Кремълски колики. Как учат руснаците на патриотизъм с храната

Автор: Олег-Сандро Панфилов

Превод: Павел Николов

В Ню Йорк на авеню „Брайтън бийч“ № 249 се намира знаменитият магазин International Food. Магазинът не е голям, но е много колоритен: витрините са отрупани с колбаси, торти и предястия – от винегрет до рибена салата. Продавачките са не много млади рускоговорящи жени с престилчици и бели кокошници, като съветските келнерки в приличните ресторанти. Може да се чуе произнесена на висок глас молба: „Розочка, претегли на този господин с кепето 300 грама варена сталинска“.

В съветски времена малко жители на великата страна успяваха да попаднат в Ню Йорк, но и тогава бдителните продавачки ги молеха да не снимат витрините, обяснявайки им, че на Шереметево КГБ все едно ще им ги вземе. Не колбасите, а снимките. Даже сега магазинът поразява с асортимента си, все едно колбасната мечта все още се таи някъде в рускоговорящите жители на „Брайтън бийч“. Тези, които, дошли легално или нелегално, някога са носили при командировките си в Париж консерви със задушено месо и копърка в доматен сос, за да не харчат за храна в ресторанта, а да спестят малко валута. Те са се давели с консерви в стаите на хотелите, пестейки парчета от самуна хляб, за да стигне до края на командировката. А през деня, следейки се един друг, са ходели по хранителните магазини – да погледат, да усетят аромата, да гълтат суха слюнка. И да запомнят всичко, за да могат след това, седнали в кухнята, да разказват на семейството си.

В средата на 80-те години в гастрономите на Съветския съюз можеше да се снима филм на ужасите: по витрините имаше голи ребра без месо, по рафтовете – майонеза, в отделенията за колбаси от ранно утро стояха хора с протегнати ръце – на китките им с химически молив бяха написани цифри. Ако цифрата е двузначна, има възможност да си купиш килограм вонящи кренвирши, ако е тризначна – възможност почти няма. Съветският народ, който до това време се стремеше 70 години към светлото бъдеще, беше доведен до празни рафтове и необходимостта „да вземе нещо“, ако в магазините „пуснат нещо“.

Разпределението на храна в Съюза на съветските социалистически републики си имаше свои правила. През 30-те години били въведени категории, определящи в зависимост от заеманата длъжност колко и какво трябва да яде нейният притежател. След това се появяват специализирани складове и специализирани магазини, където началниците влизат с коли, за да могат изнасяните дефицитни стоки да са в багажника, а не да се виждат от всички. Специални ферми произвеждаха мляко, масло, сметана, колбаси и кренвирши за номенклатурата. В Централния комитет на Комунистическата партия на Съветския съюз неизвестно защо бяха решили, че видът на сития началник трябва да подчертава неизбежността на комунизма. Цялото останало население беше приучено, че само началството знае кога и как това население трябва да яде. Физиолозите наричат това рефлекс, затова рефлексът винаги се поддържаше с подноси дефицитни стоки в съветските избирателни секции. Подкрепи ли демократичния процес? Ето ти щафета пушен салам.

Днешните обитатели на Кремъл знаят прекрасно, че средностатистическият руснак смята продуктите не само за храна, но и за признак на благополучие. В съветските магазини нямаше нищо, но в хладилниците винаги се намираше по нещо, а в някои – даже по много неща.

Храната е също така и идеология, мисли си Владимир Владимирович. Хапнеш например испански хамон или италианско прошуто и се разболяваш от симпатия към НАТО или ЕС. Путин се опитва да направи това, което не се получи някога с изделието, наречено „Жигули“, пред което руснаците предпочитаха някой стар мерцедес или грохнало пежо.

В Русия вече има много леки коли, а храната е малко и се разваля бързо. Това означава, че патриотизмът е също бързо развалящ се продукт, който трябва да се поддържа постоянно със забрани и заплахи. Няма значи да има рижка консервирана цаца - ще се върнем към копърката в доматен сос, ще изчезне краковската наденица, но ще има пак наденица от животинска карантия. От вино руснаците все едно нищо не разбират, след като почти 10 години не са виждали грузинско вино.

Руските законодатели мислят сега как да накарат ресторантите да махнат от менюто си чуждите ястия в полза на изконно руските. Макар че трудно си представям топ мениджъри, които са седнали в ресторант „Прага“, да ядат парена ряпа и супа от кисело зеле. Освен това ще трябва да бъдат забранени пелмените – те са китайски, шашлиците – те са кавказки, пирожките – те са полски, водката – също.

Стомашните колики на Кремъл не идват от ума. Идват от безсилието. От безмерната глупост. В подземните галерии на московското метро сигурно отново ще се появят черноборсаджии, а по колоните – бележки: „Заменям кутийка фоа гра за 300 грама жамбон“. А след това отново ще дойдат американците и ще хранят руснаците, както вече е било през 1890-1892 година, през 1920-та, през 1940-то и през 1990-та. Потърпете, руснаци, ако не се интересувате от политика: вашите внуци ще си похапнат.