СЛУЖБОМЕР

неделя, август 30, 2015

Русия. Окончателна диагноза – смърт!

Автор: Алексей Кунгуров

Превод от руски: Павел Николов

За да се разбере, че революцията в Руската федерация е неизбежна, не е нужно да се анализират рейтингите на царя и на ПЖиВ („партията на мошениците и крадците“, има се предвид „Единна Русия“ – бел. прев.), обществените настроения, отношенията между враждуващите кремълски кули и т.н. Може да повярвате на думата ми сега, а сами ще се убедите в това по-късно – преди революция рейтингът на диктатора, който ще бъде свален, е винаги висок. Обществените настроения в навечерието на взрива обикновено са също спокойни, нищо не предвещава буря, тя започва буквално на празно място. И козните на Държавния департамент тук нямат нищо общо.

Сега ще стане дума не за този увлекателен антураж, а за скучни и за малко разбираеми за мнозинството неща – за икономика. Описанието на икономическия модел на Руската федерация звучи като диагноза на смъртно болен социален организъм. Писах за това по-рано, но не е грях да го повторя. Идиотите делят страните на прогресивни и изостанали, водейки се по външното обкръжение: страните, казват те, които изповядват капиталистическия път на развитие, са прогресивни, а ако претърпят фиаско – значи капитализмът им е бил неправилен, в него е имало малко свободи, конкуренция, прозрачност и прочее мили дрънкулки.

Преди време описах подробно съвременната двуединна капиталистическа система, основаваща се на неравнопоставеността на обмена, в която има общества, даващи своите ресурси и труд на другите и, съответно, общества, които присвояват. Първите могат да изглеждат като максимално либерални и свободни страни, вторите могат да бъдат утежнени от преживелиците на социалната държава (това, както сами разбирате, не засилва конкурентоспособността на икономиката). Обаче същността е неизменна: страните от капиталистическата периферия произвеждат много и консумират малко, а страните от капиталистическата метрополия консумират много, произвеждайки на пръв поглед доста малко. Даже да се разкъсате, не може да обясните по какви обективни причини в мъничкия туристически Люксембург средната пенсия е 2.500 долара, а в главната работилница на света – Китай – средната заплата е само 600 долара. Нима Люксембург произвежда даже една десета част от това, което консумира?

А Русия, между другото, толкова мощно се изправяше на крака през последните 15 години, че по показателя средна заплата вече изостана от Китай. Сега Путин е на път да бъде изпреварен от Бразилия и Северна Африка. Но това така, да стане дума. Да, капитализмът е несправедлив, има господари и има слуги на господарите. Има експлоататори и експлоатирани. Има такива, които епат, и такива, които ги епат. Така че да декларираме гореща привързаност към капитализма не си струва, а трябва да определим към коя категория се отнася Руската федерация – към капиталистическия печеливш или към капиталистическия потърпевш.

Тъповатите марксисти виждат решението на въпроса в световната революция: страните, които произвеждат, казват те, трябва просто да престанат да обслужват страните, които ги експлоатират. Ако индустриалното производство от Европа и Северна Америка се е пренесло в Югоизточна Азия, Старият свят сега е зависим от азиатците точно така, както старият лорд от своя млад слуга, който го храни с лъжичка и изнася гърнето изпод него. О, това е голяма заблуда!

Въпросът е, че географското разположение на производствените мощности няма никакво значение, важно е само кой ги контролира. Който ги контролира, той получава печалбата. Добър пример е производството на iPhone (в потребителското общество почти сакрално нещо). Апаратите се произвеждат в Китай, от САЩ там се доставят само няколко компонента от хилядите потребни, например сапфиреното стъкло. Можем ли на това основание да смятаме iPhone за китайско-корейски, ако 99% от производството му е локализирано в Азия?

Apple няма собствени производствени мощности. iPhone и цялата останала техника на Apple се проектира в офисите в Купертино, щат Калифорния, САЩ. Там разработват дизайна на устройствата, програмното осигуряване и планират рекламните кампании. ТОВА Е ВСИЧКО! Както се казва в официалния руски сайт на iPhone, „китайските производители имат най-добрия в света потенциал за сглобяване на устройствата, но работата им се оценява като една стотна от общия принос за създаването им“. Иначе казано – тези десетки хиляди китайци в стерилните цехове на китайски завод в провинция Сечуан (на снимката), произвеждащи 400 хиляди устройства на ден, получават едва 1% от разходите за производството на крайния продукт.


Постиндустриализмът не е изчезване на индустрията, постиндустриалната организация на икономиката изисква основната част от принадената стойност да се създава с мозък, а не с пневматичен чук в мината. Нека да видим как изглежда това, като вземем за пример гиганта на постиндустриализма Apple и един индустриален гигант, например „Газпром“. 459 хиляди сътрудници на „Газпром“ са осигурили на компанията през 2014 година чиста печалба в размер на 3,5 милиарда долара. 80 хиляди дизайнери, програмисти и служители на Apple са дали на своите работодатели 39,5 милиарда долара чиста печалба. Иначе казано – чистата печалба от един сътрудник на ябълковия гигант е 493 750 долара, а от сътрудник на нашето национално достояние - 7 625 долара. Което означава, че рентабилността на един сътрудник, работещ с главата си, е 65 пъти повече от рентабилността на туземците, които изпомпват от земните недра пърдящия газ на мъртвите динозаври! Замислете се над тази цифра, патреотични дебили, възпяващи изправящата се на крака Русия!

Тъпите ватници са свикнали да мислят, че Америка изобщо не произвежда нищо, а само печата гущери. Ще рухне пирамидата на долара и Съединените щати ще се окажат с гол задник. Както виждаме, тази представа е коренно невярна. В Съединените щати не само произвеждат много, но и произвеждат значително повече, отколкото в Руската федерация на глава от населението. При това Съединените щати произвеждат най-рентабилния продукт в света – ИНТЕЛЕКТУАЛЕН ПРОДУКТ. Светът ще се справи лесно без руския газ (за нефта изобщо ще си замълчим), той може да бъде заменен от малко по-скъпия за потребителя ирански, либийски или близкоизточен газ. Дори ако утре започне „гореща“ война в Украйна и доставките на газ от Руската федерация бъдат прекратени напълно, в Европа ще разконсервират въглищните електроцентрали и ще произведат енергия за сметка на по-малко рентабилно и „по-мръсно“ гориво. Газът, въглищата, дървата са само гориво, а крайният продукт – топлината в дома и електроенергията – изобщо не променя своите свойства в зависимост от начина на производство.

А с какво може да се замени един iPhone? С нищо, този продукт е уникален. Да, има сурогатни аналози, ако може да ги наречем така, андроидофони, но по някаква причина потребителите предпочитат да купуват мно-о-о-о-ого скъпите айфони вместо евтиничките китайски смартфони. В това също се състои разликата между постиндустриалната икономика и индустриалната. При индустриалната сред равните печели този, който предлага ПО-ЕВТИН продукт, а при постиндустриалната връх взема този, който предлага ПО-УНИКАЛЕН продукт. Samsung, LG, Lenovo, Huawei могат да се конкурират помежду си за цените на своите устройства, намалявайки своите приходи, а Apple продължава да увеличава стойността на своята продукция, защото продуктите на Apple имат уникални свойства.

Сравнението на Apple с „Газпром“ е още по-нагледно от това, че при тези предприятия има гигантска пропаст в съотношението между оборота и чистата печалба: чистата печалба на американската корпорация е 21,5% от оборота, докато на газовия гигант е само 3,4%. Струва си да обърнем внимание на един принципно важен момент – при „Газпром“ значителна част от производствените издръжки се падат на ресурсите, които се изразходват за добиване и транспортиране на газа, а при едрата американска компания основното разходно перо е за ЗАПЛАТИ НА ПЕРСОНАЛА и на подизпълнителите. Иначе казано – Apple е гигантска прахосмукачка, която за една година е изсмукала от целия свят 183 милиарда долара и ги е дала направо в ръцете на американците като заплати, дивиденти или данъци. В минус е като че ли само изгореното електричество за кондициониране на офиса на компанията и този „1%“, който получават азиатците, щамповащи устройствата.

Издръжките за добив при „Газпром“ нарастват, запасите намаляват, рентабилността пада, мениджмънтът деградира. Финансовото състояние на компанията се характеризира с една обобщаваща дума – банкрут. Всичко това е защото добивът на газ през XXI век е също толкова „модерно“ производство, колкото например производството на пипер или коприна. А само преди 400 години доставката на пипер в Европа е осигурявала 1000% печалба! Да, човечеството не може да мине без пипер при постиндустриализма, търсенето му даже е три пъти повече от търсенето му през феодалната епоха. Но наличието на полета, където се отглежда черен пипер, не прави нито една страна в света напреднала. В миналото столетие водеха страните, контролиращи запасите от газ, сега водят тези, които контролират производството на някакви електронни потребителски фетиши. И да ви харесва, и да не ви харесва – факт е.

Съединените щати са страна, която може да прекрачи първа в постиндустриалната епоха. Сложно е да се каже дали тя е започнала, или още не е. Близка ми е тази гледна точка: постиндустриалната епоха ще започне тогава, когато влязат в широка употреба наноелектрониката и промишленото 3D принтиране. Нанотехнологиите обещават революция и в енергетиката. Само преди три години гледах скептично на соларното електричество. В средата на 70-те години нобеловият лауреат Пьотр Капица обосновава невъзможността за съвременната цивилизация да съществува от енергия с ниска плътност (количество произведена енергия на единица земна повърхност). Образно казано, ако поискаме да получим цялата необходима ни енергия от слънчеви батерии и вятърни генератори, ще ни се наложи да покрием цялата повърхност на земята със слънчеви и вятърни електроцентрали – на човека му е нужно толкова енергия, че няма да остане място за гори, равнини и изобщо за живот. Въглеводородното гориво също е слънчева енергия, но в концентриран вид, натрупана в резултат от биогенезата за стотици милиона години. Затова този източник на енергия можеше да удовлетвори човек в индустриалната епоха.

Характерна черта на постиндустриалната епоха ще бъде резкият подем на енергоефективността (именно затова смятам, че тя още не е настъпила). Иначе казано – полезната енергия на изхода ще се увеличи, докато брутното производство на енергия ще се намали. За тези, които не са разбрали, ще поясня: днес за производството на енергия се изразходва все по-голямо количество енергия. За да се добият 10 барела нефт, трябва да се изразходва един барел, а получените 9 барела се използват, за да се добият от земята и да се обработят мегатонове полезни изкопаеми, да се превозят на десетки хиляди километри, да се произведат по индустриален способ много нужни неща, като половината от суровините се превръщат в стружки, след което полезните неща трябва да се доставят на потребителя. Плюс това определено количество енергия се изразходва и за рециклиране на изхвърлените на бунището стоки.

А през новата епоха масовото производство ще се гради върху конструирането на материали със зададени свойства от атоми. Изразходването на енергия в перспектива ще се намали два пъти, използваните ресурси – още повече. Искате нагледна илюстрация ли? Спомнете си военните филми – разузнавачи се промъкват в тила на врага с тежка радиостанция на гърба, а масивните батерии за нея се носят от цялата разузнавателна група. Загубата на радиостанцията означава провал на мисията. Ако паднат батериите, трябва да се изпрати самолет, за да пуснат с парашут запасни батерии. Всичко това е свързано с колосални загуби на мускулни и машинни сили. Днес спътниковият телефон тежи 50 пъти по-малко от много добрата за своето време радиостанция „Север-бис“. Но ако тази радиостанция е тежала 2 килограма, а анодната батериая БАС-60 за нея е достигала 6 килограма, сега много по-капацитетната и по-мощната литиевополимерна батерия тежи 300 грама. И за съвременните средства за връзка е достатъчен 50-грамов акумулатор, който се зарежда при необходимост от компактен слънчев панел. Така възможностите за радиовръзка са нараснали стотици пъти, а използваните ресурси за свързочни средства са намалели десетки пъти.

Нанотехнологиите обещават да повишат ефективността на акумулаторите и на слънчевите панели още повече. Ето защо си спомних за Капица. Той не е отричал, че „зелената“ енергетика е способна да удовлетвори потребностите на човечеството, а само е констатирал: „За да бъде това рентабилно, трябва да се снижат разходите няколко пъти и засега не се вижда начин, по който това може да бъде постигнато“. Минали са 40 години и себестойността на слънчевата енергия се е намалила 200 пъти! КПД на слънчевата батерия е достигнал 44,7% срещу 1% през 70-те години. Да, това е рекорд с чисто лабораторен характер. Да, днес пластините от галиев арсенид, позволяващи да се поглъща 40% от слънчевата енергия, са баснословно скъпи. Но сега се вижда „пътят за осъществяване“. В много скоро време нанотехнологиите ще позволят да се създават поликристали от атоми, които ще акумулират по-ефективно слънчевата енергия даже в полярните области при облачно време (монокристалите улавят по-ефективно преките слънчеви лъчи).

И така, момчета, когато това стане, а ще стане много скоро, „Газпром“ ще се превърне в бунище. В най-добрия случай ще могат да превърнат промишлената инфраструктура в музеи и туристически забележителности, каквито са станали в Европа вятърните мелници и фабриките от XVIII век, работещи с водна енергия.

Руската федерация е страна, живееща изключително за сметка на вчерашна икономика, при което за сметка на най-примитивния ѝ сегмент – добив на суровини. Развиват ли се в Русия перспективни технологии, въпросната наноиндустрия? Да, развиват се. Какъвто и задник да е Чубайс, както и да крадат в „Сколково“ , колкото и унило да изглежда „Ростех“, кълнове на новия технологичен ред у нас има. Но проблемът е същият като при немощната романова империя преди 100 години: да, темповете на развитие на руската икономика били рекордни, но изоставането от водещите страни на Запада нараствало по всички посоки. Същността на проблема се състояла в това, че Руската империя нямала индустриален комплекс. От това, че сред едни от първите Попов изобретил радиото, на руснаците не им било нито топло, нито студено, защото напреднала радиопромишленост имало в Германия, а съдбата на руснаците била да доставят на немците мед, която била необходима за радиопромишлеността. Даже не медна тел, а именно мед, а понякога дори медна руда, защото технологиите за обогатяване на руда в Русия били примитивни.

Какво е необходимо, за да се прекрачи в постиндустриализма? Колкото и да е странно – индустрия. Вие сте свикнали с клишето, че на Запад протича деиндустриализация. Терминът е абсолютно неверен. На Запад протича ефективно разделение на труда: в Калифорния създават дизайна и програмното осигуряване на айфоните, а индустриалното производство се намира в Азия. Това е единна ПРОИЗВОДСТВЕНА ВЕРИГА. Но азиатците получават 1% от печалбата, а „белите якички“ в Америка – 99%. И около тези „бели якички“ израства постиндустриална икономика на услугите. Но самата индустрия с милионите работници не се е изгубила! Във фабриките Foxconn, където се сглобява електроника за широка употреба, работят повече от 1,2 милиона работници. И между другото чистата печалба на компанията е същата като на „Газпром“.

Иначе казано – „старата“ индустрия на Запад не е изчезнала, само се е преместила, станала е по-компактна и роботизирана, но гигантските заводи и металургичните комбинати са притежание на същите хора. Както е известно, най-големият собственик на Apple е корпорацията Vanguard. Даже ме мързи да изследвам структурите на собствениците на Foxconn, защото и без това ще ви кажа уверено, че един от притежателите на компанията е същият Vanguard. Китайците произвеждат, но не притежават средствата за производство. А американците формално не произвеждат нищо, но именно американските инвестиционни корпорации и банкови синдикати контролират всички ключови отрасли в световната икономика. Това е факт. Много скоро ще откриете, че и „руският“ ТЕК („гориво-енергетичен комплекс“ – бел. прев.) се ръководи от чужди мениджъри.

Затова американците могат да си позволят да погребат автомобилната индустрия в Детройт. Да, за един отделен град това е катастрофа. Но в мащабите на страната е само оптимизация. Нали американските компании контролират повечето от световните автомобилни гиганти. И тези автомобилни гиганти, също като заводите Foxconn в Китай, произвеждат продукт за своя символичен „1%“, а останалата печалба се прибира от американските дизайнери, разработчиците на програмно осигуряване за борд компютрите и банкерите, раздаващи автокредити.

На Запад няма и не е имало деиндустриализация, световната индустрия все така се контролира от Запада. А в Русия протича деиндустриализация в чист вид, иначе казано – УНИЩОЖАВАНЕ на индустриалната икономика. Индустрията е почвата, върху който израства дървото на постиндустриалната икономика. Да си представим, че в Русия са изобретили супер-пупер-иновационен наноматериал – здрав като стомана и лек като пластмаса. Може ли нашата авиационна промишленост да унищожи всичките си конкуренти, като прави самолети от новия материал? Не. Защото руската авиационна промишленост е страшно изостанал, стремително деградиращ комплекс, неспособен да се конкурира не само с американската авиационна промишленост, но даже и с бразилската!

Няма да се лиша от удоволствието да топна в клозетната чиния хамстерите (руски жаргон: които имат лични страници в интернет – бел. прев.) на Фрицморген и прочее любители на Пуйло и на изправянето на крака. Вие се гордеете трогателно със „суперджет“-а, но кой знае защо забравяте, че неговото производство вече 10 години носи само загуби. Чистата загуба на ОАК („обединена авиостроителна корпорация“ – бел. прев.) за 2014 година е 220 милиона долара. А бразилският Embraer е получил за същия период 334 милиона долара чиста печалба. Това не е удивително, като се има предвид, че компанията е произвела за една година 92 търговски лайнера и 116 бизнес джета срещу 35 „суперджета“ на ОАК. На „суперджетовете“ като че ли вече са сложили кръст, защото относителният дял на чуждестранните компоненти в него е 60-80%, а обезценяването на рублата прави производството му нерентабилно по принцип.

Впрочем, цифрата 35 произведени машини е цинична проява на путиновата пропаганда. Всички световни производители планират производството си, като се съобразяват с наличните поръчки. Авиокомпаниите стоят на опашка, разчитайки да получат машини след пет и повече години. И само един завод на света, в Комсомолск на Амур, където изчукват „суперджетовете“, работи „за склад“. Да, направили са 35 машини, но 8 от тях така и не са били купени. На склад има общо 15 непродадени машини. Това е някакъв неподлежаща на осмисляне лют батак: ОАК, впила се в бюджета, произвежда с увлечение нещо, което не е нужно на пазара, за да могат ефективните мениджъри (руско понятие, с което се означава идеалният ръководител на предприятие, в случая съчетанието се употребява иронично – бел. прев.) да разграбват държавните субсидии и държавните инвестиции – ето истинския смисъл на путиномиката! Излизането на пазара на китайския ARJ21 няма да се отрази зле на „суперджета“ – по-зле от това не може да бъде.

За това писах преди три години, а путиновите хамстери изцвъкаха стотици коментари, хвалейки се как ОАК ще изчуква по 60 лайнера на година. И кой от нас се оказа прав, глупаци? Как вие, ватени дебили, които осрахте съветската авиационна промишленост, водеща за своето време, ще се мерите не само с компанията Boeing, доставила през миналата години на клиентите си 700 граждански лайнера, ами и с китайците и бразилците?

Та за индустрията. Съединените щати се отказаха лесно от производството на малко доходните индустриални стоки за широка употреба, като автомобилите, но и в мисълта не им е минавало да преместят в Азия своя военнопромишлен комплекс или аерокосмическия комплекс. Причината е следната: автомобилите през XXI век са продукция с минимална принадена стойност, а самолетите са съвсем друго нещо. За производството на един автомобил, чиято себестойност е 9,5 хиляди долара, а пазарната цена е 10 хиляди долара, американската работна сила е прекалено скъпа. В цената на една кола, грубо казано, влизат 50% стойност на ресурси и енергия и 50% стойност на труд, поради което поскъпването на труда с 10% прехвърля производството на автомобили в категорията на нерентабилните производства. А самолетът се продава за 100 милиона при себестойност 50 милиона. Дори ако американският работник получава 5 пъти повече от китайския, производството все едно ще бъде рентабилно. Но китайският работник по принцип не може да конкурира американския, защото Boeing е световен монополист, споделящ пазара на големите авиолайнери с Airbus.

Понеже авиопромишленият комплекс в Съединените щати се запазва и се развива, дори руските наноучени да направят пробивно изобретение в областта на авиационните материали, от това изобретение ще се възползва именно Boeing. Днес ВСМПО (руска металургична компания – бел. прев.) щампова за американците титанови заготовки за символичния „1%“; ще прави и нанокорпуси за „1%“ – принципно схемата на туземната икономика няма да се промени. Печалбата ще получава този, който КОНТРОЛИРА ПРОИЗВОДСТВЕНАТА ВЕРИГА, а не този, който произвежда в нея едно звено, пък ако ще то да е супер-пупер-уникално.

Защо споменах Boeing? Кажете, кое е по-изгодно – да изпомпваш безплатен газ от земята или да правиш самолети? Разбира се, да правиш самолети – с това даже тъпата вата няма да спори. И цифрите го потвърждават: корпорацията Boeing (160 хиляди сътрудници) е получила през 2014 г. чиста печалба 5,45 милиарда долара срещу 3,5 милиарда долара за „Газпром“, експлоатиращ природната рента. Чистата печалба от един сътрудник на американските авиостроители е 34 656 долара – 4,5 пъти повече отколкото при „Газпром“. Защо в руската федерация да се строят самолети е нерентабилно, а да се изпомпва газ – напълно изгодно? Защото в Руската федерация протича деиндустриализация, иначе казано – унищожаване на високата индустриална икономика и връщане към икономиката на природната рента, а това, по дяволите, е ред, характерен за ФЕОДАЛИЗМА!

Спецификата на рентната икономика е в това, че не признава дългосрочни вложения, изисквайки максимално бърза възвращаемост на инвестициите. Ако имате завод, няма да инвестирате в неговата модернизация 100 милиона, за да можете след 10 години да покриете вложенията и да излезете с 10% печалба за година. Вие просто ще предадете становете за стари отпадъци, а сградите ще продадете за търговски център, като получите по този начин еднократна печалба от 10 милиона при НИКАКВИ инвестиции. Да, рентабилността ще бъде по-голяма, отколкото при нормално стопанисване, но до времето, докато не се рециклират всички заводи. Така за четвърт век съветската икономика беше рециклирана в достатъчна степен, за да направи Рашката нежизнеспособна страна. Текущата нефтена криза по най-оптимистичните прогнози ще продължи не по-малко от 5 години – този срок няма да бъде преживян от рентната икономика на Руската федерация. Това даже не е прогноза, а констатация на неизбежен факт. Писах за това и преди три, и преди пет години. Дебилите въртях пръст до слепоочието си: Кунгуров, викаха те, се е побъркал, след 5 години барелът ще струва минимум 200 долара. А как ви се струва цена 48 гущера за барел? И какво ще запеете при цена 40 долара?

За индустриалната икономика ниските цени на енергоносителите са благо. За феодалната рентна икономика са присъда. Индустриалната икономика е икономика с висока принадена стойност, при която в цената на крайния продукт стои доминиращо стойността на труда. Постиндустриалната икономика е икономика на свръхвисока принадена стойност, при която в крайната цена основен дял заема ИНТЕЛЕКТУАЛНИЯТ ТРУД. А феодалната рентна икономика е икономика на отнемане на ресурсите от природата. В цената на един барел трудовият дял на нефтоработника е, да речем, 10%, останалото е подарък от природата.

Смъртната слабост на Руската федерация е във факта, че страната продава не своя труд, а своите ресурси. Въпросът не е даже в това, че ресурсите намаляват стремително. Въпросът е в това, че тези ресурси просто могат да бъдат присвоени. НЯМА ДА ПОЗВ-О-О-О-ОЛИМ – викат хорово тъпите ватници, - само да се навре НАТО, веднага ще му начукаме канчето!!! О, не, никой няма да окупира Сибир, за да заграби вашия нефт (впрочем, той отдавна вече не е ваш). За да бъде взет, просто е достатъчно да се намалят цените му и вие, позорните търпеливци, ще го давате не само на безценица, но дори и на загуба. За чий х*й е да ви окупират? Вие, робите, и така се продавате за паница буламач. Окупацията на Руската федерация е икономически нецелесъобразна, защото поддържането на окупационен контингент означава издръжки, които ще увеличат стойността на придобиваните от туземците суровини.

90% от износа на Руската федерация са низкоразрядни полуфабрикати и суровини – нефт, газ, мазут, алуминий, метални изделия и все същите мед, дървесина и зърно като преди 100 години. Половината приходи в бюджета са от продажбата на нефт и газ. Сега цените за въглеводородното гориво се понижиха. И ние наблюдаваме удивителна картина в Руската федерация: производството и износът НАРАСТВАТ!!! Това, че растат цените на горивата по бензиностанциите, е разбираемо – стадото трябва да компенсира от своя джоб намаляващите доходи на ефективните мениджъри. Но защо нараства износът при падащи цени? Елементарната логика подсказва, че от това цените ще паднат още по-ниско. Трябва за определено време и добивът да се намали и вентилът на износната тръба да се затегне леко. Защо да се дава на безценица това, които утре може да бъде спасено от силния нефтодолар? Нали вярвате в светлото бъдеще?

Но това е невъзможно. Кремъл не контролира икономиката на руската федерация, въпреки че ТЕК формално се намира под контрола на държавата. Във времената на путиновата стабилност и на нефтогазовата муфта, продължили повече от 10 години, нашите „държавни“ нефтогазови чудовища награбиха кредити за десетки милиарди долари. Ако вие, идиоти, си мислите, че те са изразходвани за инвестиции и за обновяване на основните фондове, грешите. След евтини комбинации тези пари отидоха обратно на Запад и се материализираха във вид на дворци и на яхти за новата висша феодална класа. И ето че точно сега тези дългове трябва да бъдат изплащани. За ваша, идиоти, сметка. Роснефт отмъкна 50 милиарда долара, за да купи ТНК-ВР (руска нефтена компания с английско участие – бел. прев.), която ѝ беше продадена за смешните 7,5 милиарда долара, когато барелът струваше 100 долара, а ще трябва да ги връща с проценти, когато барелът е паднал под 50 долара. Да се обяви неплатежоспособност не може – ще рухне цялата икономика на Руската федерация. Така че се налага да се насилват изтощените местонаходища само заради разплащането с европейските банкери, които за всеки случай решиха още и да отбият Руската федерация заради „кримнаш“ от кредитната цицка.

Нито един мускул не трепна по чекистката мутра на Пуйло. Пуйло каза: „Споко, момчета, ще ни помогне Китай, няма да пожалим нищо“. И не пожалиха. Китай даде кредит на Роснефт при условия, които се крият старателно, а в замяна поиска гаранция за доставка на нефт по намалени цени до 2030 г. Когато барелът струваше 105 долара, китайците получаваха от Игор Сечин (ръководителя на Роснефт – бел. прев.) „черното злато“ за 60 долара. Вчера барелът падна до 48 долара. Ако формулата на ценообразуването е останала същата, жълтите братя получават нефт по 25 долара, а това вече е на ръба на рентабилността. Затова пък Песков има часовник 37 милиона.

Суровинната икономика има този недостатък, че по принцип не може да се контролира от този, на когото формално принадлежи. Всичко е в ръцете на потребителя на суровината. Купувачът определя на туземците цената за техните банани и барели. Това правило няма изключения, всичките суровинни туземни икономики се намират в кучи задник или са на път да се окажат там. Феномени като Кувейт и Саудитска Арабия се обясняват с наличието на грамадни суровинни запаси при малобройност на населението. Но това е временно явление.

ИЗВОДИ: в началото на цикъла от статии за неизбежната революция в Руската федерация се постарах да опиша максимално достъпно едно положение със стогодишна давност, когато икономиката на Руската империя се опитвала да се развива стремително, но пропастта между Русия и водещите страни на Запада се увеличавала. Русия вървяла напред, но все повече и повече изоставала. Русия ставала по-силна от вчера, но отслабвала спрямо съседите си. В резултат страната изгубила НАПЪЛНО външнополитическото си влияние, претърпяла редица унизителни военни поражения, сред които и от азиатска Япония. Руската империя изгубила дотолкова суверенитета си, че била принудена да влезе в Първата световна война срещу своя най-голям търговски партньор (Германия) изключително в интерес на своите кредитори. Но управляващият режим се оказал неспособен да контролира положението в страната при неблагоприятните военни условия и рухнал.

Сега положението е много по-катастрофално: Руската федерация не се развива по-бавно от своите съседи, тя деградира. Ние не изоставаме в надпреварата към постиндустриалната икономика, ние се сриваме към рентната икономика на феодализма. Всичко се е превърнало в рента. Властта също е рента, властовата система в Путираша копира модела на допьотровата бюрокрация, когато волостите и областите се давали „за прехрана“. Руската федерация деградира социално, икономически, технологично, научно и инфраструктурно. Страната умира. И не може да бъде „излекувана“ с никакви реформи.

В края на XIX век алтернативата била такава: индустриализация или смърт. За осъществяването на индустриализацията били необходими смъртта на романовата империя и революцията. Сега алтернативата е следната: постиндустриализация или смърт. Преходът към постиндустриалната икономика на знанията с помощта на политическия и социалния инструментариум на феодалното общество е невъзможен. Еволюционното развитие е неосъществимо. Следователно е необходима социално-политическа революция. Руската империя рухнала, когато не се справила с трудностите на военното време. Путираша ще издъхне без всякаква война. Ще продължавате ли все така ще си криете главата в пясъка, убеждавайки се, че всичко ще бъде така: барелът за 200 долара, а доларът за 30 рубли и ще си заживеем като в старите времена, разменяйки нефт за мъниста?

На вас, ватените дебили, ще напомня какво е станало с папуасите, когато им свършило златото за обмен със стъклени мъниста – изклали ги или ги превърнали в роби. Ето, това е вашето бъдеще. А кой ще ви изколи или ще ви бие с камшик на нефтените плантации – американците, китайците или ефективните мениджъри от туземната администрация, не е важно.

Вие все още ли блеете страхливо, че революцията е нещо лошо, „защото не искаме разруха и стрелба?“ Изобщо не ми дреме какво искате и какво не искате, аз ще почакам, докато не започнете да посинявате от глад. Революцията в Русия ще бъде направена от тъпата и агресивна от глад вата. А ще се запази ли Русия като историческа общност, ще зависи от това дали революцията ще изпълни своята задача – преход към постиндустриалната икономика на знанията и възстановяване на индустриалната база.

Не се опитвам да убедя някого в това, че съм прав, смешни са ми фееричните тъпи възражения на либерастите, пазителите на старото, привържениците на режима , пуйлолизците, любителите на съветското или на православното минало. Аз зная, че съм абсолютно прав. Смисълът на моите писания е да ви се даде възможност да възприемате реалността адекватно – това ще ви помогне да оживеете. А ако ритнете камбаната, това няма да е никаква трагедия, все едно вие и сега ставате само за наторяване. На планетата живеят 7,1 милиарда души. Ако изчезнат руснаците – населението ще стане 7,0 милиарда. Голяма ли ще бъде тази загуба за човечеството?

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.