СЛУЖБОМЕР

понеделник, юни 24, 2019

Уроци по атеизъм. № 18 За оскърбените чувства на вярващите

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ: УРОК 1, УРОК 2, УРОК 3, УРОК 4, УРОК 5, УРОК 7, УРОК 8, УРОК 9, УРОК 10, УРОК 11, УРОК 12, УРОК 13, УРОК 14, УРОК 15, УРОК 16, УРОК 17

АВТОР: АЛЕКСАНДР НЕВЗОРОВ

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Урок 18. За оскърбените чувства на вярващите

Има и една такава забележителна, деликатна тема, каквато са оскърбените чувства на вярващите.

Разбира се, чувствата на вярващите трябва да бъдат пазени от всякакви оскърбления и ние трябва да внимаваме много за това. Важно е да помним, че вярващите са особени хора, те си врат носа навсякъде и навсякъде търсят възможност да бъдат оскърбени. Те ровят по послесловията и предисловията на книгите, по сайтовете, по списанията, по изложбите и навсякъде търсят жадно повод да предизвикат поредната истерия. Впрочем, те имат право на тази истерия и ние, разбира се, трябва да пазим тези чувства.

Но това трепетно отношение към чувствата на вярващите изобщо не ни пречи да се поровим в световната история и да видим какво е оскърбявало векове наред християните. Какви фактори са били за тях най-раздразнителни и какво е предизвиквало у тях най-масовите, продължителни и шумни истерии.

Да погледнем веднага първите столетия от новата ера. Християните все още не се чувствали много свободни, но вече доста бързо започнали да се оскърбяват. На първо място ги оскърбявали, разбира се, Омир, Софокъл, Еврипид, Есхил и други класици на античната литература. Защо? Защото в техните произведения се споменавали други богове. Съответно преподаването на Омир било забранено в тогавашните училища, книгите по възможност се конфискували и някак си се правели негодни.

След това вярващите започнали да се пристрастяват и разбрали, че в действителност могат да се оскърбяват по всякакъв повод. Започнали, разбира се, да ги оскърбяват античните статуи и античните храмове, храмовата култура, храмовото изкуство, фреските, рисунките, мозайките, различната малка пластика. И оскърбените християни, като се възползвали от това, че са получили тежест в обществото и възможност да действат свободно, започнали да чистят всичко от корен.

Античните статуи били унищожавани с хиляди, античните храмове били събаряни и се раздробявали на малки парчета, както станало например с храма на Серапис (в Александрия, разрушен през 391 година по нареждане на епископ Теофил - бел. П. Н.). Оскърбявало ги всичко. Сваляли се мозайки, отмивали се фрески, всякакви дребни прояви на така наречения езически култ като незначителни венчета или кандила на домашни богове ставали повод за страшно оскърбителни реакции, съпровождани с писане на доноси, поява на войници и репресии по отношение на тези, които са си позволили тези неща.

Като унищожили практически цялата материална база на античната култура (както разбирате, това, което се пази днес в нашите музеи, са жалки, нищожни трохи от огромното наследство, което е можело в действителност да се запази), вярващите започнали да търсят от какво още да се пооскърбят. Какво можело да засегне техните религиозни чувства, но толкова силно, че да получат възможността много пламенно и истерично, както обикновено, да отговорят на оскърблението?

Отговорът е много прост: разбира се, книгите. Преди това вече били разгромени философските школи, чието съществуване също оскърбявало вярващите, защото не всички там били техни привърженици. Но ето че най-сетне се добрали до книгите. Практически всички антични библиотеки, съдържащи книги, в които се споменават имената на Зевс, Озирис, Изида, Хера, Деметра, иначе казано - на боговете, конкуриращи се с бога на християните, били унищожени. Както помните, още през 391 година епископ Теофил най-сетне изгорил окончателно Александрийската библиотека - там имало все още около четиринадесет хиляди драгоценни тома; а благочестивият император Валент призовал да се съберат по цяла Антиохия книгите от дохристиянския период и да бъдат изгорени, а ако не могат да бъдат изгорени, да се закопаят в земята. Всичко това за пореден път свидетелства колко лесно и неистово се оскърбявали християните.

Забележителният гръцки граматик Атеней Навкратски пише към 228 година книгата „Пир на мъдреците“, в която споменава почти осемстотин имена на автори и хиляда и петстотин названия на литературни произведения, които изобщо не са стигнали до нас. Това били именно плодовете от оскърблението на християните. Точка по въпроса поставил папа Григорий, който заел римския престол през 590 година - той заповядал да бъдат унищожени всички книги от дохристиянския период.

Трябва да кажем, че никога не е възможно да се предусети какво наистина може да оскърби чувствата на вярващите и до каква степен това оскърбление ще бъде силно и неочаквано. Например в продължение на почти сто години те се оскърбявали от иконите. Те изгаряли иконите, закопавали ги в земята, трошели ги в главите на иконописците, горели ръцете на иконописците с нажежено желязо. Всичко това ставало във Византия и го правели благочестиви християни, православни, които били оскърбени от факта, че съществуват икони. След това, наистина, положението се променило и християните започнали да се оскърбяват вече от тези, които се оскърбяват от иконите, но това е съвсем друг въпрос.

Също така и в най-ново време вярващите намерили лесно множество поводи да се оскърбяват. По-специално, както помните, ги оскърбило много книгопечатането. Първият руски печатар Иван Фьодоров бил подложен в Москва на диви репресии от страна на православната християнска тълпа, която била оскърбена от печатането (вместо ръчното преписване) на така наречените свещени книги. Печатницата била разгромена, работещите в нея бити, а самият Иван Фьодоров успял да избяга.

Имало още един забележителен, много благодушен, много вярващ в просвещението човек на име Квилен фон Бромберг, който решил да открие в Москва аптека и да запознае руснаците с това какво представлява фармакологията. Самият факт, че аптеката съществувала, че на витрината ѝ имало нещо подобно на скелет, а вътре се продавали някакви отвари, оскърбил, според твърденията на вярващите, православната тълпа дотолкова, че аптеката, естествено, била веднага затворена и фактически ликвидирана, въпреки че Бромберг имал всичките необходими официални разрешения.

Постепенно вярващите в Русия и в Европа започнали да се оскърбяват буквално от всичко. Оскърбявали ги астрономическите открития, оскърбявали ги Джордано Бруно и Галилео Галилей. Оскърбявала ги анатомията и заниманието с нея - така лабораторията на Андреас Везалий, който живял през XVI век, била разгромена, а на самия него му се наложило да замине на някакво „пътешествие“, за да избегне смъртта. Те дотолкова били оскърбени от откритието на малкия кръг на човешкото кръвообращение, направено от Мигел Сервет, че изгорили Мигел Сервет.

По-нататък, естествено, всичко вървяло по нарастваща спирала. Оскърбило ги изобретяването на електропроводите и електрическите лампи - струва си да се прочете за истерията на поповете, било то наши, било то западни, по този повод. Оскърбило ги изобретяването на автомобила и на железницата. Извънредно ги оскърбило изобретяването на рентгеновия апарат - работата е в това, че първите рентгенови снимки в цял ръст не показвали къде е разположена човешката душа. Оскърбил ги Иван Михайлович Сеченов с издаването на книгата „Рефлекси на главния мозък“. И дори през XIX век, в 1824 година, оскърбените казански семинарист разгромили анатомичната колекция на Казанския университет.

Иначе казано - те се оскърбяват от всичко. Това трябва винаги да се помни. Естествено, необходимо е да се щадят чувствата на другите хора, но не забравяйте: ако всичко това, което е оскърбявало вярващите, не е получавало в крайна сметка правото да го има, човешката цивилизация вероятно е щяла да прекрати своето съществуване.

Като постскриптум искам да добавя наколко думи към предишния урок „Митът за гоненията на църквата“.

Прегледах внимателно множество материали, засягащи така нареченото преследване на вярващите. И, знаете ли, няма нито едно съдебно дело, което да е напълно очистено от политиката, от участието в някаква контрареволюция, подривна дейност или делба на „заможни“ енории. Защото поповете доста активно пишели един за друг доноси, обвинявайки се ту в недостатъчно обновленчество (движение в руската православна църква след Февруарската революция през 1917 година - бел. П. Н.), ту в обновленчество, ту в разхищаване на църковни ценности, ту в нещо друго. Много трудно е да се намери поне едно дело, при което някой е бил осъден реално заради вярата си.

А ето какво ни показва историята на един наистина вярващ човек. През 1923 година бил арестуван Алексей Алексеевич Ухтомский, блестящ руски руски физиолог, който не само бил набожен, но и носел тайно монашески сан. Друга работа е, че Ухтомский изобщо не бил православен - той бил старообрядец, при това от тези твърди старообрядци, които не са забравили нищо и не са простили нищо на патриаршията. Въпреки това, че бил професор по физиология, Алексей Алексеевич не се притеснявал да показва открито своите религиозни възгледи и дори да служи в Единоверческата църква.

И така, Ухтомский бил арестуван и всичко завършило с едно доста забавно постановление на ОГПУ: предписали му да не демонстрира своите религиозни възгледи, а втората важна точка от постановлението задължавала професора да приведе заеманото от него жилище в съответствие с установените санитарни правила. Работата е в това, че Алексей Алексеевич, като доста талантливи хора, не бил много по подреждането. Когато получавал от болшевиките своята професорска дажба, включително и бързо развалящи се продукти, той слагал всичко на лавицата в жилището си. Ако дойдели вечно гладните студенти, изяждали ги и нямало проблем; но ако не дойдели - професорската дажба оставала да мирише.

Както и да е, но този прост пример с едни много ярко и откровено вярващ човек ни показва, че всичко завършило за него с четири или пет, струва ми се, дена разследване в ОГПУ и оттогава никой и никога не го преследвал заради вярата му.


(Следва)

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.