“ (Числа, 25:7–8).

Защо в този епизод не действа Мойсей, а ревностнияФинес, внук на Аарон, не би трябвало да обясняваме. Жрецът трябва да издигне авторитета на своя прародител. Затова нарича убийството, извършено от Финес, изкупление. Той заявява, че Финес „се е показал ревностен за своя Бог“ (Числа, 25:13). Именно заради този подвиг Господ сключил с Финеес „завет да вечно свещеничество“ (Числа, 25:13).

Но защо в този епизод моавитяните са заменени с мадианитяни?

Много просто. Защото жената на Мойсей е мадианитянка (Изход, 2:21). Нещо повече, Елохист твърди, че Йотор, мадианитянският тъст на Мойсей, е бил жрец и е принасял жертви на Яхве! (Изход, 18:12).

Не е трудно да забележим, че двете притчи, разказани от Жреца, са прицелени в една и съща точка. Тази точка е утвърждаване на монопола на родственици на Жреца върху правото да принасят жертви на Яхве. Без преувеличение можем да кажем, че стремежът на Жреца да утвърди този монопол за своите роднини е главна икономическа движеща сила на неговия безкомпромисен и централизиран монотеизъм.

Но третата, най-интересната притча, насочена срещу Мойсей, Жреческият кодекс разказва за водите на Мерива.

Притчата за видите на Мерива също е разказана в Тората два пъти. Но понеже двете притчи имат противоположен край, този път редакторът на Тората нямал абсолютно никаква възможност да ги обедини. Затова двете истории се намират в различни части на Тората.

Едната притча за водите на Мерива се намира в Книга Изход. Там е разказана историята как Мойсей по чудодеен начин добива вода от една скала.

Веднъж, гласи притчата, народът, когото Мойсей извел от Египетската земя, започнал да роптае в безводната пустиня. Господ казал на Мойсей да удари с жезъла си по една скала, на която той ще стои.

„Вземи в ръката си и жезъла си, с който удари реката, и върви. Ето, Аз ще застана пред тебе там на канарата в Хорив; а ти удари канарата, и ще потече вода из нея, за да пият людете. И Моисей направи така“ (Изход, 17:5–6).

Пред нас е поредното описание на необикновените способности на Мойсей и на властта на неговия жезъл над водата. С този жезъл той предизвикал разлив на водите на Нил, с този жезъл разделил водите на Червено море и ето че сега Мойсей добил по чудодеен начин вода от скалата. Тази история ни разказва Елохист.

Но Жреческият кодекс ни разказва съвсем друга история за водите на Мерива!

Според Жреца народът в Мерива също възроптал срещу Мойсей. Според Жреца Мойсей извършил същото чудо. Той ударил с жезъла си скалата и от нея потекла вода.

„Тогава Моисей дигна ръката си и с жезъла си удари канарата два пъти; и потече много вода, та обществото и добитъкът им пиха“ (Числа, 20:11).

Но след това, твърди Жрецът, Господ проклел Мойсей! Нещо в чудото, извършено от него, не му харесало никак и Господ обявил, че като възмездие за поведението си Мойсей ще умре преди да стигне до Обетованата земя! (Числа, 20:12).

Тази история би била интересна и самостоятелно: в единия случай чудото, извършено от Мойсей, се описва като доказателство за неговата единосъщност с Господ, в другия – като светотатство.

Но още по-интересна тази история е с това, че в Тората тя е представена като единствена причина Мойсей да умре по-рано от влизането в земята на Израил.

Елохист не ни казва нищо за смъртта на Мойсей. Много вероятно е, че от гледна точка на Е той изобщо не е умрял.

Мойсей бил голям специалист по качването на планини. Той се качил на планината Хорив и разговарял там с Яхве. Качил се на планината Синай и получил от Яхве скрижали. А след това, в навечерието на идването на евреите в Обетованата земя, Господ го качил на планината срещу Ерихон и му показал оттам цялата Обетована земя (Второзаконие, 34:1–3). След това Мойсей, великият вожд, заобиколен от хиляди последователи, изчезнал от повествованието, „а до днес никой не знае къде е гробът му“ (Второзаконие, 34:6).

Легендата, че Мойсей не е умрял, се знаела от египетските християни. Той бил възнесен жив на небето и там, след своето възнесение, получил името Мелха, което ще рече цар [4]. За легендата, според която Мойсей „заради особената любов на Господ Бог към него бил взет направо на небето, с голямо неудоволствие споменава Йосиф Флавий [5]. „Мойсей не е умрял, а стои и служи на небето“ – твърди Вавилонският Талмуд [6].

Образът на Мойсей в Тората е подложен на съществено редактиране и много детайли, достигнали до нас от други – алтернативни - източници ни рисуват легенда, съществено различаваща се от ортодоксалната.

Мойсей бил наричан с египетското име „Мси“, което означава Син. Негов баща бил Амрам (Изход, 6:20). Това име много прилича на името на главния египетски бог, бащата на фараоните Амон Ра.

Майка му при раждането не чувствала болките, свойствени за всички дъщери на Ева след извършването на първородния грях [7]. Мойсей се родил обрязан. В момента на неговото раждане къщата се изпълнила изведнъж със светлина [8]. Египетските влъхви предсказали на фараона раждането на Мойсей и именно затова фараонът заповядал да убиват всички еврейски деца [9].

Мойсей заповядвал на змиите, предизвикал с жезъла си първото разливане на Нил, научил хората да строят кораби и машини и убил фараона, като му казал тайното име на Бога, а след това го възкресил [10]. Той видял бога и затова станал бог [11].

А когато се качил на планината срещу Ерихон, бил обгърнат от облак [12] – облакът е традиционно място, обитавано от Яхве – и след много-много години на същото място, срещу Ерихон, се възнесъл жив на небето с огнена колесница могъщият пророк на северния Израил – Илия.

Тук, за съжаление, нямаме място, за да се спрем на тези и много други легенди, заобикалящи Мойсей, и да разгледаме подробно коя от тях е по-късно напластяване, а коя, напротив – е старо вярване, промъкнало се през монотеистичната цензура. Ние непременно ще посветим на вълшебника и на магьосника Мойсей, божия син, който се възнесъл на небето, отделна книга.

Ние искаме само да обърнем внимание на това, че този Мойсей, който през 1200 г. пр. н. е. извел от Египет окъсаните орди 'апиру с присъединили се към тях роби, изобщо не се е вмествал в прокрустовото ложе на монотеистичната реформа на Езекия.

(Следва)

БЕЛЕЖКИ

1 Richard Elliot Friedman. Указ. соч., p. 201.

2 Пак там, p. 188–207.

3 Zéev Herzog, Miriam Aharoni, Anson F. Rainey and Shmuel Moshkovitz, The Israelite Fortress at Arad, Bulletin of the American Schools of Oriental Research, No. 254 (Spring, 1984), p. 1–34.

4 Климент Александрийский. Строматы, 1, 23.

5 Иосиф Флавий. Иудейские древности, 4, 8, 48.

6 Sotah, 13b.

7 Иосиф Флавий. Посоч. съч., 2, 9, 4.

8 Shemot Rabbah, 1, 20.

9 Иосиф Флавий. Посоч. съч., 2, 9, 2.

10 Eusebius. Praeparatio Evangelica, 9, 23.

11 Филон Александрийский. О жизни Моисея, 1, 155–158.

12 Иосиф Флавий. Посоч. съч., 4, 8, 48.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.