СЛУЖБОМЕР

събота, юни 08, 2019

Васил Левски и неговите сподвижници след арабаконашката афера (документи от турските архиви) – 44

Преди известно време публикувах в блога си и в моята интернет библиотека няколко документа, свързани с Васил Левски, както и всичките негови писма, които успях да намеря.

Сега продължавам с документите, отнасящи се до разследването от турските власти на Апостола и неговите сподвижници след обира на пощата в прохода Арабаконак (до днешния проход Витиня), осъществен от Димитър Общи и негови другари.

Документите, както и бележките към тях, са представени според книгата "Васил Левски и неговите сподвижници пред турския съд (документи из турските архиви)", София, 1952 г.

Павел Николов

(ПРОДЪЛЖЕНИЕ ОТ ТУК)

72

Писмо от Али Саиб Паша до дунавския валия [1]

[София], 10 януари 1873

До негово превъзходителство валията

Ваше превъзходителство,

Уведомяваме ви, че, като предоставяме на Софийското управление оригинала на съставените от комисията следствени протоколи на задържаните в София лица, по един препис, които наредихме да се изготвят, се изпращат приложено на ваше превъзходителство и след като се прегледат от вас, да бъдат оставени на съхранение във Върховния областен съд. На вашите заповеди!

23 зилкаде [1]289 или 10 януари [12]88 [1873] година.

[Печат]: Ес-сеид Али Саиб

73

[Допълнение към документ 62]

Продължение от разпита на Димитър Общи

– Много добре, признанията ти дотук верни ли са, тъй ли е?

– Тъй е.

– Знаеш ли да пишеш?

– Не знам.

– На кого предавахте писмата и книжата, които изпращахте до комитета и до околните села?

– Нареждахме да се препращат от село на село.

– В Тетевен кой пишеше писмата?

– Пишеше ги секретарят на комитета, даскал Иван.

– Кой държеше списъка?

– Държеше го чорбаджията Петко.

– Много добре, дотук ти даде верни показания. Ще те запитам за още едно нещо, кажи ми и него право! Бедят те за убиец на дякона, когото преди известно време застреляха нощем в Орхание. Ти ли го гръмна?

– Истина е, аз го гръмнах.

– Поради коя причина го уби?

– От отсреща, от комитета, писаха: „Застреляйте го, убийте го!“ И аз гръмнах и го убих.

– Тук се говори, че веднъж отишли 5–6 души да убиват попа. Знаеш ли кои са и не беше ли с тях?

– Веднъж четирима души отидохме да убием дякона. Един от тях беше Стоян, друг – Лечо ковачът, а на третия името не знам. Причакахме го на половин час разстояние по-нататък от Извор. Стоян и Лечо знаят името на човека, за когото казах, че не го познавам. Него ден нас ни видя- ха. Намиращи се по лозята хора отишли и съобщили на дякона. Дяконът не мина, не можахме да го убием. После аз отидох самичък в Орхание. В три часа през нощта той излезе от хана, причаках го и го убих.

– Някой от чорбаджиите в Тетевен каза ли ти да убиеш дякона?

– Казаха ми хаджи Станьо, Петко Милев, Петър кожухарят и още един-двама души, чиито имена не си спомням. Нещо повече, колкото комити има тук, всички казаха. А и от Влашко писаха.

– Каза ли ти някой от Орхание?

– Никой не ми каза. В Орхание няма такъв човек.

– Има ли в Орхание комити, кои са те?

– Един от тях е Васил, който е сега тук заедно с нас, друг – Велчо каса- пинът, после – Стоян Брънчев [2], братът на Стоян Брънчев, Гавриил, който е секретар на комитета, Васил Наков, има и други, когато си ги спомня, ще ги кажа.

– Правихте ли в Орхание комитетски събрания?

– Правихме много пъти. Книжата са у Гавриила.

– Ела и вместо подпис удари пръста си под признанията, които направи.

Да ударя пръста си.

[Знак за отпечатък от пръст]: Димитър

Горепротоколираното следствие се извърши в Тетевен. Слагаме тук печатите си в удостоверение на това, че чухме дадените в наше присъствие показания и признания на лицата, записани в настоящия следствен протокол.

27 октомври [12]88 [1872] година. [Печати]: Софийски окръжен управител – Ахмед Мазхар; член на окр. съд – Саадуллах Сърръ; орханийски околийски управител – Ахмед; финансов началник в Орхание – Мехмед Саадедин; окръжен следовател – Хасан Хюсни; полиц. началник–Ахмед Хайруллах.

Разпит на Марина [3], касиер в Орхание

28 октомври 1872

– Как е името ти и името на баща ти? Откъде си?

– Името ми е Марин, а на баща ми – Никола. От Орхание съм.

– На колко си години, какво е занятието ти?

– На 28 години съм, по занятие – касиер в Орхание.

– Някои вече обадиха, че и ти си имал пръст в обира на хазната, който стана преди. Как стои тук въпросът, я кажи истината!

– Не съм съобщавал никому, че хазната ще пътува. Само трябва да кажа, че аз седях в кафенето, пиех си сутринта кафето. Когато мина от- там господин финансовият началник, той ми извика: „Хайде, пий си кафето, че ела! Пристигнали са пари, веднага да ги преброим и да ги из- пратим в София!“ Аз си изпих кафето, станахме с господин началника заедно и отидохме в управлението. Преброихме парите.

– Колко дни преди обира на хазната стана това?

– Тоя разговор стана четвъртъчен ден. Ние преброихме парите. В петък ги изпратихме на път.

– Когато стана разговорът, кои бяха в хана?

– Там беше само Васил. Беше и зетят на Стоян Брънчев.

– Ние разпитахме Васила в Тетевен, той не казва същото. Когато си отишъл в кафенето на Васила, щом дошъл там и Велчо, с глава си дал знак ей тъй към балкана. Велчо отива и съобщава на хайдутите, и хазната бива обрана. Тук няма място за отричане.

– Не, не съм давал знак с главата си към балкана, не знам нищо по тая работа.

– Виж, хайдутите поръчват на Велча, като отиде в хана на Васила, да му съобщи да научи от тебе кога хазната ще бъде изпратена, за да им обади, когато им занесе хляб. Велчо отива и казва на Васила [4]. Васил пък идва при теб и те запитва. Ти му казваш, че ще съобщиш кога ще тръгне хазната. Заради това, когато на сутринта отиваш във Василовия хан, даваш с глава знак ей тъй право към балкана. Отговори на това!

– Такова нещо дори и на ум не ми е идвало. Повярвайте ми, господине, не съм казвал.

– Освен това, и нападателят на хазната, Стоян пандурът, заявява, че и ти си имал пръст в тая работа. Ако изкараме ей сега тия хора и те всички ти го кажат в лицето, какво ще отговориш?

– Да излязат, нека всички ми кажат в лицето.

– Има ли тогава нещо друго да кажеш?

– Не признавам.

– Защо не признаваш, я кажи причината?

– Причина няма. Не съм казвал такова нещо и заради това не мога да призная.

– Щом е тъй, ела да се подпишеш тук!

– Да се подпиша!

Подписал: Марин Николов

Нов разпит на Васил бояджията

28 октомври 1872

– Разкажи ни още веднъж как касиерът Марин извести за потеглянето на хазната!

– Велчо дойде, намери ме в града и ми разправи: „Оставих хайдутите в балкана. Те ми поръчаха да ти кажа да научиш от касиера Марин кога ще тръгне хазната.“ Аз му отговорих: „Иди, научи от Марина“. А Велчо ми рече: „Ти иди!“ Казах му: „Иди ти и аз ще отида!“ Мина известно време след това. Когато веднъж седях в бояджийницата, по пътя минаваше Марин. Повиках го при себе си и го запитах: „Велчо каза ли ти нещо?“ Марин отговори: „Какво да ми каже?“ Аз му рекох: „За хазната, понеже горе чакат. Ще известиш ли, когато тръгне?“ Марин отговори: „Аз ще зная предварително, мога да съобщя, когато тръгне.“ След като разменихме тия думи с Марина, видях се с Велча и му казах: „Срещнах се с касиера Марин.“ А Велчо рече: „И аз се срещнах с него, пък и днес ще нося хляб на хайдутите в балкана.“ Имах да давам на Велча 6 гроша за тютюн. Извадих и му ги платих. Същият ден Велчо занесе хляб на хайдутите. На другия ден, в четвъртък по обед, Велчо се върна и се срещнахме пак. Запитах го: „Колко души са хайдутите?“ Той отговори: „Не ходих чак до хайдутите. Един от тях ме пресрещна и взе хляба.“ Велчо казваше, че били 10 души. Когато на заранта в петък седяхме с него в хана, там беше и касиерът. Той стана и отиде в управлението, за да изпрати оттук [Орхание] хазната. След като Марин изпратил хазната, докато ние седяхме още в хана, той дойде пак при нас. Понеже в кафенето имаше навалица, той не произнесе нито дума, а с поглед даде знак къмто балкана. И Велчо беше там. Тогава аз рекох на Велча: „Хайде, върви, ето хазната заминава!“ Той пък отиде да съобщи на хайдутите, че хазната е потеглила. Между това мина около половин час. Събрахме се с Марина двамата на тезгяха в кръчмата на Атанас търговеца. Запитах го: „Колко пари изпрати с хазната?“ Той отговори: „Малко са, около 125 000 гроша.“ Минаха 5–6 дни, откакто хазната бе обрана. Когато пак срещнах Марина, той ми каза от какъв вид са парите, обаче не запомних, забравил съм.

– Марин трябва от по-рано да е говорил с хайдутите по обира на хазната, оттам се разбира защо им е съобщил. С кого ли е говорил? А кой оттук нареди на хайдутите, та те се събраха?

– Преди месец и половина касиерът Марин се срещнал с Димитра от Сърбия и с Велча в Челопечанския манастир, дето били приказвали по нападението на хазната. Впоследствие, около 12 дни преди самия обир, аз отидох в Тетевен. В къщата на Дочо Мръвков се срещнах с Димитра. Там Димитър ме запита: „Как е, събират държавни пари в Орхание, събраха ли се вече?“ Аз отговорих: „Как притискат хората тук и там за пари!“ През същата седмица, в петъка, Павел Кабакчиев донесе пари от Тетевен. И аз вървях заедно с него, но останах в хана на Цветка в Правец. На сутринта, като станах, дойде Стоян пандурът. Той ми каза: „Да изпратиш от града [Орхание] Велча, да дойде в Цветковия хан в Правец, ще му кажа нещо.“ И щом пристигнах, изпратих Велча. Той отиде. За по-нататък вече какво е станало, и как са се събрали, попитайте Велча.

– Ти откъде знаеш какво са приказвали в Челопечанския манастир касиерът Марин, Димитър от Сърбия и Велчо по въпроса за хазната, откъде се научи?

– И аз бях тогава в манастира. Само че не присъствах на разговора на Марина с Димитра по тая работа. 5–6 дни след като се върнах, аз се видях с Марина. Тук той ми съобщи.

– Какво ти съобщи Марин, какво каза?

– Каза ми: „Страхувам се да ти съобщя за какво приказвахме с Димитра в манастира, само да не кажеш някъде!“ Отговорих му: „Кажи, кажи!“ Тогава той ми рече: „Димитър от Сърбия ще нападне пътуващата хазна.“ После за това ми каза и Велчо.

– Много добре, къде се беше наговорил с хайдутите да ти изпратят известие по Васила [5], че да се научиш от касиера кога ще тръгне хазната?

– Когато преди обира на хазната аз отидох в Тетевен и се видях с Димитра, той ми разказа, че говорили доста с касиера в Челопечанския манастир по организирането обира на хазната. Когато тръгнах за Орхание, Димитър изпрати много здраве на Марина и на Велча и поръча Марин да му съобщи кога ще потегли хазната. Когато дойдох в Орхание и срещнах Марина, казах му, а той отговори: „Много добре, ще съобщя!“

– По кого е изпратил Марин известие на хайдутите „да се съберат, че тия дни хазната ще потегли?“ Или Марин уведоми теб, та ти им съобщи?

– Не знам по кого Марин е съобщил на хайдутите да се съберат.

– Такава услуга не се прави даром. Какъв дял ти дадоха от парите? –

Не са ми дали нито пара. Те щяха да дадат и на мен дял 1000 гроша от парите, а на Марина 5000 или може би повече… „Ние сме се уговорили с него“, ми беше казал Димитър в Тетевен

– Когато се върна от Тетевен, каза ли на Марина, че Димитър е обещал да ви даде като дял на него 5000 и на теб 1000 гроша?

– Съобщих му обещанието, че ще му дадат 5000 гроша, но не казах, че на мен ще дадат 1000 гроша. В отговор той ми рече: „Могат да ми дадат, могат и да не ми дадат. Не съм за парите.“

Очна ставка на Васила с касиера Марин

– Хей, Василе, ето Марин дойде. Той отрича напълно, че знае нещо по въпроса за хазната. Кажи му ти!

– Марине, не отричай! И Марин знае по въпроса за хазната.

Въпроси към Марина

– Марине, чу ли какво каза Васил?

– Чакай да кажа истината.

– Кажи, Марине, да видим!

– Преди два месеци бях отишъл в Челопечанския манастир. Там се срещнах с Димитра от Сърбия. Той ми каза: „Съобщи ни деня, когато хазната ще потегли! Ако не съобщиш, ще те убием!“ Поради това аз се уплаших и им съобщих по Велча касапина. Ето, това е истината.

– Когато си казахте с Димитра тия думи, кои бяха там?

– Бяхме само двамата.

– Какъв дял щяха да ти дадат от парите? Такова нещо не става даром, я! Кой обеща [да ти даде дела]?

– Бяха ми обещали с думите: „Ти свърши тая работа, ще ти дадем 100 лири!“

– Кой ти обеща?

– Обеща ми Димитър от Сърбия. Още по-преди той изпращаше из- вестия по Велча.

– Какви известия изпращаше?

– „Тая седмица хазната ще тръгне ли?“ И аз отговорих: „Ще тръгне!“ Това аз отрекох в предишния си разпит, но вече няма място за отричане, така е.

– Целта на Димитра не е била парите. Той е обикалял в тоя край, за да събира комити. Вкара ли и теб [в комитета]?

– И аз дадох 300 гроша за комитета и се записах.

– Като наредихте да оберат хазната, какво беше намерението ви: да подпомогнете комитета или да разделите парите помежду си?

– Щяхме да подпомогнем народа.

– Какво възнамерявахте да купите на народа с тия пари?

– Искахме да му купим потребни неща.

– Кои тук от населението са записани в комитета?

– От нашето Орхание са: дядо Мито, Дочо, Васил Попов и Велчо Стамболията. Записани [6] са и още много други. Всички знаят за комитета и за организацията. С тия пари щяха да се купят за комитета неща, които ще му бъдат необходими.

– Влиза ли Васил в комитета?

– Понеже Васил е беден човек и не можеше да даде пари, и той услужи по въпроса за хазната. И той влиза, комита е!

– Василе, виж, Марин касиерът каза, че и ти си влизал в комитета.

– Димитър поиска да вкара и мен в комитета. Рекох му: „Пари нямам, за да внеса.“ А той отвърна: „Ти ни служи, аз ще те вкарам в комитета без пари. Считай се за комитетски човек!“ Отвърнах му: „Много добре!“

– Къде правехте комитетските събрания?

– Правехме ги в хана на Гавриила ханджията.

– Кой е секретар на комитета?

– Секретар е Гавриил, у него е и списъкът.

– Къде държи той списъка?

– Не знам къде го крие, сам той си знае!

– Това ли са вашите признания, тъй ли е?

– Тъй е.

– Ако е тъй, елате да се подпишете!

– Да се подпишем.

Подписали: Марин, Васил

Разпит на Гавриила, ханджия в Орхание

28 октомври 1872

– Как е името ти и името на баща ти? Откъде си?

– Името ми е Гавриил, а на баща ми – Генчо, от Орхание съм.

– На колко си години, с какво се занимаваш?

– На 23 години съм. По професия съм ханджия.

– Гаврииле, Марин касиерът разправи, че си влизал в комитета и че, понеже си бил негов секретар, у теб се намирал списъкът. Как стои тук работата?

– Аз водя комитетския списък и съм секретар на комитета. Само че сега книжата не са у мене. Те са у затворения тук орханиец Велчо Шунтов.

– Откога записвахте такива комити?

– От тая пролет насам.

– Има ли много записани?

– Около 20–30 души ли са, не знам колко са!

– Кои са тия 20–30 души, я кажи имената им!

– Да дойде списъкът, там са записани. В списъка е отбелязан общия брой. По-добре от мен знае това затвореният Васил бояджията от Тетевен. Всичката вина е у него.

– Кога предаде на Велчо Шунтов списъка? – Трябва да беше преди 20–30 дни.

– Защо му го даде?

– Дадох му го да стои у него.

– Какво е комитетското име на тоя град?

– Не си спомням. Записано е в списъка.

– Затвореният тук Димитър от Македония ли ви записа?

– Да, тоя Димитър ни записа.

– Ти колко пари даде?

– Понеже станах секретар, не взеха от мен пари. Записаха ме безплатно. И аз влизам в комитета.

– Защо записват в комитета? Какво ще вършат тия хора?

– Те си знаят, аз не знам.

– Много добре, признанията ти дотук верни ли са, тъй ли е?

– Тъй е.

– Щом е тъй, ела да се подпишеш!

– Да се подпиша.

Подписал: Гавриил

Нов разпит на Велчо касапина по въпроса за комитета

– Велчо, тук имало някаква комитетска работа, каква е тя?

– По тая работа Димитър идваше тук постоянно. Той живееше тайно в една стая на хана, дето Васил бояджията го продаде, и говореше за комитета. Къщата ми е близо до Гаврииловия хан. Една вечер излязох от хана, за да си отида у дома. Гавриил ме последва изотзад и ми извика.: „Чакай малко, ще ти съобщя нещо, но, пази се никому да не казваш, защото ще те убият!“ И после той продължи: „Идва един човек. Той обикаля градове и села и убеждава народа да влиза в комитета, като го призовава да бъде готов!“ Аз го запитах: „За какво да бъде готов?“ Гавриил отговори: „Не мога да ти се доверя, за да ти кажа, да не би да ни предадеш!“ Толкова продължи разговорът ни. Аз си отидох в къщи, а Гавриил се върна в хана си. От тогава минаха 5–10 дни. До Гавриила дошло писмо. Той ме повика и ми прочете полученото писмо. Прочете го по-отделно на всички, които знаеха работата, т. е. които влизаха в комитета. След няколко дни пак се получило писмо до Гавриила. Той пак ни извика и ни го прочете. Тъй ни е викал няколко пъти.

– Какво пишеше в писмата, които ви чете Гавриил?

– В тях пишеше: „Хората, които знаят тая работа, да не казват ни на баща си, ни на майка си, ни на децата или други някои, защото кажат ли, ще ги убием!“ Още много работи пишеше в писмата, но не ги помня. Сега ще ги донесат, ще видите.

– Теб записаха ли те в комитета?

– Записаха ме.

– Записвали с пари, колко пари взеха от тебе, за да те запишат?

– Понеже съм беден човек, дето и да ме изпратеха по тая работа, даваха ми и пари за разноски.

– Къде те изпращаха и до кого?

– Гавриил ме изпрати веднъж в Правец. Писмото, което ми даде, отнесох в Правец и го дадох на Цветка ханджията.

– Кога те изпрати и колко пари ти даде за ходенето?

– Беше през месец март тая година. Даде ми 40 пари за хляб. Занесох писмото и го предадох, но не знам какво пишеше в него.

– Колко пъти се срещна с Димитра, дошъл от Македония?

– Много пъти съм го виждал в Гаврииловия хан. Но веднъж преди още да бях влязъл в комитета, Гавриил ми намигна с око и ми каза: „Ето, тоя е, дето ходи и устройва комитети.“

– След като си влязъл в комитета, трябва да си се срещал с Димитра.

– Когато Димитър идваше, Гавриил се срещаше с него тайно. Той не го показваше никому. Каквото Димитър имаше да нареди! казвал го на Гавриила, а Гавриил го предаваше на нас тайно и ни четеше получените писма.

– Когато записвали някого в комитетския списък, вземали му пари. Защо събираха тия пари? Какво щяха да правят с парите от хазната, коя- то обраха?

– Парите, що вземаха от хората, записани в комитетския списък, даваха на човека, който ходеше по тая работа. А какво щяха да правят с взетите пари от хазната – не знам.

– Защо се записват в комитета, какво искат да правят? Кои се записаха оттук?

– Гавриил е секретар на комитета. И Васил бояджията е комита. За- писаха и мен. Гавриил познава всички, той знае да чете и да пише.

– Ние запитахме Гавриила и той отговори: „Аз действително съм секретар на комитета.“ И каза още: „Васил знае всичките работи.“ Как стои тоя въпрос?

– Гавриил получаваше комитетските писма, грамотен е, той знае, питайте него! Знаят и Васил, и Гавриил.

– Много добре! Признанията ти до тук верни ли са, тъй ли е?

– Верни са, тъй е.

– Щом е тъй, ела да се подпишеш тук!

– Зная да пиша, да се подпиша!

Подписал: [Велчо]

Нов разпит на Велча

– Велчо, ние запитахме Гавриила къде се намират комитетските книжа. Той казва, че ги бил дал на тебе. Къде са тия книжа?

– Гавриил ми донесе комитетските книжа заедно с тенекията, в коя- то бяха поставени, и ми ги даде. Те стояха около 3 дни у мен. Гавриил дойде пак и ги поиска. Бях неразположен, нямах време да му ги давам, не му ги дадох. Във връзка с въпроса за хазната ме извикаха тук в управлението. Бях болен. Отивайки за конака, брат ми ме придържаше за ръката. Аз му казах: „Има една тенекия с книжа на Гавриила, да му я предадеш!“ По-нататък не знам, предаде ли му я или не му я предаде.

Въпроси към Ташо [7], брат на Велча

– Ташо, когато преди няколко дни задържаният твой брат Велчо бил повикан в управлението по въпроса за хазната, като сте вървели заедно, той ти казал: „В къщи има една тенекия на Гавриила с книжа, да му я дадеш!“ Къде са тия книжа?

– Нея вечер разпитваха брата ми Велча до 9 часа. Същата вечер го затвориха. Аз се върнах в къщи, взех веднага тенекията и я занесох в Гаврииловия хан. Понеже това стана през нощта, вратите на хана бяха заключени. Почуках. Излезе слугата на Гавриила, Христо [8]. Попитах го къде е Гавриил, а той отговори: „Горе в къщи.“ Казах му, че брат ми е поръчал да му предам тенекията.

– Слугата на Гавриила предал ли му е тенекията?

– Не знам. Ето и Христо е тук, попитайте него!

Въпроси към Христа, слуга на Гавриила

– Христо, преди известно време братът на Велча, Ташо, ти оставил една тенекия, за да я предадеш на Гавриила. Какво направи с нея?

– Аз спях. Почука се на вратите на хана, излязох. Видях, че е Ташо, Велчовият брат. Запитах го: „Какво търсиш?“ Той отговори. „Затвориха брата ми в конака. Той поръча да предам тая тенекия на Гавриила.“ И аз му казах: „Гавриил не е тук. Той спи горе у дома си. Дай да му я занеса аз!“ Взех тенекията, отидох при Гавриила и му рекох: „Братът на Велча, Ташо донесе тенекията и остави да ти я предам.“ Гавриил отвърна: „Тенекията нека остане у тебе, ще пратя Петра [9], съседа на нашия хан, дай я на него!“ Тъкмо дойдох в хана, настигна ме изотзад Петър бояджията и поиска тенекията. Аз му я дадох.

Въпроси към Велча

– Хей Велчо, Гавриил ти дал тенекията с комитетските книжа, за да стои у теб, и ти си я държал до арестуването ти. Защо тогава каза на брата си Ташо да я взема от вас и да я занесе и предаде на Гавриила?

– Знаех, че в тая тенекия се намираха комитетски книжа. Когато ме затвориха тук по въпроса за хазната, можеха да претърсят къщата ми и да намерят книжата. А понеже работата беше тайна, излезеше ли наяве, комитите щяха да ме убият, задето съм ги издал. Поради тая причина аз се уплаших и казах на брата си Ташо да върне книжата на Гавриила.

– Като знаеш, че тия книжа са вредителски, защо ги държиш в къщата си?

– Когато ни подготвяха да се запишем в комитета, предупреждаваха ни с думите: „Внимавайте да не казвате в къщи на жените и на децата си, да не издадете тайната ни! Ако някой разкрие нашата тайна, ще го убием!“ Страхувах се от това предупреждение.

Въпроси към Ташо

– Хей Ташо, през нощта, когато беше арестуван твоят брат Велчо по въпроса за хазната, той ти казал, че у дома ви имало една тенекия, да я вземеш, да я занесеш и да я предадеш на Гавриила. И ти бързо си се затичал в къщи, взел си тенекията и си отишъл в хана на Гавриила, за да му я предадеш. Но понеже не си намерил Гавриила, ти си я оставил на неговия слуга. Не можеше ли да направиш това, когато се съмне, ами носиш тая тенекия посред нощ?

– Брат ми Велчо ми поръча: „Сега щом си отидеш в къщи, вземи тенекията и я занеси и предай на Гавриила!“ Съгласно поръчката му, взех от къщи тенекията и я занесох в хана на Гавриила, за да му я предам. Не можах да го намеря, дадох я на слугата му Христо.

– Ташо, какво имаше в тенекията?

– Не знам какво е имало.

Въпроси към Христа

– Христо, ето тоя Ташо тук донесъл нощем една тенекия и търсил Гавриила, за да му я предаде. Понеже не можал да го намери, оставил я у теб на съхранение. Ти не можеше ли на следния ден да я дадеш на Гавриила, та веднага си побързал да отидеш да го намериш и да му съобщиш?

– Ташо ме вдигна от сън, за да ми каже: „Занеси бързо тая тенекия на Гавриила!“ И аз, нали съм слуга, отидох, обадих на Гавриила.

– Но, като слуга на Гавриила, знаеше ли какво имаше сложено в тенекията?

– Не знаех какво имаше в нея.

– Ние те проучихме. Ти не си бил слуга на Гавриила, а съдружник. Щом като си, значи, съдружник, ти ще знаеш кой идва и кой влиза в Гаврииловия хан, ще познаваш хората на комитета. Кои са участващите в комитета, обади ни тия хора, кои са те?

– Съдружник на Гавриила станах от три месеца насам. Само веднъж ме е пуснал в хана. Не знам кои го посещават.

– Щом като си съдружник на Гавриила, ти трябва да знаеш. Ела, кажи истината!

– Съдружник на Гавриила съм от три месеци насам, не знам кои са посетителите.

Въпрос към всички

– Признанията ви дотук верни ли са, тъй ли е?

– Тъй е.

– Щом е тъй, елате да се подпишете!

– Да се подпишем.

Подписали: Велчо, Ташо, Христо

(Следва)

БЕЛЕЖКИ

1. Последният разпит по процеса на Васил Левски и неговите сподвижници завършва на 12 януари (25 зилкаде е 12, а не 13 януари) 1873 година. Телеграмата, с която председателят на съда, Али Саиб паша, съобщава на валията в Русе, че му изпраща препис от протоколите, е от 10 януари, т. е. два дни преди завършване на делото. Естествено преписите ще да са изпратени след 12 януари.

2. Стоян Брънчев, брат на Гавриил Брънчев, чорбаджия; член на окол. управителен съвет в Орхание (вж. Sälname-i Tuna, год. VI, 1290, стр. 75), който не е вземал никакво участие в революционния комитет. Общи е последователен на своята идея да казва много имена, тъй като „в множеството е спасението“.

3. Разпитът на Марин Николов, член на комитета в Орхание, както и следващите разпити, проведени на 28 октомври, са станали отново в Орхание.

4. Васил е Васил Петров Бояджията.

5. В тур. текст стои действително името „Васил“, но Васил е разпитваният. Преписвачът трябва погрешно да е написал „Васил“ вместо „Велчо“, тъй като тъкмо последният е бил натоварен да съобщи на Васила да научи от Марин Николов кога ще потегли хазната.

6. Пред „записани“ са изпуснати думите: „освен тия пет души.“

7. Ташо е Ташо Шунтов, брат на Велчо, член на комитета в Орхание.

8. Христо е Христо Колев, също член на комитета.

9. Петър е Петър Цаков, баща на Васил Петров.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.