СЛУЖБОМЕР

понеделник, юни 10, 2019

Ибрахим Лудия: да бъдеш султан и да прахосаш всичко за дебели жени

ИЗТОЧНИК: СПИСАНИЕ „DISGUSTING MEN“

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Султан Ибрахим I, наречен Ибрахим Лудия („Дели“ на турски – бел. П. Н.), бил отвратителен човек, изхарчил половин царство за дебели жени и почти целия си живот прекарал в клетка, много преди това да се превърне в нещо обичайно. Като се качил на престола през 1640 година, той за осем години управление не се занимавал фактически с нищо друго освен със секс, пиянство и ролеви игри с наложниците. Няма съмнение, че е бил едни от най-лошите турски владетели и при това предизвиквал у своя народ едновременно люта омраза и нежност, което е дадено само на един истински идиот.

Но неговата любвеобилност и мъжка сила били просто легендарни.

Ибрахим Лудия става падишах


Само с едното си съществуване Ибрахим Лудия сринал равномерното управление на своята династия. Баща му (султан Ахмед I – бел. П. Н.) бил сериозен и смел управник, когото обичали и уважавали, брат му (бъдещия султан Мурад IV – бел. П. Н.) бил воин и садист, когото наричали „касапина“, но той се пропил и умрял от цироза на черния дроб – нормално за мерките на XVII век управляващо семейство. Но ето че на смяна идва Ибрахим и всички разбират, че няма да може да управлява сам, дори и да е вече султан.

От самото си детство бъдещият владетел не се отличавал с много ум – всички откровено го смятали за ненормален и глупак, а значи за притъпено и безопасно оръжие в борбата за престола. От детските му години го затваряли в „Клетката“ – особена изолирана част от двореца, където обикновените хора не можели да попаднат. По принцип всички османски принцове по това време били държани в изолация, но с Ибрахим всичко било много по-строго. Прислужвали му само няколко жени, на които предварително били изрязани матките или яйчниците, а го охранявали пазачи, на които били пробити тъпанчетата на ушите и отрязани езиците. Нищо чудно, че от раждането си странният Ибрахим израснал покрай това обкръжение напълно луд. Вероятно такъв бил и замисълът.


Той не трябвало да стане султан, но брат му Мурад IV не оставил потомци, така че нямало друг вариант, макар че преди смъртта си Мурад молел да умъртвят Ибрахим и да предадат престола на друга династия, само не и на този идиот. Но не го послушали и Ибрахим трябвало да се качи на престола. Той, между другото, решил, че това е уловка, за да го убият, и се барикадирал в „Клетката“ дотогава, докато не довлекли и не хвърлили в покоите трупа на брат му. Ибрахим, който по това време бил на двадесет и пет години, се оказал коронован и цялата страна се хванал за главата.

Защо полуумния наследник не бил убит? Тук се намесила майка му Кьосем Султан, наложница на покойния Ахмед I и между другото дъщеря на гръцки свещеник (с рождено име Анастасия, на петнадесет години, продадена като робиня, попада в харема на Ахмед I, става негова любима наложница и получава прозвището Махпейкер, което ще рече „Лунно лице“; два пъти носи почетната титла „валиде султан“ – като майка на Мурад IV и Ибрахим I - и се ползва с изключително силно влияние – бел. П. Н.). Тя отдавна разбрала, че Ибрахим не е опасен владетел, но е неин пропуск към голямата политика. Той станал султан, но в действителност цялата власт принадлежала на нея и на везира, с когото били неразделни съюзници (а възможно и любовници).

Ибрахим Лудия палува и живее за свое удоволствие


Останали са доста много описания на този бездарен и напълно абсурден падишах:

„Ибрахим бил слаб, безволев човек, който наследил от своя баща само жестокостта и нищо от неговите добродетели. Безотговорен, с неустойчив нрав и безпринципен характер, користолюбив по природа човек, той обичал да се занимава единствено с харема си, задоволявайки по всякакъв начин своите лекомислени настроения и желания. По негово нареждане се подлагали на оглед градските бани, за да бъдат намирани красавици за любовните му утехи. Магазинчетата на ювелирите и европейските търговци се плячкосвали, за да бъдат удовлетворени внезапните капризи и увлечения на султана“. - Лорд Кинрос (шотландски османист, автора на книгата „The Ottoman Centuries: The Rise and Fall of the Turkish Empire“ – бел. П. Н.).

След като Ибрахим се качил на султанския престол, станало ясно, че той не само е девствен въпреки своите двадесет и пет години, но и изобщо няма никакъв интерес към жените. Можело да му бъде простено абсолютно всичко освен липсата на наследници и тогава майката на султана започнала да му търси спътнички. До известно време всички смятали, че това е безнадеждно – изглеждало май очевидно, че султанът е импотентен. Но веднъж Кьосем Султан разбрала как да намери подход към сина си и тогава всичко се обърнало с главата надолу.


Станало ясно, че Ибрахим Лудия прекомерно обожава пълните жени. И това е още меко казано: той се възбуждал неистово от грамадни тлъсти женища. Никакво изящество, възпитание или осезаема талия султанът не искал от жените. Той се превърнал в истински сексуален маниак и всичките си останали години на управление прекарал, без да напуска постелите на дебелите си наложници.

Султанът не се интересувал от нищо, освен от нови красавици, той жадувал да получи най-пищните жени от цялото Средиземноморие. Но даже тук владетелят се оказал не много способен: наложници на султана трябвало да търси майка му. В харема на Ибрахим се стичали най-охранените жени от цял свят, теглото им варирало от 115 до 230 килограма, но той изобщо не можел да им се насили. Бисер в неговата колекция била една 160-килограмова пленителна нимфа с прозвището „Захарната бучка“ (очевидна наречена така заради формата на тялото си).


За харема се харчели просто неимоверно количество пари, той разрешил на своите наложници да не плащат на търговците по пазарите и в европейските магазини, така че дамите започнали да влачат като свраки в двореца планини от съкровища, разорявайки цялата столица. Това била истинска банда от дебели наложници. Сред своите жени и любовници султанът минавал в общи линии за „добър човек“, даже въпреки това, че веднъж, заради една нелепа шега (която очевидно не разбрал или разбрал погрешно), удавил почти целия си харем в морето, което тогава можело да се случи на всеки.

Любимото занимание на този най-могъщ сред могъщите владетели по това време била играта на „кон“. Той тичал гол сред голи като него девственици (очевидно много охранени, каквито ги обичал) и се нахвърлял без да подбира върху една или друга, лишавайки я от невинността ѝ, за да се спусне веднага към следващата си жертва. Колкото и да се срамували неговите поданици, нямало как да се скрият тези прищевки на Негово величество, слуховете се промъквали сред хората, а оттам достигали до чуждите страни.

Ибрахим Лудия отново в „Клетката“


Не е удивително, че странните наклонности на монарха станали причина за неговото падение. Освен всичко друго, той страдал от пристъпи на гняв и веднъж за малко не убил сина си (бъдещия султан Мехмед IV - бел. П. Н.), като го хвърлил в един басейн. Синът му останал завинаги с белег на главата и след това израснал едва ли не по-глупав и от баща си. Подобна постъпка била лош знак за всички придворни: ако султанът убие наследника, ще започне гражданска война и клане, а той като че ли даже не разбирал това.

Но веднъж Ибрахим преминал всички мислими предели и моментално платил за това с престола си. Той се влюбил в дъщерята на един високопоставен мюфтия, свещенослужител и също така знатен чиновник. Без да разменя с нея някакви си ухажвания, султанът просто я изнасилил и я захвърлил. Подобно нещо не можел да изтърпи никой в империята и еничарите вдигнали въстание: искали направо да изкормят монарха и да го насекат на хиляди парчета. Ибрахим Лудия избягал веднага при майка си и тя за пореден път защитила своя глупав син. Не убили султана, но го върнали буквално в най-страшния му кошмар – „Клетката“, само че сега тя станала още по-малка; бившият владетел се оказал затворен в една малка стая на тавана.

След няколко години споменатият мюфтия се обърнал към Дивана (местния парламент) и с негово позволение написал за бившия владетел фетва – официално се предписвало той да бъде екзекутиран, така че мюфтията все пак успял да си отмъсти. Според тогавашните обичаи в стаичката на сваления султан се явил палачът, Кара Али (Черния Али), и го удушил. За първи път в живота си Ибрахим Лудия проявил воля, сила и гъвкавост – борел се с всички сили, проявил истинска храброст и мощ, но все пак бил удушен.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.