Идеологията на булдозера или Защо репресират продуктите

Автор: Олег-Сандро Панфилов

Превод от руски: Павел Николов

Изобретателят на първия булдозер Бенджамин Холт едва ли е мислил как ще се използва в бъдещето неговата машина. Като откривателите на електричеството – от Стивън Грей до Александро Волта – едва ли са предполагали, че тяхното откритие ще служи за убийства на електрическия стол. Или за охрана на особено важни обекти. Човечеството е направило много открития, които след това е започнало да използва не толкова за свое благо, колкото за насилие. Ако Холт беше разбрал в началото на 20 век, че изобретението му ще бъде употребено за унищожаване на храна, щеше ли да продължи своята работа?

В действителност булдозерът няма никакво отношение към унищожаването на продукти, той е само удобна мощна машина. Както и самото унищожаване на храна няма никакво отношение към самите продукти. Изгорените праскови и смачканите сирена са символични акции. На руските политически технолози им е все по-трудно да удържат населението от размисли за ставащото, поне през последната година и половина. Донбас не е завзет, Киев живее своя живот, в Крим не ходят туристи, санкциите се разширяват, нефтът поевтинява, рублата лети в пропастта.

Руснаците и тези, които наблюдават Русия, оценяват акцията с унищожените храни според нищожните обеми – изгорените или смачкани продукти по цяла Русия се оказаха общо 600-700 тона. Какво е това за една страна, която внася от страните от ЕС и САЩ от 36 до 50 процента месни продукти, плодове и зеленчуци? Русия, която през 1913 година е хранила с пшеницата си цяла Европа, внася хранителни продукти за 39,7 милиарда долара. От тази сума 14 процента се падат на страните от СНГ, останалите – на едри производители на продукти, предимно европейски. При това вносът нараства с всяка година: от 32,2 милиарда долара през 2008 година до 41,9 милиарда през 2013 година. През първата половина на 2015 година вносът възлиза на 12,6 милиарда, почти 8 процента са месо, цитрусови плодове, риба. И това в една страна, където има огромни пасбища и която в по-голямата си част от периметъра си се мие от морета, да не говорим за вътрешните водоеми.

Разбираемо е, че унищожаването на 600-700 тона праскови, сирене, български пипер или домати няма никакво отношение към самия внос, тези тонове са нищожна част от внесеното в Русия. Към операцията „смачкахме противното сирене“ има най-пряко отношение идеологията на омраза към Запада и отчасти – смяната на настроенията на хората към бъдещи продукти, по-некачествени и по-скъпи. Смяната на пазара от италиански или швейцарски на уругвайски или бразилски ще повлече увеличаване на цените на дребно. Затова пък вече няма да има хамон и прошуто, а обикновено месо от „дружеска страна“.

В руските информационни средства се подхвърляше преди няколко месеци информация за внос на месо от биволи, щрауси или крокодили от Индия, Намибия и Филипините. В чия ли чиновническа глава е дошла тази идея, сравнима единствено с доставките на сланина за Конго или Свазиленд, но в Кремъл продължават да си блъскат главата за измислянето на нови проекти. До 2009 година Австралия е доставяла в Русия до 70 процента от производството си на кенгуруво месо за сума от 225 милиона долара годишно. Подобен случай вече имаше преди 30 години, когато СССР попадна под санкции заради агресията в Афганистан и изпитваше огромни трудности с производството на продукти. Например, вносът на зърно през 1960 година е 0,2 милиона тона (0,2% от вътрешното потребление), а през 1985 година – 44,2 милиона тона (20% от вътрешното потребление). Месо – от 66,9 хиляди тона през 1960 година до 936 тона през 1986 година. Делът на вносните продукти в средата на 80-те беше 21-24 процента. По това време се появиха купони за продажба на основни продукти. Справочниците за стоковия дефицит в СССР представят списъци – от месо и мебели до презервативи и тоалетна хартия. Но тогава, както смятат икономистите, основна причина за появата на дефицит са били не толкова санкциите, колкото плановата социалистическа икономика. Комунистите продължаваха да славят „светлото бъдееще“, а от Москва за руските градове ежечасно заминаваха „колбасните влакчета“, по улиците на градовете гордо шестваха съветски хора, окичени с гирлянди тоалетна хартия, малко различаваща се от шкурка. Но и шкурката беше дефицитна. Съветската промишленост произвеждаше успешно само танкове и военни самолети, качествената и вкусна храна беше именно това „светло бъдеще“ без прогноза за конкретна дата.

Ако Путин иска да възстанови някакво подобие на Съветската империя, длъжен е да възстанови и дефицита, който, както казваше Аркадий Райкин с думите на Михаил Жванецкий, е „велик двигател на обществените специфични отношения“. Има ли в Русия корупция? Има! Значи трябва да има и дефицит, за да може корупцията да бъде истинска, съветска. При наличието на дефицит е лесно да се регулира обществото, като в зоопарка – подхвърлят ти повече месо и хвалиш властта. Дават ти по-малко, но ти лежиш, подвил опашка, и чакаш момента да лизнеш стопанина. Постсъветското общество още помни как се регулират отношенията при дефицит и как пъхнатото скришом в джоба на лекаря парче пармезан спасява от опашката и общуването със злата медицинска сестра. Със своята булдозерна политика Путин получава огромна изгода. Първо, идеологическа – народът мрази още повече Запада. Мъничко информация в медиите, че Западът има намерение да отрови руското население с качествените си колбасни изделия, и хората ще повярват, и ще започнат да изгарят колбаси на огньове непосредствено пред унгарското и полското посолство. Още малко патриотизъм и населението ще запее: „Кората на хляба на две ще делим“. И ще дъвче, докато гледа програма „Время“ и проклина камамбера. Унищожаването на продуктите няма никакво отношение към самите продукти: искат да приучат населението да употребява своето некачествено месо и мляко, защото скоро няма да има с какво да купува качествено.

Що се отнася до булдозера, той вече се е употребяван в съветската политика. На 15 септември 1974 година в периферията на Москва художници-авангардисти се одързостяват дотолкова, че решават да направят своя изложба под открито небе. Властта разгонва изложбата с помощта на машини за миене на улици и булдозери. Имало ли е тогава използването на булдозерите отношение към изкуството? Разбира се, не. А към политиката – най-непосредствено, като символ на заплахата: „Вие ни рисувате кубични жени, а ние ще ви покажем нашата съветска мощ, за да се страхувате“.

Путин е напълно съветски човек. Даже ми се струва, че е повече съветски, отколкото неговите колеги от КГБ с по-висок ранг и звание. Използването на булдозера е само механизъм за провеждане на идеологическа операция. Руснаците ще ядат месо от крокодил, а в кремълските специални разпределители „ще се купува“, както и преди, вкусен финландски сервелат. И там няма да забравят да се посмеят над наивните си съграждани.