СЛУЖБОМЕР

четвъртък, юни 06, 2019

Уроци по атеизъм. № 15 Как да се строят и възстановяват така наречените храмове?

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ: УРОК 1, УРОК 2, УРОК 3, УРОК 4, УРОК 5, УРОК 7, УРОК 8, УРОК 9, УРОК 10, УРОК 11, УРОК 12, УРОК 13, УРОК 14.

АВТОР: АЛЕКСАНДР НЕВЗОРОВ

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Урок 15. Как да се строят и възстановяват така наречените храмове?

А сега да поговорим за строителството и възстановяването на така наречените храмове.

Това е много интересно тема – особено интересна сега, след цялата история с песните и танците на едни момичета по време на някакво поредно молитвено събрание на християни. И във връзка с това в крайна сметка видяхме отново – видяха даже тези, които не искаха – познатото зверско озъбване, видяхме дивата злоба, видяхме агресията, видяхме и това, че по същество религията с нейното доминиращо състояние е напълно несъвместима нито с цивилизацията, нито с демокрацията. Че тя е съществено препятствие за изграждането и организирането на всяко гражданско общество.

Именно във връзка с това стана ясно, че нейните дни са вероятно преброени.

Ние знаем, че по-специално православието, ако бъде лишено от административния ресурс и възможността да паразитира, иначе казано – ако бъде заставено да плаща данъци и да участва във финансовия живот на страната, мигновено ще се сведе до нулата, ще се разпадне и ще се превърне в още една от множеството малки секти. Ясно е, че то може да се крепи само върху щиковете, само върху насилието, само върху административната принуда, че не притежава никаква вътрешна спойка, никаква съблазнителна за публиката сърцевина и може само да бъде насаждано тъпо като някаква идеология. Но, както показва опитът от съществуването на света през последните векове, подобно състояние не продължава дълго. Нещо повече, подобно състояние свършва доста бързо.

Аз вече казах тук, че на Руската империя са ѝ били необходими, ако не се лъжа, четиринадесет различни текста в Наказателния кодекс, заплашващи с реални наказания, за да се удържат в рамките на православието народните маси. Разбираемо е, че сега, в епохата на големите съблазни, подобни наказателни текстове би трябвало да има много повече, но за това няма защо да говорим, тъй като подобна тактика е неефективна. И е ясно, че при всички случаи църквата е обречена на забвение и отмиране, защото държавната дотация и държавният административен ресурс не са вечни, а организацията, която залага само на това, е, разбира се, още по-малко вечна.

Не съм забравил за строителството на храмове. Това е важна и интересна тема.

Упрекват ме често, че в „Уроци по атеизъм“ няма атеизъм. Че не разговарям за бог и богове, за красотата или грозотата на едни или други култове. Но, виждате ли, да се обсъждат сериозно особеностите на християнското учение ми се струва толкаво глупаво нещо, колкото и да се обсъжда метаболизмът на Пинокио. Защото няма нищо за обсъждане. Ние говорим за социалната роля на църквата и за това какво бъдеще я чака.

Ако бях само аз, нямаше да има никакъв проблем. Достатъчно би било да ми намерят оптимален модел клетка, да ме разкарват навсякъде в нея и да ме показват. Но двадесет и пет милиона атеисти в Русия не могат да бъдат напъхани в клетка и те също ще поискат да им се уважават правата. Защото разговорът за оскърбяването на чувствата на вярващите не може да има тежест в една светска страна – трябва да се говори за оскърбяване на чувствата изобщо. Но, да речем, мене като атеист ме оскърбява религиозната пропаганда, а някой от поклонниците на култа към летящото спагетено чудовище се оскърбява от неупотребата на гевгира или на някакви други кухненски прибори. Между другото, споменатото пастафарианство е също регистрирана религия, която не е с нищо по-лоша от православието, култа вуду и всичко останало.

Та така, във връзка с това, че съдбата на православието е в общи линии ясна, преминаваме към важното и интересна тема за строителството и възстановяването на храмове.

Доста често ми задават умния, но пределно провокационен въпрос как трябва да се отнасяме към възстановяването на тези култови съоръжения, много от които стоят във вид на руини по цялата територия на Русия. Трябва ли изобщо да се възстановяват, трябвали да се харчат за това нашите пари? Особено като имаме предвид, че от тези здания Православната църква ще направи свои търговски центрове, в които ще продава магически услуги на желаещите.

Мога да кажа, че храмовете трябва, разбира се, да се възстановяват, защото е лошо, когато има рушащи се здания. А и строителството на нови днес едва ли може да бъде спряно. Но трябва да се строи и възстановява умно – така че в даден момент тези здания да могат лесно и без проблеми да се препрофилират. Да може в тях спокойно да се направят пързалки, спортни зали, големи книжарници, пазари за плодове и зеленчуци, в крайна сметка.

Аз изобщо не преувеличавам. Виждаме примери в Европа, по-специално в Швеция, където около 74% от култовите съоръжения са вече запустели и са се превърнали в книжарници или в други някакви места за прекарване на свободното време.

Вероятно това, което става сега по цяла Европа, ще стане и в Русия. Да се мисли, че този процес ще ни подмине някак си, е най-малко наивно и глупаво. Не трябва да се уподобяваме на другаря Суслов, който викаше: „Никога съветският човек, даже и да го заплашат с разстрел, няма да обуе дънки“. Ама обу.

Приблизително същата история ще се случи и с всичките тези култови съоръжения. Затова още сега в проектите за реконструкция трябва, разбира се, да се предвиди възможност за завинтване по долните места на анкери, за монтиране на конструкции, които могат да издържат батутни мрежи, баскетболни кошове или магазинни рафтове, трябва предварително да се укрепят фундаментите така, че в дадено здание да може да се разположи басейн и прочее.

Иначе казано, още сега има смисъл да се замислим каква ще бъде вероятната съдба на постройките в близките петнадесет-двадесет години.


(Следва)

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.